На 12-и март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик Константийският епископ Яков възглави последованието на Великото повечерие с втора част от покайния канон на св. Андрей Критски. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Димитър Баташки и енорийските свещеници в него прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов, служащите в катедралата „Успение Богородично“ свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Максим Ничев и дякон Николай Ангелчов.

Храмът отново се изпълни с боголюбиви християни, дошли заедно с духовниците да просят от Бога прошка за греховете си. Те заедно изпълниха песнопенията на повечерието, изповядаха Символа на вярата, казаха Господнята молитва „Отче наш…” и зовяха към Бога „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на службата епископ Яков преподаде на председателя и енориашите на храма архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, изпросвайки от негово и от свое име прошка от присъстващите и благопожелавайки им леки и спасителни пости.

Архиереят завърши: „В днешното евангелско четиво Господ сам ни увери, че няма нужда да изговаряме много думи, за да бъдем чути в молитвата си. Бог знае нашите нужди още преди да потърсим помощ от Него. Това, което трябва да правим, за да бъде прошението ни чуто, е да бъдем изпълнени с покаяние. Той ни даде и образец за молитва - Господнята молитва, която, излизайки от дълбочината на сърцето ни, е достатъчна, за да придобием онова, от което имаме нужда. Нека винаги в своите молитви призоваваме да бъде Божията воля, а не нашата. В неразумието си често не осъзнаваме какво е добро за нас. Докато уповавайки се на Бога, ние никога няма да останем разочаровани и всичко в нашия живот ще ни съдейства за добро. Господ полага такива грижи за нас, че и косъм от главите ни да не падне. Да имаме доверие на Бога, да Му поверим себе си, живота си. И тази вечер ние възложихме грижите си на Бога, та Той да се погрижи за нашите сърца, та наистина да осъзнаем греховете си, да се изпълним с покаяние и ги умием със сълзи, за да можем така очистени да посрещнем светлото Възкресение Христово”.

Владиката благодари на дошлите в късния час за участието в светата служба и призова и в следващите дни да се събираме заедно да просим прошка от Бога, защото където са двама или трима, събрани в името Господне, там е и Сам Господ.

В първия ден от Великия пост с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков - викарий на митрополита, възглави Великото повечерие с първата част от Покайния канон на св. Андрей Критски в катедрален храм "Успение Богородично", гр. Пазарджик. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Света Троица" в с. Динката и дякон Николай Ангелчов.

Свещенослужителите се редуваха и изпълняваха песните от канона. Верният Божи народ, събрал се в храма, отпяваше с едно сърце и една уста припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" и с това съмолитстваше в умилителното последование, съчинено от архиепископа на Критската църква свети Андрей.

В края на повечерието епископ Яков се обърна към присъстващите и каза: "Свети Андрей Критски със своите молитви ни призова днес да се съберем в храма, та да се откъснем от житейските грижи и насочим душевните си сили към Небесата. Намираме се в благодатните дни на покаянието, когато Господ милва грешниците като нас, които викаме към Него: “Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“. От нас се иска само да се взрем в сърцата си и издирим всяка нечистота, намираща се в него и с разкаяние да ги очистим. А гледайки в душите си, ние не намираме там грях, който да не сме сторили. Евангелието говори, че в последните времена баща ще застане срещу син, майка срещу дъщеря, когато нравственото падение ще ни обхване от всякъде. Когато се огледаме около нас, нима не виждаме, че натам вървим? Нима не виждаме как нашите деца все повече се отдалечават от семейството, че когато отидат в чужбина не се интересуват от родителите си, а от това, да имат повече пари? И вината затова е наша – колко майки и бащи изричат думите: „Бягайте в чужбина, там е по-добре“ и така загубихме децата си. Ето, че дори сега има стратегии как да възпитаваме децата си, стратегии, които още повече ще отчуждят детето от неговите родители. Когато родителите видят, че детето им се е засилило към пропаст, нима нямат право да го спрат? На нашите деди не им беше нужно да се пишат рамки, по които да възпитават децата си. Защо? Защото Христос беше в сърцата им, в живота им. Те се учеха от това, което им бяха предали техните деди и прадеди. Те слушаха Евангелието, чуваха на какво ги учи и така отглеждаха децата си. Нека и ние слушаме Божия глас и наученото от нашите предци."

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над боголюбивия народ от Пазарджишка духовна околия и изпроси от името на правоправещия архиерей на Пловдивска епархия прошка от всички.

"Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението - лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен". (Стиховна стихира)

В последния ден преди началото на Великия пост - Неделя Сиропустна, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков отслужи архиерейска света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

Много християни в този ден се събраха да попросят Божията закрила и помощ и да подготвят душите си за предстоящия подвиг на Великия пост. Всички те с едно сърце молиха Бога да благослови спасителните дни на поста да преминат благодатно и душеспасително.

По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво.

„Ето, Аз стоя пред вратите и хлопам. Който Ме чуе и Ми отвори, ще вляза и ще вечерям с него” - с тези евангелски думи се обърна епископ Яков към присъстващите и продължи: – Бог стои пред сърцето на всеки един от нас. И който Му отвори, там ще се настани и ще пребъде с него. С тези думи Светата Църква ни приканва да отворим широко сърцата си, защото Бог не иска смъртта на грешника, а да се обърне той и да бъде жив. Чрез осъзнаването на греховете си, чрез покаянието, чрез очистване сърцето от злото и изпълването му с добродетели и любов съм Бога и ближния, всички ние можем да достигнем до спасение. И днес в светото Евангелие чухме призива на Христос да не събираме онова, което молец яде и ръжда унищожава, а да събираме богатства духовни, вечни, които ще ни помогнат да наследим Царството Небесно. Пред такива дни сме застанали, братя и сестри, дни, когато Царството Божие е отворено и от нас се иска да погледнем и видим своята греховност, да се разкаем за съгрешенията си, да издигаме молитвата си към небесата и потърсим прошка от Бога. Сега е благоприятно време да се вгледаме вътре, в дълбочината на сърцето си и да открием всеки свой грях, всяка нечистота. Тогава ще осъзнаем, че няма грях, който да не сме сторили, а осъзнаването на това е и началото на нашето покаяние, което ще избликне от сърцето ни и ще зарадва нашия небесен Отец. Нека през дните на Великия пост да се откъснем от временното, да си дадем сметка, че нищо тук на земята не заслужава нашето внимание, когато го сравним с райското блаженство. Да освободим душата си от земните, суетни привързаности, за да се издигне нагоре към небесата, към приготвеното ни Царство, към нашия Създател.

В края на светата Литургия епископ Яков преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на Пловдивска света митрополия - митрополит Николай. Владиката поиска и прошка от всички присъстващи, ако с нещо някого е огорчил или съблазнил, като помоли от дълбочината на сърцето си да му простят всичко, което е сторил или поради недостиг на сили, или леност, не е сторил. Той увери, че е изпълнен с любов към всички и каквото и да прави, винаги се стреми да бъде от полза на всеки и така цялото стадо да върви нагоре към Бога.

Архиереят пожела на всички леки, богоугодни и спасителни пости.