"Когато сме оградени от много бурни опасности, ти, Владичице, ни помагаш: защото стоиш пред лицето на Господния олтар с издигнати ръце и се молиш Господ Бог на славата милостно да погледне на нашата недостойна молитва и да послуша молбите на нас, които призоваваме твоето свято име..." /Акатист на Покров Богородичен/
В първия ден на месец октомври светата Православна Църква чества дивното чудо, станало през десетия век от Рождението на нашия Спасител, когато събрания във Влахернската църква в Цариград народ усетил силата на застъпничеството на Божията Майка, спасила града от нападението на сарацините, а свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се удостоили и с очите си да видят нейния покров, широко разтворен над християните.
В този празничен ден и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарият му - преосвещеният Константийски епископ Яков отслужи архиерейска света Литургия в църква "Успение Богородично" в с. Ветрен дол. С него съслужиха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, свещ. Димитър Илиев, председател на храм „Св. Петка“ с. Лозен и дякон Николай Ангелчов.
Енориашите на храма с нетърпение очакваха своя архиерейски наместник. Владиката беше посрещнат от г-н Марин Рачев, кмет на община Септември, който поднесе на архиерея прекрасен букет с цвета. Децата от училището на селото, дошли да се поклонят пред Божията Майка, строени в редици приветстваха епископа и го поздравиха с празника.
Преди началото на светата Литургия епископ Яков сам отслужи последованието на петохлебието, измолвайки отново от Всеподателя Бога Неговата велика милост над жителите на селото, чиято енория той обслужваше като ефимерий в продължение на шест месеца след йеромонашеското си ръкоположение.
В своята проповед в края на службата епископ Яков благодари на Всеподателя Бога, че го удостои отново да застане пред светия Престол в този храм. Той благодари и на верните християни, които през цялото време със сърце и уста възхваляваха Бога в молитвословията на светата богослужба. Архиереят увери присъстващите, че с душата си е почувствал силата на тяхната молитва, уверявайки ги, че тя няма да остане празна и пред Бога и всеки, в свое време, ще получи от Него онова, от което има нужда за своето телесно и духовно здраве и благоденствие. Той призова Божията Майка да разпростре своя покров над всички жители на селото и винаги да чува техните молитви.
Епископ Яков благодари и на кмета на общината г-н Рачев и на кмета на селото г-н Димитър Христосков за това, че винаги с радост посрещат духовниците и с молитвите си обгрижват поверените им от Бога души не само телесно. Те двамата от свое име благодариха на архиерея за всегдашните му дела на любов, които той оказва към повереното му Христово стадо.
Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.
Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички, след което епископ Яков лично освети приготвения празничен корбан, който жителите на селото винаги дават в този ден за здраве на своите близки и на гостите на селото.
На 30 септември Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прие на аудиенция кандидат кметовете на Община Пещера г-н Николай Зайчев, Община Асеновград г-н Емил Караиванов и кандидат кмета на р-н Северен в гр. Пловдив г-н Асен Костов.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на 29 септември, 2 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Константийският епископ Яков - викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, отслужи водосвет в двора на храм „Св. Възнесение“ с. Алеко Константиново. В съслужение с него бяха двамата секретари на Архиерейско наместничество гр. Пазарджик прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Иван Зяпков, служащите в катедралата на Пазарджик свещ. Максим Ничев и свещ. Любомир Чавдаров, свещ. Лазар Минеков, председател на храм „Св. Арх. Михаил“ в съседното село Главиница и дякон Николай Ангелчов.
Повод за това беше отправена покана към епископ Яков от младите жители на селото, с която горещо го молеха да дойде и потърси от Бога помощ за премахването на всички пречки, които спират възстановяването на храма, чийто ремонт започна преди няколко години.
отново да отправяме в него нашите молитви към Бога за нас и децата ни. Няколко години душата ми страдаше, че този храм биде бутнат от нас и не биде съграден. Душата ми страдаше и аз се молех, защото знам, че не някой друг, а вие, жителите на селото, трябва да го съградите отново. Защото вашите предшественици не са чакали на никого, а са запретнали ръкавите си и кой с труд, кой с жълтиците от наниза си, кой с молитвите си са успели да съградят този великолепен храм. Страдах и се молех да можете вие, наследниците, да осъзнаете каква отговорност носим пред Бога. И ето, че този ден дойде! Петнайсетина млади души от това село дойдоха при мен и заявиха желанието си не да чакат другиго, а да разчитат на Божията помощ и със своите сили, както техните прадеди, да продължат
съграждането на храма. И както всяко богоугодно дело, всичко това беше и ще бъде съпроводено с трудности. Но сега в душите ви гори пламъкът на чистата вяра, пред която нищо не може да противостои. Затова и дойдох, за да ви кажа да не се боите, а да запретнем всички ние ръкави и да зарадваме душите на нашите покойни деди и прадеди, че това, което те са съградили с потта си, с немощта си, ние сме го опазили и както те са ни оставили храм, така и ние ще оставим на децата си храм, който да пренесат през поколенията“.
строежа на храма. След като изслушаха и приеха отчета, жителите на селото се ангажираха кой с каквото би могъл да допринесе за изграждането на Божия дом.