На 27-и април, броени часове преди настъпването на Празника на празниците – Възкресение Христово, в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше тържествено посрещнат Благодатният Огън, който по-рано през деня слезе над гроба Господен в Йерусалим. С благословението на Пловдивския митрополит Николай той беше донесен лично от Константийския епископ Яков. Архиереят поздрави дошлите от цялата околия и близките населени места духовници и вярващи християни с пасхалния поздрав „Христос воскресе!“, след което всички запяха тропара на празника и владиката влезе в храма. Тук той запали престолния седмокандилник и всички останали кандила и свещи, които преди това бяха загасени и раздаде от огъня на присъстващите.

„Слязъл си в гроб Ти, що с ръката си създаде человека, за да дигнеш падналото човечество със всесилната неземна Своя власт!“  (из Опело Христово).

През време на вечерното богослужение на Велики петък срещу Велика събота храмовете събират богобоязливите човешки сърца да отправят своя надгробен плач пред светата Плащаница, символизираща положеното в гроба и покрито с погребални завивки тяло на нашия Господ Иисус Христос.

В този най-трагичен в историята на човечеството ден с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралата на гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев и енорийските свещеници от катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

В отредения момент след изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и в единодушие отпяваха затрогващите стихове на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите се изпълниха с печал от претърпените от нашия Спасител унижения, страдания и смърт, но и с предпасхална радост от плода на великата Саможертва на Христос.

В края на службата свещениците понесоха светата Плащаница с литийно шествие около храма. Печалният звън на църковните камбани и умилителното пеене съпровождаха траурната процесия, символизираща някогашното пренасяне и полагане в нов гроб на нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи за последно преклониха главите си и целунаха Плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт. При пеене на възкресния тропар ”Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!” духовниците внесоха светата Плащаница в светия олтар и след като обиколиха три пъти светия Престол, я положиха върху него.

Накрая епископ Яков се обърна към народа със слово за Христовите страдания и завърши: „Възкресение Христово е победата на смъртта над смъртта – чрез Своята смърт Господ Иисус Христос отвори Рая за всеки един от нас. Както чухме в последованието на Опелото Той се обърна към Майка Си и й каза да не страда, защото Той трябва да изтърпи всичко, за да извади от ада Адам и Ева. А с техния грях не само Раят беше затворен, но и смъртта влезе в човека. Затова и ние сме в такова трепетно очакване на Възкресението Христово, което победи смъртта и отново въведе в Рая всички праведници. Към това беше насочена и нашата подготовка през Великия пост, през което време всеки според силите си се стараеше да принесе плод на покаяние. И така през утрешния ден с очистени сърца да се изпълним с оная радост, която изпълва Небесата и със сърцата си да усетим ангелското възпяване на Възкресението на нашия Спасител. Да посрещнем тези светли празници изпълвайки сърцата си с добро, да забравим злобата, да гледаме на ближния като на наш брат, да оказваме любов на всички. Само така, изпълнявайки евангелските заповеди, ние ще можем да усетим и предвкусим райското блаженство още на земята. Христос е пътят, истината и живота – нека и ние не пропиляваме времето на нашия живот, а го изпълваме с жива вяра и ходим по пътя на Бога“.

Владиката преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията митрополит Николай и от негово име благопожела настъпващата Пасха Христова да бъде спасителна за всички. Архиереят прикани през настъпващата нощ всеки да влезе в утихналото си сърце и да се подготви достойно за посрещане светлия ден на Христовото Възкресение.

"Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение" /15 антифон/

При пеенето на този антифон вечерта срещу най-тъжния в годината ден - Велики петък, става изнасянето на Христовото Разпятие. Този трепетен момент е част от последованието на 12-те евангелия, които съдържат дванадесет откъса от Новия завет, разказващи за Христовите страдания.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев и служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

Духовниците се редуваха при четенето на евангелските откъси, пресъздавайки в сърцата на вярващите тези най-тежки последни часове от земния живот на Спасителя – Неговите страдания и кръстна смърт.

След изчитане на петото поред евангелие и при пеене на 15-ия антифон на службата епископ Яков и служащите с него изнесоха в центъра на храма Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Негов ученик. Кръстът с разпнатия на него Спасител бяха поставени в центъра на храма. Осъзнавайки величието на Голготската Жертва всички сведоха виновни глави пред израненото заради нашите грехове тяло на безгрешния Христос.

В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за Господните страдания и завърши: „Тази вечер изживяхме последните минути от земния живот на Христа. Страданията, които Той понесе доброволно, за да ни изкупи от властта на смъртта, трогнаха до сълзи закоравелите ни в грехове души. Жертвения Агнец се принесе за всеки от нас, затова и ние според силите си се готвехме през целия Велик пост – да Му принесем достойни плодове на покаяние, та Той да умие нашите грехове. И ние се стремим да живеем в мир, та да вкусим райското блаженство още тук, на земята. Нима не е райско блаженство да бъдем очистени от греховете, сърцето ни да е изпълнено с любов, да не познаваме алчността, ненавистта, злобата? Нима не е райско блаженство да бъдем удостоени да седнем на Господнята трапеза? И всичко това е само подготовка за онова, което ни чака, ако изпълним закона Божий. Както Христос изпълни всичко, така и ние трябва да изпълняваме евагелските заповеди не с ум, а със сърце и дела, та като видят човеците добрите ни дела, да повярват в нашия Отец. Чрез делата си ние викаме или „Осанна“, или „Разпни Го“. Нека в тези дни, когато и природата е утихнала в очакване на Възкресението, да се отделим в молитва, да издигнем умовете си на Небесата, да загърбим земното и да оплакваме себе си заради нашето греховно падение, заради нашата духовна смърт. Господ е милостив и ни уверява, че стои на вратите на всяко сърце и хлопа. Нека Му отворим и Той ще влезе и вечеря с нас. И така очистени, с изпълнени с любов към Бога и човеците сърца, да посрещнем светлото Христово Възкресение“.

Накрая владиката преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички и прикани да се съберем в утрешния ден вечерта отново в храма, където да отслужим последованието на Христовото Опело.