ПЛОВДИВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ

4000 Пловдив, ул. “Станислав Доспевски” № 14-16

тел.: (032) 633 263; 623 260

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,Културно-просветният отдел при Пловдивска св. митрополия обявява

ТРЕТИ КОНКУРС- 2016 Г.

за стихотворение, есе и рисунка, посветен на християнския празник “Въведение Богородично(21 ноември)”-Ден на християнското семейство и православната християнска младеж

В конкурса могат да вземат участие ученици от първи до дванадесети клас в шест възрастови групи: първи- втори клас; трети-четвърти клас; пети - шести клас ; седми - осми клас; девети- десети клас; единадесети -дванадесети клас..

Целите на конкурса са: да стимулира творческите заложби и изяви на учениците и чрез творбите да изразят чувствата и вълненията си по повод християнския празник; да вникнат в ролята на семейството - да възпитава децата си във вяра, благочестие, почит и уважение към родителите, както малката Мария - Св. Богородица.

Крайният срок за получаване на творбите с имената на участниците от повереното Ви училище, клас, гр./с.е до 11.11.2016 г. на адрес:

                Пловдивска св. митрополия

                 ул. ”Станислав Доспевски” № 14

                 “Културно - посветен отдел”

                 4000 Пловдив

                 Тел. за справки-032-62-62-76

                 email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Всяка творба трябва да съдържа:

- заглавие

- трите имена на автора, клас, училище, гр/с.,телефон

- име на преподавателя, телефон

- рисунките да са с размер 35-50 см.

Награди:

Учениците, чиито творби са класирани на първо, второ, трето място или поощрени, ще получат грамоти и предметни награди.

Обявяване на резултатите: в сайта на Пловдивска митрополия и лично.

Награждаването на отличените участници ще бъде на 19.11.2016 г. (събота) в 11 часа в хр. ,,Св. Петка” гр. Пловдив ул. ,,Петко Д. Петков”.

ДО

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

На  26.09.2016г. Пловдивската митрополия – в диоцеза на Българската православна църква, стана официално собственик на къщата – роден дом на Екзарх Стефан в с. Широка лъка, Община Смолян.

Родният дом на третия български Екзарх беше изнесен на публична продан от съдия-изпълнител. За да предотврати възможността това, важно за историята на Църквата, а и на държавата ни, място да бъде използвано не съобразно духовната му стойност и предназначение Пловдивската митрополия взе решение да участва в публичния търг. И с Божията помощ успя да запази този имот за Българската православна църква.

Пловдивската митрополия възнамерява да превърне родния дом на Екзарх Стефан в музей на неговите живот и дело; като изказва благодарност на наследниците на Негово Блаженство, на кмета на с. Широка Лъка и на местните органи и власти в Община Смолян, които спомогнаха това благородно дело да се увенчае с успех.

За Екзарх Стефан

Роден е на 7/19 септември 1878 година в село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място (1886 – 1892), а III-ти клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893 – 1896). В периода 1896 – 1900 година работи като учител в близкото - до Широка Лъка село Солища.

Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която завършва със степен „кандидат на богословието“. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16/29 октомври 1910 г. е постриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19/22 октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8/21 септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание.

Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I, се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „Българския съюз“, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г., когато е извършен атентатът в” Света Неделя”.

На този пост служи 26 години. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище „Просвета“, открито през 1934 г., което днес носи неговото име.

През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна Република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско.

Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир, „Успение Богородично“.