На 17 юни, Трета Неделя след Петдесетница, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи чин на обновление и възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. вмчк Димитър” в с. Селци, Асеновградска духовна околия.  С владиката съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, свещеноиконом Виктор Христев, свещеници от епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.  

  Пристигането на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в селото се превърна в истински празник за жителите му. Владиката бе посрещнат тържествено с камбанен звън и с много радост в двора на храма от деца в народни носии, които му поднесоха красиви цветя. Поводът за това посещение бе значим - преди 3 години жителите на селото решават да използват сумата от 35 000 лв, полагаща им се от местна земеделска кооперация, за да възвърнат велелепието на своя храм „Св. вмчк Димитър”. Многобройните дарители и други боголюбиви миряни с благоговение и гордост изпълниха напълно обновения отвътре и отвън Дом Господен, за да присъстват на богослуженията. Сред тях бяха и кметовете на община Садово г-н Димитър Здравков и на с. Селци г-н Стефан Стефанов.

  След края на Утренята митрополит Николай отслужи чина на обновление. Владиката прочете полагащите се молитви и поръси със светена вода стените на заблестелия като нов храм. С неподправена духовна радост благочестивите християни съучастваха с молитви в светата Литургия. Те изповядаха с едно сърце и уста своята спасителна Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва. В края на богогослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към всички с вдъхновено архипастирско слово, в което изясни значението на прочетеното от протодякон Илиян Александров литургийно Евангелие (Мат. 6:22-33). Архиереят  онагледи с много примери дълбокия смисъл на думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, предадени от св. ап. и ев. Матей: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Владиката изтъкна, че богатството само по себе си не е грях, но само в случай, че събирането на материални блага не е обсебило изцяло нечие съзнание. Митрополит Николай припомни казаното в Светото Писание  за двамата господари, Бога и мамона – пагубната страст на сребролюбието, както и думите на Спасителя: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;  защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” ( Мат. 19-21).

  „Днес Светата Църква ни насърчава да търсим най-напред духовното, Царството на Бога и Неговата правда” – каза още митрополит Николай и поздрави отечески и вседушевно жителите на с. Селци. Архипастирят на Пловдивска епархия ги сравни с ония човеци, дошли на планината, за да чуят Христовия глас, Неговата проповед и се насладят на словото за вечния живот.  Владиката благодари на всички, които са дарили средства и обединили усилия, за да възвърнат благолепието на храма, посветен на св. вмчк Димитрий, Солунският Чудотворец, като ги увери, че това е едно от най-важните дела и богоугодни дела в техния живот. Архиереят благослови присъстващите и благопожела този храм да бъде „врата небесна” и „небето на земята” за всички тях.

  Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.

     Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит отслужи опелото на загиналите при изпълнение на своя воински дълг български пилоти майор Пламен Пантилеев и майор Стоян Неделчев. Заупокойното последование се състоя на 15 юни на Централния гробищен парк в Пловдив. Загиналите при катастрофата на военен хеликоптер пилоти бяха изпратени с траурна церемония с всички военни почести. Почетна караулна рота от Пловдивския гарнизон бе строена до ковчезите им, покрити с националния флаг на България.   

  В заупокойното последование съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Васил Кашоров, свещеноиконом Виктор Христев и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. На богослужението и траурната церемония присъстваха семействата и близките на загиналите военни пилоти, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, генерал Андрей Боцев, началник на отбраната, ген.-майор Цанко Стойков, командир на Военно-въздушните сили на армията ни, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон, ген. Димитър Иванов, командир на авиобаза „Крумово”, в която служеха загиналите, всички техни колеги, пилоти от други военни авиобази, представители на държавността и хиляди опечалени граждани. По време на богослужението митрополит Николай  се помоли Господ Иисус Христос да прости на новопредставилите се Божии раби Пламен и Стоян прегрешенията им, ако са съгрешили като човеци. В края на заупокойното последование владиката се обърна към опечаленото събрание с архипастирско слово, в което говори за християнската надежда и за достойния живот на новопредставилите се.   

  „Изправени сме пред страшната тайна на смъртта. Скърбим поради тежките загуби. Изгубихме скъпи, достойни, христолюбиви български войни. Сърцата ни са изпълнени със скръб. Но ние сме християни. Знаем словото Божие за вечния живот и спасението на всички човеци. Христос казва: „който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Йн. 6:37).

  Архиереят припомни голямата християнска надежда и утеха –  оня час, когато „Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом" (1 Сол. 4:16) – едни за вечен живот, а други – за вечно осъждане. Като изказа своите отечески архипастирски съболезнования към семействата, сродниците и близките на загиналите, владиката ги увери, че се моли Бог да дари всички ни със Своя Дух, защото Божият Дух, Утешителят, е нашето утешение.  Владиката  се помоли също Бог да пази България в мир, а христолюбивото ни войнство в здраве и достойно изпълнение на своя воински дълг.

  „Бог да прости и вечна и блажена да бъде паметта на достойните христолюбиви войни Пламен и Стоян. А ние всякога да имаме пред очите си техния достоен живот и техния достойно изпълнен дълг  и да не забряваме да ги споменем в молитвите си за вечен и блажен покой” – завърши архиереят. По време на „Вечная памет” митрополит Николай се поклони на тленните останки на двамата военни пилоти. Владиката  утеши опечалените семейства и бащински прегърна децата им.

    На  13  юни се представи в Господа протойерей Кирил Димов,  енорийски свещеник в храм „Св. вмчк Георги” в гр. Хасково. Заупокойното последование на новопредставилия се Божи служител бе отслужено на 14 юни от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. В съслужение с викарния епископ бяха ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев, архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Антоний Енев, свещеник Златко Делчев, свещеник Серафим Дельов, свещеник Недко Евтимов и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълниха певци от митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.  

  Опечалени близки, сродници, приятели и енориаши дойдоха в храм „Св. вмчк Георги”, за да се простят и изпратят в последния му земен път отец Кирил.  По време на заупокойното последование епископ Арсений отправи молитва за вечен и блажен покой на достойния клирик.  Викарният епископ се обърна към опечаленото събрание с думи за неговите добродетели, за вярата и всеотдайността, с които обгрижваше своите духовни чада. Архиреят  изтъкна, че човек идва от Бога и се връща при Бога, а смъртта не е краят на човешкия живот. 

  „Целият ни живот е едно постоянно умиране и възобновяване. А какво е човекът?  Човекът е като дъх, дните му – като преходна сянка.  Повече от 30 години отец Кирил служи ревностно, обгрижващ всички свои енории и своето паство, приучавайки го във вяра, надежда и в любов. „Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда” - ни утешава светия ап. Павел. Като земни хора да поскърбим за добродетелния покойник, като вярващи, които имаме надежда за вечния живот, да не униваме,  да ни крепи надеждата в Бога и надеждата в безсмъртието, защото смъртта и гробът не са края на човешкия живот. Ние вярваме, че както Христос възкръсна, така и всички ние, които вярваме в Него, ще възкръснем за живот вечен. Защото вярваме във възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век.”  

  От името на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, на събратята свещенослужители от града и духовната околия, клира на Пловдивска епархия и от свое име епископ Арсений изказа най-дълбоко съчувствие за тежката загуба на всички близки и  енориаши на отец Кирил.

  Протойерей Кирил Димов е роден на 7 май 1953 г.  Завършва  Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. На 6 септември 1987 г.  е ръкоположена за дякон, а на 14 септември същата година за свещеник от приноспаметния Пловдивски митрополит Арсений. Започва своето служение на Бога в храм  „Св. Георги” в димитровградския квартал Черноконево. Дълги години служи ревностойно и всеотдайно в храм „Св. вмчк Георги” в Хасково и близки до града енории.

  Бог да го прости!  Вечна и блажена да бъде паметта му!