Велико повечерие с четвъртата част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски

dsc 8055          Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Великото повечерие с четвъртата част на покайния канон на св. Андрей Критски в пловдивския храм „Св. Троица” на 2 март, четвъртия ден от началото на Великия пост. Молитвено участие взе Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивският митрополит. Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман.dsc 8085


          В изпълнения до краен предел храм „Св. Троица” верният Божи народ наведе благоговейно глава пред словата на Св. Андрей Критски от четвъртата, последна част на Великия покаен канон. Прекрасното изпълнение на архиереят на епархията развълнува и разчувства всички. Покайната атмосфера допълниха с изключителните си умения и певците от двата хора.


            В края на великопостното богослужение Високопреосвещеният митрополит Николай  изтъкна значението на тия благодатни първи дни на Великия пост с думите:


dsc 8196  „Благодатно ободрени и духовно укрепени, вървим по благословения път на светия Велик пост, извършвайки по мярката на силите си - но със съдействието на Божията благодат, на Божията сила, която напълно в нашата човешка немощ се проявява.  Пак, и пак, и много пъти възкликнахме към Бога: „Помилуй мя, Боже, помулий мя!” И в тази благодатна вечер, в храма, посветен на Светата Единосъщна и Неразделна Троица, ние попросихме от Бога дух на покаяние и прошка за греховете си.


Колко утешително звучи гласът на светото Евангелие тая вечер! „Хлопайте и ще ви се отвори”, „търсете и ще намерите”, „искайте и ще ви се даде”. Защото на този, който хлопа, ще се отвори,  на който проси – ще се даде, и който търси – ще намери. А ние сме дошли да похлопаме на дверите на Божието милосърдие, да потърсим Божията милост за опрощаване на греховете и за вечен живот. Ние сме дошли да преклоним коленете на душите и сърцата си пред Светата Животворяща Троица и да възкликнем из дълбините на душите си: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, покровът ми е Дух Светий”. Пресвета Троице, слава на Тебе!”


      Във връзка с предстоящият  национален празник на България митрополит Николай каза, че Българската православна църква винаги е изграждала и ще изгражда неръкотворен паметник в dsc 8476благодарната душа на нашия народ, като вечно поменава всички воини, отдали живота си и положили душите си за вярата и свободата на скъпото ни Отечество.

Велико повечерие с третата част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски

 dsc 7829      На 1 март, в благодатта на Светата Четиридесятница, в третия ден на душеспасителния Велик пост, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, възглави с благословението на архиерея на епархията Велико повечерие в храм „Св. Възнесение Господне” в Пловдив. Съгласно Устава на светата Църква великопостното последование съдържаше третата част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. В съслужение с викарния епископ бяха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорниик при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Васил Кашоров – председател на храма, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман.


  dsc 7880    В препълнения храм „Св. Възнесение Господне” се възцари чувството на дълбоко покаяние. Силни и искрени бяха молитвите, които отправяха множеството благочестиви християни, трогнати от разтърсващите слова на Великия покаен канон. Те изповядаха с едно сърце Символа на вярата и Господнята молитва: „Отче наш…” Към верния Божи народ се обърна Знеполският епископ Арсений в края на богослужението:


„Какво означават думите: „Помилуй мя, Боже, помулий мя”? Кога човек моли за милост? Когато над него е произнесена присъда и е осъден. Човек моли за милост тогава, когато не му достигат човешките сили, за да преодолее житейско изпитание или препятствие. Човек моли за милост когато напълно осъзнава своята нищета и несъвършенство, виждайки своите грехове, своите душевни и телесни болести и няма възможност да се вдигне от одъра си. Само Бог по Своята милост може да вдигне човека от греха и да го изцели от болестта. Ние произнасяме думите „Помилуй мя, Боже, помулий мя” не защото сме осъдени, а защото имат следното съдържание: „Господи, помогни ни, защото ние искаме да се спасим, дай ни през Великия пост още един шанс да осъзнаем своята греховност, да поразмислим върху своите постъпки и деяния да осъзнаем своята нищета. И Ти, Господи, поради милостта Си, поради благостта и любовта Си, помогни ни да извървим безбедно, без отчаяние и униние и безстрашно попрището на Великия пост. Тези думи на св. Андрей Критски, които чуваме в припева на Великия покаен канон, означават именно молитва за още един шанс в този период да осъзнаем греховността си. Но да не се окажем като оня син, който пропилял имането на баща си, имайки всички земни блага – т.е когато получим милост от Бога, да не разпилеем този драгоценен Дар - Божията милост в живота си. Ние ще отговаряме за благодеянията на Бога, които Той проявява към всеки от нас в страшния ден на съда.”dsc 8032