Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи на 6 юли водосвет върху останките от два православни средновековни храма, разкрити при археологически разкопки край с. Добромирци - на 9 км от Златоград, Смолянска духовна околия.

       С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, архимандрит Висарион, архиерейски наместник на Смолянска духовна околия и свещеници от епархията.

      На богослужението присъстваха областните управители на Пловдив, Смолян и Кърджали г-н Здравко Димитров, г-н Недялко Славов и г-н Никола Чанев и проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите разкопки. Археологическото проучване е във връзка с 240-та годишнина на Делю войвода и с хипотезата,.че по тези места е служил и прекарал последните години от живота си св.Патриарх Евтмий след превземането на Търново.

     "Възкресението на този храм е знак на възкресението на България" - каза в словото си Високопреосвещеният митрополит Николай.

    Инициативен комитет от Златоград обяви решението си да възстанови храма и да го посвети на св. Евтимий, Патриарх Български.

  Над 20 са разкритите останки от православни храмове в Източните и Средните Родопи досега, което свидетелства за християнския характер на населението в миналото. Археологическото проучване на екипа на проф. Овчаров разкри два православни храма край с. Добромирци.

      Панихида в памет на загиналите във войните български войници и офицери отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай пред паметника на Гюро Михайлов и неговите храбри другари на площад „Централен” в гр. Пловдив. Богослужението се състоя по време на тържествената церемония, с която бе отбелязан на 4 юли официалният празник на Пловдивския гарнизон. В съслужение с архиерея на епархията бяха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, духовният надзорник свещеноиконом Деян Стоенчев и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

      На празника на Пловдивския гарнизон присъстваха г-жа Цвета Караянчева, зам.-председател на НС, областният управител г-н Здравко Димитров, и.д. кмет на Пловдив г-н Розалин Петков, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-а Стрямска механизирана бригада, флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров – началник на ВВМУ „Никола Вапцаров”- гр. Варна, ген.-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г. С. Раковски”, ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в Народното събрание,  ветерани, офицери от резерва и стотици граждани.

      По време на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай отправи молитва към Всеподателя Бога да дари с вечен и блажен покой душите на ония стотици хиляди воини, дали живота си за вярата, свободата и независимостта на България. „В благодарната българска памет вечен ще пребъде молитвеният спомен за тях” –каза още архиереят и увери, че  Българската православна църква цени труда, усилията, подвига, храбростта и себежертвата на българското христолюбиво войнство.

„За православния християнин не е без значение подвига на българския войник, който и в мирно време бди на своя пост, за да пази мира и териториалната цялост на скъпото ни Отечество, щастливия живот и спокойния градивен труд на благочестивия ни народ.”

     Митрополит Николай поздрави военнослужещите от Пловдивския гарнизон с техния празник, благослови ги и им пожела да изпълнят своя свещен дълг, дарени от Бога със здраве и благоденствие.

     Многолетствие провъзгласи митрополитският дякон Илиян Александров.

    Празникът започна с тържествен парад на представителни военни формиравания на поделенията от Пловдивския гарнизон. Те тръгнаха от пл. „Съединение”, преминаха по главната улица на Пловдив и спряха пред паметника на Гюро Михайлов. Най-отпред бе военен духов оркестър от ВВС, а пред всяка воинска част гордо се развяваше нейното бойно знаме. Пред паметника бяха положени много венци и цветя в памет на загиналите за свободата и незавимостта на България. Празникът продължи с тържествен концерт във Военния клуб. След неговия край на площад „Централен” се проведе  заря-проверка, в която участваха роти от 68-а бригада  „Специални сили” и от авиобазите в Граф Игнатиево и Крумово. Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай и Знеполският епископ Арсений бяха на официалната трубина сред почетните гости на събитието.

    На 4 юли 1913 г. воините от 9-и пехотен Пловдивски полк побеждават в кръвопролитното сражение при Криволак в Междусъюзничническата война, като 2000 от тях падат на бойното поле. През 1926 г. тази дата е обявена за официален празник на Втора тракийска дивизия и на Пловдивския гарнизон. Празникът е забранен след 9-и септември 1944г. и възстановен 70 години по-късно.