На 4 ноември Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейската света Литургия в храм „Св. Теодор Тирон” в село Радилово по повод 200 години от освещаването на храма.
В съслужение с епархийския митропилит бяха Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеници от околията, митрополитският дякон Ангел Ангелов и йеродякон Максим.
Песнопенията бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
На богослужението присъстваха множество миряни, кметът на Община Пещера Николай Зайчев, както и кметът на селото Благой Харизанов. Всички присъстващи се помолиха заедно с духовниците, изпросвайки Божията милост над жителите на селото и своите близки. Заедно с митрополита всички казаха Символа на нашата вяра и молитвата „Отче наш...”
След края на св. Литургия Негово Високопреосвещенство благослови събралите се миряни и ги поздрави с годишнината на храма.
В ✝ 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи архиерейска света Литургия в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Любомир Чавдарови дякон Николай Ангелчов.
В своята проповед епископ Яков каза: „Ето, че след като във вчерашния ден светата Православна Църква ни призова да се откъснем за кратко от житейските си грижи, за да си спомним и се помолим за душите на нашите покойници, в днешното литургийно свето Евангелие тя ни запознава и със задгробната участ на душата, която настъпва след смъртта – или блаженство в „лоното на Авраама“, т.е. в рая, или в „ада... на мъки“. И свикналата на удобства и лек живот душа изведнъж се оказва в крайно незавидно положение – положение, което никой не си пожелава. Но тогава тя сама не може вече да промени участта си, не може да помогне и на своите близки, дори да поиска да дoйде от отвъдното и ги предупреди. Божественото Откровение вече е дадено на човеците в Словото Божие – светата човек, а Сам Богочовекът – нашият Господ Иисус Христос. Той дойде и отключи Рая за нас, изкупи ни от греха и ни призова да живеем така, че да наследим този Рай. Той дойде и ни увери, че не иска смъртта на грешника, но всеки да познае Истината и постигне спасението си. Дори богаташът да беше слязъл при братята си, те не биха повярвали, защото бяха затънали в греха си и не различаваха гласа на „Мойсея и пророците“. Така и днес много хора не вярват в Христос, защото не Го виждат от греховното блато, в което са затънали. А онзи, който живее с вяра, изповядва я не с думи, а със сърцата си, който с делата си проповядва Евангелието, няма нужда да идва някой от онзи свят, та да го уверява в съществуването на вечността. На такъв и Сам Бог, и света Богородица гледат милостиво и се притичват на помощ, когато ги призове от дълбината на сърцето си. Нека и ние не забравяме историята на бедния Лазар, нека не се уподобяваме на богаташа, нека винаги помним, че не всичко свършва със земния живот. Да не приспиваме душата си, а я събуждаме всекидневно и призоваваме да бъде будна за борба с греха и така да достигнем и ние до лоното на Авраама!“. 
На 3 ноември (Архангелова Задушница), Негово Високопреосвещенство Пловдвиският митрополит Николай отслужи панихида пред паметника на опълченците и жертвите на Априлското въстание на Централни гробища в Пловдив. Командири и военнослужещи от Пловдивския гарнизон почетоха паметта на далите живота си за България въстаници, опълченци и войници.