На 20 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - викарий на Пловдивския митрополит, възглави Велико повечерие с втората част на Покайния канон на св. Андрей Критски в храм „Св. Петка“ в Пазарджик.  С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Димитър Баташки и свещеници от града.  

  Много богомолци дойдоха в храма, за да съучастват молитвено с духовниците в затрогващите и изпълнени със сърдечно покаяние стихове на Великия покаен канон.  В края на вечерното последование епископ Яков се обърна към присъстващите с думите:

  "Втори ден поред се събираме в храма, за да извикаме в сърцето си чувства на покаяние. Втори ден ние се взираме дълбоко в себе си, за да издирим в най-скритите места всяка загнездила се там страст. И пак се опитваме да събудим душата си, викайки: „Душо моя, защо спиш?“. Ние се стремим към искрена изповед не защото Бог не знае нашите прегрешения, а за да покажем, че истински съжаляваме и се каем за стореното и търсим от Него прошка. С искрено разкаяние казваме: „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милосърден Бог ми прости на мене, грешния!“ Както чухме от Евангелското четиво, не многословието ни спасява, а смирението и дълбокото съкрушение. Така да заставаме пред Бога – не в гордо самомнение, а в смирено покаяние. Всекиминутно да казваме в ума и сърцето си думите на Господнята молитва, която Сам Христос ни даде и така, стъпка след стъпка, да се изкачваме по стълбицата на добродетелите“.

 В края на богослужението епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма.

          На 20 февруари пред паметника, издигнат в чест на офицерите и сержантите от 27-и пехотен Чепински полк на територията на бившите казарми в Пазарджик, беше отбелязана 105-ата годишнина от трагичните събития край с. Булаир по време на Балканската война от 1912-1913 г. В смъртоносния капан на снежната виелица тогава загиват 255 воини, силно измръзнали с ампутирани крайници са 1061, а с по-слаби измръзвания са още 1071 души от полка. От тази трагедия не остава незасегната къща, фамилия или населено място в тогавашната Пазарджишка околия.

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарният му Константийски епископ Яков отслужи благодарствен молебен за великите Божии благодеяния към българския народ. С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев. В края на богослужението епископ Яков се помоли за душите на загиналите.

  „Бог да прости и упокои душите на всички воини, паднали по бойните ни полета, за да можем днес да живеем в свободна България. Благодарение на техния подвиг и саможертва ние, техните потомци, можем да живеем в мир и спокойствие, да изразяваме своята воля, да изповядваме свободно своята вяра. Нека помним подвига им и винаги бъдем благодарни за всичко, което сме наследили от тях“.

  Пред паметника бяха поднесени цветя от областния управител на Пазарджик г-н Стефан Мирев, секретарят на община Пазарджик г-н Румен Кожухаров, представители на Военното окръжие, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните, Военния клуб в Пазарджик, РИМ - Пазарджик,  ветерани от войните и жители на град Пазарджик и други градове и села от областта.

             На 19 февруари, първия ден на Великия пост, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Велико повечерие с първата част на Покайния канон на св. Андрей Критски в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. Молитвено участие взеха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, викарии на Пловдивския митрополит. Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман. 

  В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към всички  с архипастирско слово, в което  изтъкна,  че Божието милосърдие е по-велико от всеки човешки грях и можем за изгоним злото от себе си,  следвайки безценното указание на Светото Евангелие – с пост и молитва.  

  „Да постъпим не като неразумни, а като мъдри, да  скъпим времето на нашия живот и особено благоприятното време на поста. Затова - дерзайте, да вървим по тоя благословен път на великопостния подвиг без да униваме, без да се отчайваме, без да се страхуваме, укрепени от Божията благодат, която изпросваме всеки ден с усърдна молитва.”

  Митрополит Николай благопожела на всички попрището на Великия пост да бъде „иго благо и бреме леко” и да изживеем тия благодатни дни богоугодно и спасително, за да се въздрадваме с най-великата радост – преславното  Възкресение Христово.