„Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали” (Йн. 20:29)
На 15 април, Втора Неделя след Пасха – Томина, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” бе отслужена архиерейска св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и дякон Николай Ангелчев. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 
В последния ден на Светлата седмица многоброен богомолен народ дойде на светата богослужба, още подвластен на чудото на Христовото Възкресение и преизпълнен с неотшумяваща пасхална радост. В Неделя на апостол Тома, когато Църквата възпява „доброто” неверие, всички с наведени глави изслушаха Евангелското повествование за явяването на Възкръсналия Господ Иисус Христос на апостолите в присъствието и на Тома (Йн. 20:26–29), станал след това един от най-ревностните Христови апостоли с неразрушима вяра в Господа. По време на светата Литургия Негово Преосвещенство епископ Арсений прочете проповед за днешния празник, в която се спря на неверието и скептицизма на съвременния човек, искащ неопровержими доказателства за Божието битие.

„Ние сме повярвали не защото сме видели Бога, но защото сме усетили Неговото живо присъствие в нашите сърца” – каза в словото си епископ Арсений, който нарече присъстващите благочестиви миряни свидетели на Христовото Възкресение в света около нас.
В края на богослужението викарният епископ преподаде светителския архипарстирски благослов на правоправящия архиерей на Пловдивска епархия – Високопреосвещения митрополит Николай заедно с молитвени пожелания за неотслабваща радост във Възкръсналия Победител на ада и преизобилна помощ свише в ежедневните трудове. Епископ Арсений поздрави всички с жизнеутвърждаващия и изпълнен с вътрешна сила и необорима правда поздрав: „Христос Воскресе!”
В първата неделя след 
„Човешкото говорело в апостолите и те се страхували да не ги сполети участта на техния Учител и затова стоели заключени. Човешкото проговорило и у св. ап. Тома и макар че пребивавал с Христос, макар че станал свидетел на възкресението на Лазар, на чудото в Кана Галилейска, той поискал да се убеди. И когато сложил пръста и ръката си в раните Господни, той повярвал не в Христос, а в Неговото възкресение. В Христос, в очаквания Месия той вярвал от дъното на душата си. Но неговото изпитване е още по-убедително свидетелство за изпълването на старозаветните пророчества - че Христовото тяло е било на кръста, че ребрата Му са били прободени, че след тридневното пребиваване в гроба е възкръснал и победил смъртта чрез смъртта. Господ не отказал това свидетелство на своя ученик, но нарекъл „блажени“ не тези, които като него видяха, а онези, които без да са видели Христа и Неговите рани, са повярвали в Него. Това сме всички ние, православните християни, които не сме били свидетели на събитията, не сме видели Бога с телесните си очи, не сме сложили пръста си в раните Му, а четем Евангелието и основаваме вярата си на него, виждайки с духовните си очи и усещайки невидимия Бог със сърцето си.
От твоя неизчерпаем извор, Богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат; а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!“