С  голяма духовна радост богоспасяемият град Пловдив почете и прослави на 11 юни дивния Божи угодник, светител, изповедник, мъченик,  хирург, човеколюбец и чудотворец - св. Лука, архиепископ Кримски и Симферополски.  По неизказаната Божия милост частица от неговите свети и чудодейни мощи украсява и изпълва с благодат  митрополитския храм  „Св. вмчца Марина”. 

  На този светъл празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави съборна архиерейска св. Литургия. Преди началото на богослужението владиката се поклони на мощите на Кримския чудотворец, поставени в центъра на митрополитския храм в богато украсена мощехранителница във формата  десница, с която св. Лука сякаш невидимо благославя пристъпилите за поклонение.  С владиката съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Константийски Яков - викарии на митрополита, Негово Високопреподобие архим. Висарион, игумен на манастира „Св. Троица” на Кръстова гора и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при митрополията, архиерейските наместници: ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – на Асеновградска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – на Ивайловградска духовна околия,  свещеноиконом Атанас Манолов – на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Любомир Траянов - на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков – на Карловска духовна околия, свещеноиконом Васил Кашоров, свещеноиконом Виктор Христев,  храмовото духовенство, свещеници от града, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Радостта на духовното тържество бе усилена от прекрасните песнопения, изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Много благочестиви християни дойдоха в този празничен ден да съучастват с молитви в благодатта на светата Литургия и се поклонят с душа и сърце на светите мощи на небеснопросиялия праведник. Те обсипаха с цветя иконата и мощехранителницата, а сред тях имаше и такива, получили изцеление след благодатното застъпничество на Кримския Чудотворец. В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към верния Божи народ с вдъхновено слово за сияещия в святост образ на св. архиепископ Лука. Владиката припомни мъченическия житейски път, безкрайната вяра и любов и многобройните чудеса, случили се и приживе, и след успението му.

  „По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва - за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това хващал скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички  се чудели - науката ли помага, или Бог, заради Когото в онова време преследвали и убивали?

  На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите - с иконичка, панагия. Този човек е бил едновременно и епископ, и  съветски професор. Повече от четиридесет години е прекарал във времето на съветския комунистически режим. По неговите книги са учили  и учат поколения  хирурзи. Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното - вярата и науката са съвместими.

  Именно този ярък пример и въплътител на Христововата любов и служение на ближния като духовник, както лекар- медик, днес прославя и възпява Светата Христова Църква – дивният в своите подвизи светител Лука, архиепископ Симферополски, Кримски пастир и чудотворец.” 

 Митрополит Николай описа колко тежък е бил живота на архипастиря, лекаря, монаха, човеколюбеца, мъченика, изповедника на вярата - св. Лука, прекарал 11 мъчителни години в затвори, арести и заточения, но въпреки това с неотслабваща Христова любов не престанал да лекува и да служи на Бога. Архиереят обърна внимание на многобройните случаи на чудотворство след блаженото му успение на 11 юни 1961 г. 

  „Много болни, които се покланяли на гроба на Владиката Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.  И по Божия милост ние сме духовно обдарени с частица от неговите благодатни свети мощи, която се покои в нашия митрополитски храм. Мощи, които са източник на велика утеха, здраве и благо за всички нас. Мощи, които са надежда за болните и страдащите и утеха за нищите духом и маломощните” – добави митрополит Николай. Архиереят поздрави всички с големия празник, благослови ги и благопожела по молитвите на св. Лука и неговото благодатно застъпничество пред Бога благоденствие, мир, здраве и душевно спасение.

 Духовното тържество завърши с многолетствие, което провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. 

  Дълго след края на богослужението верният Божи народ остана в храма, за да се поклони на светинята.  Мощите на св. Лука бяха дарени на Пловдивска света митрополия и на православните българи от Руската православна църква в отклик на молбата на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Те бяха посрещнати изключително тържествено на 22 октомври 2016 г. и оттогава до днес благославят и Пловдивска епархия, и цялата българска земя. 

     На 10 юни, в навечерието на празника на небеснопросиялия светител, хирург, изповедник и чудотворец Лука, архиепископ Кримски и Симферополски, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужена празнична архиерейска Вечерня с петохлебие. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений.  В съслужение с викарния епископ бяха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Георги Димитров, ефимерий на Кукленската света обител, свещеник Димитър Димитров, свещеник Ангел Брусов, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Да почетат паметта на дивния Божи угодник св. Лука, архиеп. Кримски и Симферополски, в храма дойдоха десетки боголюбиви миряни. Те отправиха благоговейни молитви към Кримския Чудотворец, известен със своето човеколюбие, милост и благодатно застъпничество пред Бога както приживе, така и след блаженото си успение. Частица от безценните мощи на светителя бяха поставени за поклонение в центъра на храма. Те бяха дарени на богохранимата Пловдивска епархия през есента на 2016-а година от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.  

   По време на богослужението бе отслужено  и последованието на петохлебието, което бе раздадено на присъстващите благочестиви християни  след  неговия край.  Викарният епископ призова всички отново да се съберем и в утрешния ден, за да изпросим по време на светата Литургия молитвеното застъпничество на св. Лука Кримски и по неговите свети молитви да извървим своя земен път като достойни християни.

       В първата неделя след Неделя на Всички светии Българската православна църква отправя сърдечна молитва към всички български светци за благодатна помощ и закрила. Прославяме и възнасяме молитви към тези, които са просияли от нашия род през вековете и предстоят пред Божия престол.

  На 10 юни, Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии,  с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений отслужи архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Димитър Димитров, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов.  Песнопенията изпълни смесеният хор при храма с диригент Росица Димова. 

  На този значим празник, установен с решение на Светия Синод на БПЦ през 1954 г., митрополитският храм се изпълни с благочестив народ, дошъл да прослави Бога и се обърне с молитва към нашите родни, български светии - светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици. Ние знаем имената на малцина, само Всеподателят Бог знае колко са те, защото неизброимо е числото на българите, увенчали се с мъченически венец през вековете на страшното чуждо владичество, както и на просиялите след  добродетелен, чист и праведен живот в хилядолетната ни история. 

  По време на свещеническото причащение епископ Арсений се обърна към всички с вдъхновено и поучително пастирско слово, в което се спря на твърдата и непоколебима вяра на предците ни.  В началото викарният  епископ разтълкува  прочетеното литургийно Евангелие - повествованието за галилейските рибари, които оставили всичко, за да станат  Христови ученици и апостоли.    

  „Това е велик подвиг. Това е подвиг, който не се вмества в границите на грехопадналия човешки разум – продължи епископ Арсений. -  Да оставиш всичко в момент, когато можеш да придобиеш много пари и да станеш богат, за да тръгнеш след един почти неизвестен проповедник – това е против всякаква логика на практичния човешки ум. Но това, което не може да разбере умът, това, което той не може да схване и проумее, го разбира, схваща и проумява сърцето. Сърцето, в което живеел Божият Дух, подсказало на мъжете галилейци, на тези рибари, че Този, Който ги призовава да станат Негови ученици и апостоли, не бил обикновен човек. Те разбрали, че това е Синът Божий, Царят на вселената, Спасителят на света. И тръгнали след Него.  

  Тази евангелска история се е повтаряла и се повтаря в света хиляди пъти. Тя се повтаря и в нашата отечествена история – в подвига на нашите родни български светии, чиято памет празнуваме днес. Когато закрилникът на нашия народ св. Иван Рилски осиротял, той раздал цялото си наследство на бедните и отишъл в манастир, посвещавайки целия си живот на Христа.  Христос обещал на Симон-Петър и Андрей и на Зеведеевите синове Яков и Йоан, че ако тръгнат след Него, ще ги направи ловци на човеци, т.е. ловци на човешки души, спечелени за Христа. Същото сторил и по отношение на св. Иван Рилски, защото стотици христолюбци последвали блажения наш отец в пустинята още по време на земния му път. От живота на светите апостоли ние виждаме, че те не само презрели всичко земно заради Христа, но и отдали живота си за Него. Така и хилядите български мъченици също отдали живота си за Христа. Когато родителите и сестрите на св. Злата Мъгленска я уговаряли да приеме мохамеданската вяра, тя казала, че „оттук насетне вие не сте мои родители и сестри, а мои родители са Господ Иисус Христос, Света Богородица, мои сестри и братя са всички мъченици и светии”. Въпреки увещанията на своите сестри и родители, св. Злата не се отказала и не се отрекла от Христа и озверелите турци я обесили на една дива круша, а след това няразали тялото й на късове. 

  Много са примерите от житията на българските светии как те последвали и отдали живота си за Христа. Ние виждаме и житието на Баташките мъченици, напоено със страшни страдания за Христа. Спомняме си за дивните свещеници, които служели в баташката църква „Св. Неделя” – свещеномъчениците отец Петър и отец Нейчо. Задали иноверците на отец Петър въпрос: „Ще ли се, папас, потурчиш?” Отговор не последвал и му отрязали главата. Но по-страшно било мъчението на отец Нейчо – пред очите му изклали една по една седемте му дъщери, но не се отрекъл от Христа.  След това отрязали ръцете му, краката му, изболи очите му и отрязали езика му, но оттам вече кръв не потекла, защото той бил вече починал, свидетелства житиеписецът.

  Тук си спомняме и думите на древния химнослов, който влага в техните уста словата: „Как да Те възхваля, Господи, когато отрязаха езика ми? Как да се осеня с Твоето кръстно знамение, когато отсякоха ръката ми, как да погледна към висината на Твоята слава, когато избодоха очите. В Твоя Дух предавам душата си.”  Това свидетелства за непоколебимата и твърда изповедническа вяра на нашите прадеди, на всички онези небожители, които са просияли в святост в нашето Отечество.

  Ние, българите, не умеем да пазим светлата памет на родните светци и новомъченици, а те са нашето най-голямо национално богатство. Напразно шумни и кресливи медийни кампании устройват публични допитвания кои са най-великите българи. Но това не са пошли певци или шоумени, нито спортисти или политици със съмнителен морал. Това са нашите родни светци, които не се нуждаят от нашата похвала, но със сигурност ние се нуждаем от тяхното молитвено застъпничество пред Бога, защото – обезверяващи и обезродяващи се с всеки изминал ден, ние погиваме.

  Ако погледнем реално ще видим, че България сега е един прикован към болничен одър смъртник. И ако не изровим от бунището на предателската ни забрава драгоценния бисер на родната святост, осиромашали, голи и боси духом, ще станем роби на чужди неправославни и нехристиянски цивилизации и култури. Ако не престанем да продаваме православната си вяра и българска свяст – кога за тридесет сребърника, кога за паница леща – то ние ще погинем и физически, и духовно.  Спомняме си, че в навечерието на турското иго, България е изправена пред най-сериозното изпитание от своето съществуване. Тогава тя оцелява, защото има св. патриарх Евтимий, който я предава на Светата Троица. Но днес ние сме пред по-голямо изпитание, защото чезне не държавата ни, а чезне вярата и народността ни. И когато празнуваме Неделята на всички български светии, просияли на нашата земя, ние трябва да въззовем към Бога: „Боже, пази България!” Заради молитвите на всички български светии, запази страната ни християнска и православна! Амин.”

  В края на богослужението епископ Арсений преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.