Четвъртата Неделя на Великия пост, когато Светата Православна Църква сочи на вярващите примера на свети Йоан Лествичник, се превърна в двоен празник за жителите на китното родопско село Дорково. Великолепният храм на селото, посветен на светия пророк Илия, посрещна Преосвещения Константийски епископ Яков, викарий на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, който представи и новия председател на Църковното настоятелство на храма. С благословението на митрополит Николай епископ Яков отслужи празнична архиерейска света Василиева литургия. С него съслужиха новоназначения председател св. ик. Георги Марков, прот. Боян Кочев - секретар на Архиерейско наместничество Пазарджик, досегашният председател на храма свещ. Александър Георгиев и дякон Николай Ангелчов.

Много жители и гости на селото дойдоха в Божия дом да станат съпричастни на радостта от празника. Всички в единомислие и братска любов се поздравяваха и участваха в молитвословията на светата Литургия.

По време на причастния беше прочетена проповед върху днешното литургийно свето Евангелско четиво.

В края на службата епископ Яков се обърна към народа със слово за добродетелното житие на свети Йоан Лествичник, оставил ни своята книга „Лествица“, която да ни сочи пътя към Царството Небесно. Владиката представи на жителите на селото новия им пастир – отец Георги, на когото пожела да има леко и благодатно служение, като винаги да върви с повереното му стадо по пътя към Бога. Архиереят благодари на младите хора от селото, които се организираха в най-кратки срокове да изчистят и отремонтират храма, с което в още по-голяма степен да се открие неговото великолепие и благоукраса. Той благопожела това тяхно усърдие и грижа за Божия дом винаги да извира от сърцата им и изказа радостта си, че жителите на село Дорково пазят българската памет и християнските традиции и могат да съхранят и предадат на своите чеда наследството, оставено им от техните прадеди. Владиката благодари и на отец Александър за досегашната му грижа за енорията и му пожела достойно да се грижи и за новото Христово стадо, което Бог ще повери на неговите трудове.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и увери всички, че нашият архипастир не забравя никого от нас в молитвите си.

От името на Църковното настоятелство и енориашите при храма отец Георги поднесе на владиката прекрасен букет с цветя, изказвайки своята и на паството благодарност и признателност към архиерея за всегдашната му грижа и любов към жителите на селото. Епископ Яков благодари и благопожела винаги да вижда живата вяра, на която стана свидетел днес, като сърцата на всички да се изпълват с такава духовна радост, каквато съпровождаше светата Литургия.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

Младежите от селото, облечени в народни носии, изпратиха владиката с ръчно омесена питка, сол и мед, като си пожелаха скоро пак да станат съпричастни на благодатта на архиерейската богослужба.

На 5-и април в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше прочетена последната, четвърта част от Акатиста на Пресвета Богородица. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.

Боголюбивите сърца на верните християни отново ги доведоха в Божия дом, за да въздадат хвала и поклонение на най-великата Застъпница на човешкия род – Света Богородица. В отреденото време всички се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка в храма, където с едно сърце викаха „Радвай се, Невесто неневестна!“ и преклониха главите и коленете си пред Нейното величие.

При пеенето на полагащия се в края на богослужението тропар „Удивен от красотата на Твоето девство и от пресветлата Ти чистота, Гавриил викаше към Тебе, Богородице: „Каква достойна похвала да Ти принеса? Как да Те назова? Недоумявам и се ужасявам; затова както ми е повелено, Ти зова: „Радвай се, Благодатна!”” владиката се поклони и целуна честните икони, след което се обърна към верния Божи народ със слово за достойнството на света Богородица и завърши: „Ден след ден все повече се доближаваме до Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Предстои да прочетем целия Велик покаен канон на свети Андрей Критски, за да ни напомни за нашите грехове. Предстои да прочетем и целия Акатист на Света Богородица, та тя, Небесната Майка, Молитвеница и Ходатайка да се застъпи пак и пак за нас. Много говорихме през тези седмици за Божията Майка. Говорихме за нейното послушание, отдаденост и любов към Бога, за силната й вяра, за трудолюбието й. Тя отдаде живота си в служение на Бога и ближния. Нека си спомним, че и на смъртния си одър тя пожела да се съберат около нея всички апостоли, за да предаде на тях, а чрез тях и на нас, своята майчинска благословия. И днес тя иска всеки от нас да познае истината, за да се спаси. Тя и нас благославя и помага да изпълним всичко онова, което тя изпълни, та и ние да се удостоим с Царството на нейния Син. Затова нека и ние, които сме се събрали под нейния Покров и непрестанно я молим за едно или друго, да не забравим да я помолим тя да облагороди нашите сърца, да ги изпълни с любов, да насади в мислите ни добри намерения, добри желания, да ни отдалечи от греховете, към които лесно скланяме поради нашата немощ. Нека Божията Майка ни дава всичко онова, от което имаме нужда - гордите да смири, смирените да укрепи, бедните да утеши, за вдовиците да се погрижи, децата ни да закриля. Нека това, което ще послужи за спасение на нас и за прослава на Божието име, тя да изпроси от нейния Син и наш Господ Иисус Христос за всеки според неговите нужди. По молитвите на Света Богородица Божието благословение да пребъде над вас, над домовете ви, над чедата ви, над всеки град и над всяко село“ - благослови архиереят присъстващите.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички.

В 3 Неделя на Великия пост Светата Православна Църква издига пред очите и сърцата на своите верни чеда Честния и Животворящ Господен Кръст, на който се покланя, славейки Саможертвата и светото Възкресение Христово. В този празничен ден и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи архиерейска света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, свещ. Любомир Чавдаров, енорийски свещеник в храма и дякон Николай Ангелчов.

Много енориаши и гости на храма дойдоха в неделния ден да вземат молитвено участие в светата богослужба. Радост изпълни сърцата на всички, когато в края на утренята с литийно шествие, предвождано от свещоносци, владиката изнесе за поклонение съхранявания в катедралата Кръст с вградени мощи на свети Пантелеймон, свети Прокопий и свети Елефтерий, който постави на аналой в центъра на храма. При пеенето на тропара на празника „Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победа над враговете и запазваш с Кръста Си Твоето общество“ архиереят прекади три пъти около Кръста, след което му се поклони и го целуна. След него всички минаха и сведоха глави пред Честния Кръст, „всерадостно знамение на нашето изкупление “.

По време на причастния беше прочетена проповед върху Господните думи „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“, които се полагат да се четат в днешното литургийно свето Евангелско четиво (Марк. 8:34).

В края на службата епископ Яков се обърна към народа със слово за чудодейната сила на кръстното знамение, с което християните обръщаха във вярата цели империи, малочислени армии побеждаваха царства, което спасява от видими и невидими врагове. Той завърши: „Днес ние се намираме в средата на Великия пост и Църквата е отредила да славим и възпяваме Честния и Животворящ Кръст Господен. Първо, за да ни даде той сили да довършим благодатния и спасителен подвиг на поста и второ, за да се подготвим за онзи велик Празник, на който Нашият Спасител и Господ Иисус Христос ще бъде разпънат на Кръст, за да изкупи нашите грехове. В древност на кръст са разпъвани най-върлите злодеи и това наказание се е считало за най-позорно от всички. Имало дори заповед то да не се отнася за евреите, както и да са съгрешили. Тук светите отци виждат значението, че Единствен Христос е разпънат на Кръстно дърво, за да може Неговия Кръст да се издигне и остане над всички останали. И от този ден насетне да стане мощно оръжие за всеки християнин – оръжие, което ще победи всяко зло, ще се пренесе до свършека на света и ще се слави и възпява от всички. Свети цар Константин Велики с показаното свише кръстно знамение победил многобройните войски на Максенций, свети цар Борис-Михаил с него обезоръжил войската и злобата на въстаналите против него боляри, християните от първите векове се осенявали с кръстното знамение и не били убивани от отровата, слагана в храните им. Много са свидетелствата за чудеса и от по-ново време, където Светият и Животворящ Кръст Господен винаги е сияел над всичко останало и ни е благославял и осенявал със своята благодат. Това е така, защото Христос го освети със Своята Божествена невинна кръв, която проля, за да изкупи нашите грехове. Затова и точно в средата на поста Църквата е отредила да въздадем слава, хвала, благодарение и поклонение на Кръста, та той да осенява нашите помисли и сърца, за да открием там всяка нечистота, която да изповядаме и така чисти по душа да пристъпим към светото Причастие и да посрещнем славното Христово Възкресение“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните близки и от негово име им благопожела винаги да носят Христовия Кръст в сърцата си, с него да осеняват телата и храната си, него да възпяват с помислите си, та когато сърцето ни приеме това мощно оръжие, да печелим всяка наша битка.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.