Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит отслужи опелото на загиналите при изпълнение на своя воински дълг български пилоти майор Пламен Пантилеев и майор Стоян Неделчев. Заупокойното последование се състоя на 15 юни на Централния гробищен парк в Пловдив. Загиналите при катастрофата на военен хеликоптер пилоти бяха изпратени с траурна церемония с всички военни почести. Почетна караулна рота от Пловдивския гарнизон бе строена до ковчезите им, покрити с националния флаг на България.   

  В заупокойното последование съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Васил Кашоров, свещеноиконом Виктор Христев и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. На богослужението и траурната церемония присъстваха семействата и близките на загиналите военни пилоти, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, генерал Андрей Боцев, началник на отбраната, ген.-майор Цанко Стойков, командир на Военно-въздушните сили на армията ни, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон, ген. Димитър Иванов, командир на авиобаза „Крумово”, в която служеха загиналите, всички техни колеги, пилоти от други военни авиобази, представители на държавността и хиляди опечалени граждани. По време на богослужението митрополит Николай  се помоли Господ Иисус Христос да прости на новопредставилите се Божии раби Пламен и Стоян прегрешенията им, ако са съгрешили като човеци. В края на заупокойното последование владиката се обърна към опечаленото събрание с архипастирско слово, в което говори за християнската надежда и за достойния живот на новопредставилите се.   

  „Изправени сме пред страшната тайна на смъртта. Скърбим поради тежките загуби. Изгубихме скъпи, достойни, христолюбиви български войни. Сърцата ни са изпълнени със скръб. Но ние сме християни. Знаем словото Божие за вечния живот и спасението на всички човеци. Христос казва: „който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Йн. 6:37).

  Архиереят припомни голямата християнска надежда и утеха –  оня час, когато „Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом" (1 Сол. 4:16) – едни за вечен живот, а други – за вечно осъждане. Като изказа своите отечески архипастирски съболезнования към семействата, сродниците и близките на загиналите, владиката ги увери, че се моли Бог да дари всички ни със Своя Дух, защото Божият Дух, Утешителят, е нашето утешение.  Владиката  се помоли също Бог да пази България в мир, а христолюбивото ни войнство в здраве и достойно изпълнение на своя воински дълг.

  „Бог да прости и вечна и блажена да бъде паметта на достойните христолюбиви войни Пламен и Стоян. А ние всякога да имаме пред очите си техния достоен живот и техния достойно изпълнен дълг  и да не забряваме да ги споменем в молитвите си за вечен и блажен покой” – завърши архиереят. По време на „Вечная памет” митрополит Николай се поклони на тленните останки на двамата военни пилоти. Владиката  утеши опечалените семейства и бащински прегърна децата им.

    На  13  юни се представи в Господа протойерей Кирил Димов,  енорийски свещеник в храм „Св. вмчк Георги” в гр. Хасково. Заупокойното последование на новопредставилия се Божи служител бе отслужено на 14 юни от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. В съслужение с викарния епископ бяха ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев, архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Антоний Енев, свещеник Златко Делчев, свещеник Серафим Дельов, свещеник Недко Евтимов и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълниха певци от митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.  

  Опечалени близки, сродници, приятели и енориаши дойдоха в храм „Св. вмчк Георги”, за да се простят и изпратят в последния му земен път отец Кирил.  По време на заупокойното последование епископ Арсений отправи молитва за вечен и блажен покой на достойния клирик.  Викарният епископ се обърна към опечаленото събрание с думи за неговите добродетели, за вярата и всеотдайността, с които обгрижваше своите духовни чада. Архиреят  изтъкна, че човек идва от Бога и се връща при Бога, а смъртта не е краят на човешкия живот. 

  „Целият ни живот е едно постоянно умиране и възобновяване. А какво е човекът?  Човекът е като дъх, дните му – като преходна сянка.  Повече от 30 години отец Кирил служи ревностно, обгрижващ всички свои енории и своето паство, приучавайки го във вяра, надежда и в любов. „Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда” - ни утешава светия ап. Павел. Като земни хора да поскърбим за добродетелния покойник, като вярващи, които имаме надежда за вечния живот, да не униваме,  да ни крепи надеждата в Бога и надеждата в безсмъртието, защото смъртта и гробът не са края на човешкия живот. Ние вярваме, че както Христос възкръсна, така и всички ние, които вярваме в Него, ще възкръснем за живот вечен. Защото вярваме във възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век.”  

  От името на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, на събратята свещенослужители от града и духовната околия, клира на Пловдивска епархия и от свое име епископ Арсений изказа най-дълбоко съчувствие за тежката загуба на всички близки и  енориаши на отец Кирил.

  Протойерей Кирил Димов е роден на 7 май 1953 г.  Завършва  Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. На 6 септември 1987 г.  е ръкоположена за дякон, а на 14 септември същата година за свещеник от приноспаметния Пловдивски митрополит Арсений. Започва своето служение на Бога в храм  „Св. Георги” в димитровградския квартал Черноконево. Дълги години служи ревностойно и всеотдайно в храм „Св. вмчк Георги” в Хасково и близки до града енории.

  Бог да го прости!  Вечна и блажена да бъде паметта му!

     С  голяма духовна радост богоспасяемият град Пловдив почете и прослави на 11 юни дивния Божи угодник, светител, изповедник, мъченик,  хирург, човеколюбец и чудотворец - св. Лука, архиепископ Кримски и Симферополски.  По неизказаната Божия милост частица от неговите свети и чудодейни мощи украсява и изпълва с благодат  митрополитския храм  „Св. вмчца Марина”. 

  На този светъл празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави съборна архиерейска св. Литургия. Преди началото на богослужението владиката се поклони на мощите на Кримския чудотворец, поставени в центъра на митрополитския храм в богато украсена мощехранителница във формата  десница, с която св. Лука сякаш невидимо благославя пристъпилите за поклонение.  С владиката съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Константийски Яков - викарии на митрополита, Негово Високопреподобие архим. Висарион, игумен на манастира „Св. Троица” на Кръстова гора и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при митрополията, архиерейските наместници: ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – на Асеновградска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – на Ивайловградска духовна околия,  свещеноиконом Атанас Манолов – на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Любомир Траянов - на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков – на Карловска духовна околия, свещеноиконом Васил Кашоров, свещеноиконом Виктор Христев,  храмовото духовенство, свещеници от града, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Радостта на духовното тържество бе усилена от прекрасните песнопения, изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Много благочестиви християни дойдоха в този празничен ден да съучастват с молитви в благодатта на светата Литургия и се поклонят с душа и сърце на светите мощи на небеснопросиялия праведник. Те обсипаха с цветя иконата и мощехранителницата, а сред тях имаше и такива, получили изцеление след благодатното застъпничество на Кримския Чудотворец. В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към верния Божи народ с вдъхновено слово за сияещия в святост образ на св. архиепископ Лука. Владиката припомни мъченическия житейски път, безкрайната вяра и любов и многобройните чудеса, случили се и приживе, и след успението му.

  „По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва - за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това хващал скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички  се чудели - науката ли помага, или Бог, заради Когото в онова време преследвали и убивали?

  На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите - с иконичка, панагия. Този човек е бил едновременно и епископ, и  съветски професор. Повече от четиридесет години е прекарал във времето на съветския комунистически режим. По неговите книги са учили  и учат поколения  хирурзи. Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното - вярата и науката са съвместими.

  Именно този ярък пример и въплътител на Христововата любов и служение на ближния като духовник, както лекар- медик, днес прославя и възпява Светата Христова Църква – дивният в своите подвизи светител Лука, архиепископ Симферополски, Кримски пастир и чудотворец.” 

 Митрополит Николай описа колко тежък е бил живота на архипастиря, лекаря, монаха, човеколюбеца, мъченика, изповедника на вярата - св. Лука, прекарал 11 мъчителни години в затвори, арести и заточения, но въпреки това с неотслабваща Христова любов не престанал да лекува и да служи на Бога. Архиереят обърна внимание на многобройните случаи на чудотворство след блаженото му успение на 11 юни 1961 г. 

  „Много болни, които се покланяли на гроба на Владиката Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.  И по Божия милост ние сме духовно обдарени с частица от неговите благодатни свети мощи, която се покои в нашия митрополитски храм. Мощи, които са източник на велика утеха, здраве и благо за всички нас. Мощи, които са надежда за болните и страдащите и утеха за нищите духом и маломощните” – добави митрополит Николай. Архиереят поздрави всички с големия празник, благослови ги и благопожела по молитвите на св. Лука и неговото благодатно застъпничество пред Бога благоденствие, мир, здраве и душевно спасение.

 Духовното тържество завърши с многолетствие, което провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. 

  Дълго след края на богослужението верният Божи народ остана в храма, за да се поклони на светинята.  Мощите на св. Лука бяха дарени на Пловдивска света митрополия и на православните българи от Руската православна църква в отклик на молбата на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Те бяха посрещнати изключително тържествено на 22 октомври 2016 г. и оттогава до днес благославят и Пловдивска епархия, и цялата българска земя.