В първата неделя след  Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома, който пожела да докосне раните на Спасителя, за да повярва в Неговото възкресение.  

  На 15 април, Томина Неделя, с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай Преосвещеният Константийски епископ Яков възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Николай“ в град Ветрен. В съслужение с владиката бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Любомир Чавдаров.  

    Жителите на град Ветрен с нетърпение очакваха своя архиерейски наместник и го посрещнаха с букети от пролетни цветя. С благоговение те съмолитстваха с духовниците и преживяваха духовната радост от празника. Сред тях бяха кметът на община Септември г-н Марин Рачев и кметът на град Ветрен г-н Радослав Лютаков.

В своята проповед в края на богослужението епископ Яков припомни евангелските събития за срещата между възкръсналия Христос и Неговият ученик Тома.

  „Човешкото говорело в апостолите и те се страхували да не ги сполети участта на техния Учител и затова стоели заключени. Човешкото проговорило и у св. ап. Тома и макар че пребивавал с Христос, макар че станал свидетел на възкресението на Лазар, на чудото в Кана Галилейска, той поискал да се убеди. И когато сложил пръста и ръката си в раните Господни, той повярвал не в Христос, а в Неговото възкресение. В Христос, в очаквания Месия той вярвал от дъното на душата си. Но неговото изпитване е още по-убедително свидетелство за изпълването на старозаветните пророчества - че Христовото тяло е било на кръста, че ребрата Му са били прободени, че след тридневното пребиваване в гроба е възкръснал и победил смъртта чрез смъртта. Господ не отказал това свидетелство на своя ученик, но нарекъл „блажени“ не тези, които като него видяха, а онези, които без да са видели Христа и Неговите рани, са повярвали в Него. Това сме всички ние, православните християни, които не сме били свидетели на събитията, не сме видели Бога с телесните си очи, не сме сложили пръста си в раните Му, а четем Евангелието и основаваме вярата си на него, виждайки с духовните си очи и усещайки невидимия Бог със сърцето си.

  Братя и сестри, по Божията милост се изпълни и моето желание в първата седмица след Пасха да дойда да отслужа светата Литургия в този прекрасен храм, посветен на великия чудотворец св. Николай, чиято небесна помощ и закрила да потърся. Да попрося и вашите молитви, защото където са двама или трима събрани в името Господне, там е и Господ сред тях. Нека Той никога да не напуска сърцата ни. Нека със същата вяра, със същото усърдие да вървим по благодатния и спасителен път, който води към Небесното Царство. Нека не забравяме вярата си, да я носим достойно, да я браним и засвидетелстваме с делата си, та когато човеците видят доброто, което излиза от нас, да повярват и прославят нашия Отец Небесен. 

  Бог дойде на земята да ни направи синове Божии, да отвори заключения Рай и да може всеки от нас, който е повярвал без да е видял, да достигне вечното блаженство и спасението.  Той ни даде Своя мир и нека този мир да пребъде и между всички нас по благодатта на възкръсналия наш Спасител и Господ Иисус Христос“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на правоправящия архиерей на епархията Високопреосвещения митрополит Николай до предстоятеля на храма отец Любомир и енорияшите му. 

  Празникът завърши с многолетствие.

     От твоя неизчерпаем извор, Богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат; а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!“

  Така Светата Православна Църква възхвалява Божията Майка в първия петъчен ден след славното Христово Възкресение. Тогава се отбелязва празникът „Пресвета Богородица - Живоприемни източник“. Той е свързан с обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник". Първият петък след Пасха се превръща в истински духовен празник за възхвала на тази, която роди Живата вода – Христос. 

  В този светъл ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично"  в Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на околията прот. Боян Кочев и енорийският свещеник Спас Дичев.

  Всички присъстващи на богослужението се поклониха на иконата с образа на Пресвета Богородица - всечистата Застъпница на човешкия род и преблагословен Източник на Живата вода, Която тече в живот вечен - нейния Син и наш Господ Иисус Христос. В края на светата Литургия дошлите в храма отново се поздравиха с пасхалния поздрав „Христос Воскресе!“ и отнесоха в домовете си радостта от пребиваването в Божия дом и молитвеното общение с Бога и Неговата пречиста Майка.

      На 13 април, Светли петък, Светата Църквата с пасхална радост чества празника Живоприемни източник. Той се отбелязва в първия петък след Възкресение Христово, когато Божията Майка стана извор на живот за всички човеци, които вярват в нейния Син и Го обичат с оная голяма любов, с която Той влезе в утробата ѝ и се роди на земята като Слънце на живота.

  В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави света Литургия в храм  "Св. преп. мчца Параскева” в град Пловдив. 

  С архиерея съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Емил Паралингов - председател на храма, свещеници от града, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор  "Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  По време на богослужението свещеноиконом Деян Стоенчев произнесе проповед за преславния  ден, когато Св. Богородица станала  източник  "живоприемен и живоносен”, както я възпява светата Църква. След светата Литургия Знеполският епископ Арсений преподаде на миряните архипастирския благослов на правоправящия архиерей на Пловдивска епархия митрополит Николай и поздрави всички с пасхалния поздрав „Христос Воскресе!

 Празникът Живоприемни източник е свързан с обновлението на храма на Пресвета Богородица "Живоприемен източник", който се намира вън от стените на Цариград.  Той има и своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка на това място през V в.  

  Преди още да се възкачи на императорския престол бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".

  Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. "Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: "В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини ­ нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство."

  След богослужението владиката отслужи пасхален водосвет в двора на храма и всички присъстващи бяха поръсени с животворните води. Мнозина отнесоха по домовете си и вода от Богородичния живоприемен източник за здраве и спасение.