На 24 юни, Рождение на св. Йоан Кръстител – Еньовден, средновековният манастир „Св. Йоан Предтеча” в Кърджали отбеляза тържествено своя храмов празник. В този светъл ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави архиерейска св. Литургия в светата обител. В съслужение с викарния епископ бяха свещеноиконом Николай Величков, архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, протойерей Здравослав Проданов, свещеник Георги Маргаритов и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. Възнесение Господне” в Пловдив с диригент Дорис Хофман. 
В деня на храмовия празник много християни сред които и децата от неделното училище , дойдоха отрано в светата обител. Всички те с радост и благоговение присъстваха на архиерейското богослужение. По време на светата Литургия те изповядаха с едно сърце и уста Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш”. Някои пристъпиха към Свето Причастие. В края на богослужението епископ Арсений произнесе слово за великия Предтеча и Кръстител Господен Йоан, в което каза:
,,Много празници през годината са посветени на св. Йоан Кръстител. Ние си спомняме за неговото дивно зачатие, за Събора на св. Йоан Кръстител, за Намиране на неговата честна глава. Св. Йоан е направил много повече от всеки един политически деец, военачалник или човек на изкуството за вечността. И когато отбелязваме паметта му, било то рождеството, зачатието, събора, отсичането на неговата глава и намирането й, ние преди всичко се вглеждаме в примера на неговата жертвеност, на неговата всеотдайност и любов към Спасителя. Какво било служението на св. Йоан? То се заключавало в това, че той бил преди всичко пророк, възвестявал на хората каква е Божията воля, която се състои в покаянието. Добре знаем думите му: „покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). И той завършил своето служение покайно – до смърт се оказал верен на Бога. Св. Йоан Предтеча изобличавал всички, които идвали при него, дори посочвал греховете им. Той изобличил даже царя затова, че се оженил за жената на своя брат.” 
Епископ Арсений припопомни евангелското повествование за хвърлянето в тъмница на св. Йоан Кръстител и за поучената от дявола жена на Ирод, която пожелала главата на светия пророк. Архиереят изтъкна смелостта на Предтечата Господен, който знаел какво го грози, но не премълчал, отивайки на сигурна смърт, защото така му повелява негова съвест.
„Поискали главата му, защото самото му съществуване им напомняло за греха им. Опитайте се да напомняте през цялото време на някой човек за неговия грях и той ще ви намрази. Никой няма да каже: „Аз съм лош, действително, наистина е така. Аз съм по-лош от този, за когото ме мислиш.” Всеки ще каже: „Ами ти какъв си?” Именно затова Йоан Кръстител бил убит. Това, разбира се, се е случило по Божи промисъл. Той пострадал за Христа.”
Епископ Арсений се спря и на обърканото ни съвремие, в което има разпад на ценностите и отдалечаване от Бога, изтъквайки колко пагубно и разрушително е неверието. Архиереят призова да обичаме ближните си и да изпълняваме добросъвестно всичките си задължения без да се самосъжаляваме.
В края на богослужението епископ Арсений поздрави всички присъстващи за празника и преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. По утвърдена вече традиция бяха раздадени грамотите на децата, завършили успешно курсовете по вероучение, организирани от светата обител.Архиереят ги благослови по време на многолетствието, провъзгласено дякон Ангел Ангелов.
На 24 юни, Четвърта Неделя след Петдесетница, когато Светата Църква празнува Рождението на св. Йоан Кръстител, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Йоан Предтеча” в град Брацигово. С владиката съслужиха Преосвещеният Константийски епископ Яков, викарий и архиерейски наместник на Пазардишка духовна околия, Негово Високопреподобие архимандрит Висарион, игумен на манастира „Св. Троица” на Кръстова гора и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Любомир Траянов, председател на храма и архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов, архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеник Георги Глухчев, монах Максим, свещеници от епархията и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
В края на богослужението владиката поздрави и множеството миряни по случай празника, в който Светата Църква изправя пред нас образа на най-великия измежду родените от жена, светия славен пророк Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. 
На 17 юни, Трета Неделя след Петдесетница, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Варвара” в селото в община Септември, носещо името на светата Божия угодница. В съслужение с викарния епископ бяха секретарите Пазарджишка духовна околия протойерей Стефан Йорданов и протойерей Боян Кочев, председателят на храма протойерей Кирил Петракиев и дякон Николай Ангелчов.
В края на богослужението епископ Яков честити на всички радостта от празника. Той произнесе проповед върху евангелското четиво, в която каза: „Когато Господ сътвори цялото мироздание, като венец на творението Си сътвори и човека. И ако Той се грижи за създадените от Него животни, колко повече ще се погрижи за нас, човеците. Защото ние носим безсмъртна душа и Той иска спасението на всеки от нас, така че никой да не погине, а всички да достигнем до Неговото Царство. В това ни увери и днешното Евангелие – както птиците небесни, които не сеят и не жънат, а са оставени в ръцете на Бога, Той не забравя и се грижи за тях, така още повече ще се погрижи за този човек, който се уповава Нему. Стига само да възложим грижите си на Него – да премахнем гордостта и самонадеяността си, да не мислим, че всичко зависи от нас, че сами можем да направим добро - и Той ще ни даде онова, от което имаме нужда. Много често, когато постигнем нещо в живота, започваме да се удряме в гърдите и хвалим, сякаш е наше лично достояние, сякаш без помощ свише сме постигнали това. Тогава гордостта отново се връща в нас и ни обзема, отново се отдалечаваме от Бога, защото забравяме, че без Него не можем да направим нищо“.