На 5 април, Велики четвъртък - денят, в който е установено Светото Тайнство на Божествената Евхаристия, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужена св. Василиева Литургия. Богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
Боголюбив Божи народ, преживяващ седмицата на Господните страдания, изпълни митрополитския храм. Той отправи усърдни молитви към Всеподателя Бога и изповяда спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва. По време на светата Литургия бе приготвено сухото св. Причастие за цялата година, за да могат вярващите и при извънредни случаи (като болест, смъртна опасност и др.) да се причастят с пречистите Тяло и Кръв Христови. Преосвещеният епископ Арсений се обърна с пастирско слово към боголюбивите миряни, в което говори за значението на Светата Евхаристия.
„Днес е един особен и изключителен ден в живота на Светата Църква – Велики Четвъртък, възпоминание на Тайната вечеря. Тайна вечеря, която се нарича така не защото е станала в тайна от юдеите, а е Тайна, защото заключва в себе си най-дълбоката мистическа тайна – ражда се великото Тайнство Евхаристия, Тайнство, съединяващо човека с Бога, съобщаващо на нас, смъртните, за вечния живот и обожение.
Без Евхаристията е немислима Църквата, без Причащението с Тялото и Кръвта на Спасителя е невъзможно да се спасим. Днес ние стоим при самите източници на Новия Завет и даже не наблюдаваме, а всецяло участваме в тази същата Божествена Трапеза, на която Сам Господ в лицето на Своите ученици и апостоли заповядва на верните под вид на хляб и вино да вкусват Неговите Тяло и Кръв за живот вечен. Днес се изпълнява замисълът на Божествената Троица, сега ни се открива смисълът на цялото домостроителство на нашето спасение, божественото въплъщение на Христа. Той и за това се облякъл в тяло, за да приобщи Своето Божество към нашата човешка природа, затова и претърпял невинни страдания и кръстна смърт, за да яви съвършената любов и да отдаде Себе си на верните. Та ние, с вяра приобщавайки се с Неговата Плът и Кръв, да получим духовно и телесно очистване и освещение и да станем приятели, синове, сътелесници на Христа, „плът от плътта и кост от костите”» Му. Нали за това приемаме Кръщение и ходим на църква, и изповядваме греховете си на изповед, за да имаме общение с Христос в тайнството Евхаристия, и няма по-голям дар под слънцето, отколкото приобщаването с Пречистите Тайни.
Не трябва да пренебрегваме този велик дар и да нехаем за светото Причастие. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв - казва днес Господ - пребъдва в Мене, и Аз в него. (Йн. 6: 56). И още: „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва (Йн. 15:5-6). Затова приобщаването със Светите Тайни е дело заповядано от Самия Бог и несъмнено е богоугодно.
Причастявайки се със страх и радост със Светите Дарове, нека помним за тяхната голяма цена, защото те ни възвестяват за смъртта на Господа. На Тайната Вечеря Господ ни дава велик пример на жертвена любов, доброволно и самоотвержено отдаване себе си на другите, и само такава любов ни прави Христови ученици. Но жертвеността е невъзможна без смирение и затова Царят на царстващите и Господ на господстващите, преди Вечерята като слуга смирено измива нозете на Своите ученици, „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай” (Йн. 13:1). Значи и ние трябва да Го възлюбим докрай, та по любовта към Него да бъдем готови на всякакво смирение, на труд, на всяка жертва, и даже на самата смърт.
Умиването на нозете ни посочва още и това, че за участие във Вечерята се изисква особена душевна чистота. Както апостолите, макар и да били вече очистени от общението със Спасителя, се нуждаели от умиване на нозете, така и за нас за приемането на Светите Тайни, слушането на словото Божие, молитвата и поста е необходимо преди всичко Тайнството Изповед, умиващо нашите волните и неволни грехове.
Но още повече трябва да се погрижим нашето сърце да бъде свободно от грубите страсти, от сребролюбието, от себелюбието, от гордостта, от осъждането, способни да ни отдалечат от Господа. Страшен е грехът на Юда, но до такова безумие и ослепление го е довела „безобидната”, както ни се струва, алчност. Бичувайки заедно с Църквата греха на предателството, да не забравяме и за самоувереността на Петър, който се клел във вярност към Господа и поради малодушие се отрекъл от Него три пъти. Нали опасността да се окажем предатели съществува за нас, и това е дотогава, докато в нас още се таят неизживени страсти.” 
По време на светата Литургия се причастиха множество вярващи. След нейния край бе отслужен Велик Маслосвет ( Елеосвещение ) – Тайнство, което се извършва само на Велики Четвъртък за всички християни, които се нуждаят от Божията помощ за телесни или душевни недъзи. Със смирение, вяра и упование в Лекаря на лекарите богомолният народ заобиколи духовниците, които отслужиха Великия Маслосвет, свързан чрез обща молитва и общата надежда Господ Иисус Христос да излекува всички техни болки и притеснения. В края на чинопоследованието ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов помаза за благословение с осветения елей присъствалите на богослужението.
След това яйцата бяха занесени от духовниците и сръчните майстори за благословение на живеещите в Дом за стари хора „Гаврил Кръстевич“ в Пазарджик. Там гостите бяха посрещнати топло от директора г-жа Дунгарова и нейния екип. Те съпроводиха скъпите гости по етажите и ги запознаха с обитателите на дома. Възрастните хора бяха очаровани от малчуганите, които се надпреварваха колкото се може повече яйца да раздадат и да зарадват всички. Децата изпяха и тропара „Богородице Дево...“, с което изпълниха с умиление сърцата и със сълзи очите на нашите баби и дядовци. Всички изказаха благодарност и радост и изразиха своята надежда, че гостуванията ще бъдат по-чести и че това е само първото от посещенията на духовниците.