Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, произнесено на официалния прием по повод 1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол Ерм, покровител на град Пловдив

С Л О В О

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на официалния прием по повод
1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол
Ерм, покровител на град Пловдив

31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,


Надявам се, че ще ми позволите да кажа няколко думи, с които да изразя още веднъж благодарността си за честта, която ни оказвате с присъствието си на нашия скромен празник, както и да споделя с вас някои мисли, които ме вълнуват и които много бих искал да кажа пред този кръг на братя, приятели и съмишленици.

Най-първо искам да благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II. Не знам, скъпи братя, дали осмисляте какво означава на Света Божествена литургия Символът на вярата да бъде произнесен от православен цар в присъствието на архиереи и Божи народ. За мен това, което ни се случва е Божие чудо. В тази връзка искам да кажа следното.

Всички предчувстваме, че идващите времена няма да са леки. В последните 2000 години Църквата е видяла и преживяла какво ли не: гонения и въздигания, революции и реставрации, издигане, падение и пак издигане на империи и царства. Понеже тя е преживяла и надживяла всичко това, тя, Църквата, знае, че освен Второто пришествие на Нашия Господ Иисус Христос, нищо в този свят не е окончателно, че винаги има варианти и алтернативи, че когато става дума за спасяването на Православието и на Божия народ нито една опция не бива да бъде отхвърляна предварително като невероятна или невъзможна, още повече, че за Бог невъзможни неща няма.

Колкото и парадоксално да прозвучи, може да се окаже, че решението за съхраняването на демокрацията се съдържа в Първа книга „Царства” на Стария завет, Богоустановената форма на управление е царската. Няма да продължавам повече, защото знам, че Негово Величество не харесва тази тема, но пак искам да кажа, че ние, българите и особено ние в Пловдив сме честити да имаме сред себе си нашият православен цар и се молим искрено за него и за Царстващия дом.

От тук взимам повод, за втората тема, по която бих искал да кажа няколко думи. Негово Величество беше включен в състава на делегацията на Светия Синод на БПЦ за участие във Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. Без всякакво съмнение присъствието на православния български цар тогава щеше да е не само чест за нашата делегация, но и чест за този висок форум, на който с присъствието и участието си щеше да придаде съвсем друго звучене и измерение.

Нашата делегация тогава обаче не отиде на събора, защото Светият Синод на нашата църква беше смутен от някои формулировки в предварителните документи относно въпроса за единството на църквата, какво значи Една църква, и имахме нужда от допълнително изяснение по темите. Тазгодишните чествания на Първия вселенски събор неминуемо ще поставят отново на дневен ред въпроса за църковното единство. Ако въобще има някакво значение моето скромно мнение, то е, че, разбира се, диалог трябва да бъде воден.

За съжаление в момента няма Богопослушен и Боговдъхновен император, който да модерира дебата, затова и той ще бъде по-продължителен, отколкото някои предполагат, но е важно в неговия край църквата да е стигнала до едно общо, съгласно с древните правила решение, без да се влияе от каквито и да е конюнктурни фактори. Струва ми се, че този диалог ще бъде толкова по-успешен, колкото по-често в него се използва думата „любов” и се избягва думата „компромис”. Което, всъщност е основният принцип, от който са се ръководили нашите предшественици, участниците на Първия, а и на останалите Вселенски събори.

И накрая не мога да не отбележа проблема, който занимава всички ни, а именно продължаващите войни и огнищата на насилие, в Украйна и в Близкия Изток, където православните християни са не просто косвени жертви, а са буквално подложени на изтребление и на прокуждане от родните си места. 

Ние в нашата епархия неуморно се молим на Бог да спрат страданията на невинните наши братя и сестри и да бъде възстановен мирът. Специално за войната в Украйна по други поводи съм казвал, че според мен тя има един много отчетлив трансцендентен компонент, защото беше предшествана от един нелеп юрисдикционен дебат, инспириран от светските власти, което в крайна сметка доведе до накърняване на единството на Вселенската църква и на братските връзки между поместни църкви, които би следвало да са ненарушими. Враговете на Светото православие вероятно се радват на тази ситуация и биха искали тя да продължи колкото се може по-дълго, но ние, ако сме отговорни епископи на
Светата църква трябва да помогнем тя да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. 

Смятам, че за да бъде решен проблема трябва, като първо, всякакви светски влияния да бъдат отстранени, всякакви съображения от политически или геополитически характер да бъдат оставени настрана, Църквата да разсъждава само като църква и да се съсредоточи само и единствено върху грижата за душите на човеците. За това как се решава такъв проблем има много ясни ръководни указания, които са формулирани отново от вселенските събори. Сегашното честване на Първия Вселенски събор е добър повод да си ги припомним.

По времето на Първия Вселенски събор не са съществували нито Москва, нито Киев, но нека си представим за миг, че са съществували, че епископите на тези два града са се явили в Никея и като последна точка в дневния ред са помолили събора да реши спора между тях за това кой измежду двамата има повече чест и повече власт в църквата, респективно над събрата си от другия град.

Как мислите, какво биха им отговорили останалите 316 Богоносни отци? Е, когато съборно, ние всички заедно, си отговорим на въпроса какво онези наши предшественици биха им отговорили и какъв съвет биха им дали, и когато двамата, нито единият от които не е първи по чест, а още по-малко първи по власт в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква, се съобразят с нашето общо мнение, тогава и краят на войната ще е близо. 

Благодаря ви за търпението и Бог да ви благослови!

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, произнесено на Архиерейската съборна Света литургия, по случай 1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея и празника на Св. Апостол Ерм

С Л О В О
на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на Архиерейската съборна Света литургия,
по случай
1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея
и
празника на Св. Апостол Ерм,
първи епископ и покровител на Филипопол/ Пловдив

Пловдив, 31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, уважаеми господа кметове на общини от Пловдивска епархия и от другите наши братски епархии в България, представители на държавната и местна власт, обични в Господа братя и сестри.

На днешния ден Светата православна църква почита паметта на Свети апостол Ерм. Свети Ерм е един от седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос, поставен от Свети апостол Павел за пръв епископ на Филипопол.

Повтарям: свети Ерм е епископ, поставен лично от Свети апостол Павел. Разбирате ли какво означава, че самият апостол Павел е възложил ръка върху Ерм и го е поставил за първи епископ на града Филипопол? От първите времена, скъпи братя и сестри, благословението на Свети апостол Павел се простира върху нашия град и Богохранима епархия, а линията на апостолското приемство никога не е прекъсвала и ще продължи до края на времената. Филипополската катедра, прочее, е една от най-древните катедри на християнския свят и когато се замисляме върху този факт няма как да не изпитаме благоговение, трепет и смирение пред Боговдъхновеното дело на първите епископи-апостоли и пред величието на Божието домостроителство в целия свят и в нашия град.

Всяка година, на този ден, ние почитаме паметта на нашия пръв епископ и благодарим на нашия Господ Иисус Христос, който е изпратил първите дванадесет апостоли, „да научат всички народи” на Словото Божие, а чрез тях и следващите седемдесет, един от които е нашият Свети апостол Ерм, за да не остане този древен и велик град Филипопол в тъмнината, а да бъде едно от първите средища в света, над което да изгрее светлината на вярата, надеждата, любовта и Истината, която е Иисус Христос. 

Затова се обръщаме към покровителя на нашия град с думите: Апостоле Свети филипополски Ерме, запази народа на твоя град и на твоята епархия от всяко зло и застанал пред лицето на Господа моли от Него за нас, твоите чеда, мир, благоденствие и душевно спасение.

Скъпи братя и сестри,

паметта на Свети апостол Ерм нашата църква във Филипопол отбелязва
всяка година. В утрешния ден, пак както всяка година, Светата Православна църква ще почете паметта на Отците от Първия Вселенски събор. Тази година, обаче, това отбелязване е по-специално, защото се навършват точно 1700 години от неговото свикване. 1700 години от първото в историята събрание на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят в Никея. Първото събрание – ако използваме съвременните понятия – на най-висшия контролен и законодателен орган на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква – Вселенският събор, който се е събирал общо само седем пъти. Съвсем накратко ще припомня историческите факти.

Първият вселенски събор е свикан от Свети император Константин през 325 година, за да могат епископите на християнския свят да вземат отношение по възникналите спорове около учението на някой си Арий, презвитер в Александрийската църква. Въпросният Арий е бил много умен, но и много горделив човек. Извънмерно горделив човек. Та, този Арий си бил въобразил, че по-добре от всички разбира естеството на Светата Троица и в частност природата на Иисус Христос, че по-задълбочено от всички е чел свещените текстове и, че е най-компетентен да тълкува как те следва да се разбират. И започнал да проповядва в църква – извинявам се за това, което сега трябва да кажа –, че Синът Божий не е предвечен, а има начало на своето Битие, че е направен от нищо и, че е създание, подобно на цялото творение, че е различен по природа от Бог-Отец, че не е неизменяем, а е подвластен на промени и не на последно място, че Синът няма съвършено познание.

Ако тези схващания на Арий са били възприети, то това би означавало да се взриви основата, върху която е поставена Христовата църква. Ако Иисус Христос е различен по природа от Бог Отец, то значи, че не е Бог. Ако се приеме, че е изменчив, то това означава, че и Неговото учение е изменчиво и, че Неговата църква също е изменчива. Ако Той, Иисус Христос, няма съвършено познание, то значи, че и учението Му не е съвършено, а постановените от Него принципи, правила за поведение и закони подлежат на ревизия. Нали разбирате, че това е анархия?! В момента, в който някой каже, че вярва в Бог, но не вярва в Иисус Христос, или, че Иисус Христос не е единороден и единосъщен с Отца, това означава, че се изважда основният, крайъгълният камък и цялата сграда рухва. Мъдрите свети отци от IV век своевременно са прозряли опасността от зловредното учение на Арий и са надигнали глас срещу тези опасни и анархистки по същността си схващания. Бурните дискусии, разтърсили древния свят, са били толкова силни, че Светият император Константин е свикал събор на всички епископи, за да седнат те очи в очи и заедно да благоразсъдят и да решат кое е правилното, полезно за църквата и спасително за душите на хората учение.

Свети император Константин Велики затова е свят и велик, защото е разбрал какво е значението на интегритета на вярата и единството на Църквата за стабилността на империята, империя, която след това просъществува още 1128 години.
След дълги и на моменти бурни прения Съборът на 318-те Богоносни отци на църквата в Никея отхвърля категорично тезите на Арий, формулира първите седем члена на Символът на вярата и приема двадесет канона, които заедно с Апостолските 85 канона започват да оформят законодателния корпус на Православната църква и които действат непроменени до ден днешен. 

На втория Цариградски Вселенски събор през 381 година Символът е допълнен с останалите членове и с това догматичната основа на нашата вяра е завършена. Всички следващи Вселенски събори са постановявали, че от така формулираното изложение на нашата вяра не може да се отнеме нищо, или да се промени, или да се добави макар и само една дума. Боговдъхновеното дело на Първия Вселенски събор е една от многото здрави котви, които държат кораба на Църквата непоклатимо през всички бури на изминалите векове и благодарение на които той няма да потъне никога. Знаете, братя и сестри, думите на Иисус Христос: "Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"; ( Мат. 16:18 ).

В това едно изречение нашият Господ ни е казал три неща: Църквата е изградена лично от Него; поднебесните сили на злото ще я атакуват непрестанно; те, обаче, няма да й надделеят. Замислете се. 1700 години поднебесните сили на злото нападат Неговата църква, включително и днес. 1700 години всякакви „нови учения”, „модерни философии”, „алтернативни концепции” и „иновативни трактовки” атакуват вярата, опитват се да разводнят, опорочат и извратят Христовото учение, но не могат.

През всички епохи горделиви интелектуалци, какъвто е бил Арий, се нахвърлят върху Нашия Господ Иисус Христос, върху фундаментите на нашата вяра, охулват и осмиват Светото Православие, но не могат да го помръднат. В тази духовна бран някои биват заблудени и отпадат от вярата, но верните стават още по-верни и нямайте съмнение, че и отпадналите един ден ще се върнат, а портите адови няма да ни надделеят.

Ние, православните християни в България стоим стъпили здраво на скалата на православната вяра, на която ни е поставил
Господ. С тези думи, да стои българският народ здраво на тази скала, Светият Константинополски патриарх Фотий се обръща към новопокръстения български цар Борис-Михаил в посланието си до него и първото, което препоръчва, е българският владетел да се запознае с историята на Вселенските събори, започвайки с Първия Вселенски събор, който отбелязваме днес. 

Благодарение на това, че сме спазвали този завет, днес има български народ и българска държава и колкото се отнася до нас, ние възнамеряваме да го спазваме неотклонно и в бъдеще. Благодаря вседушевно на всички наши събратя митрополити и епископи, които дойдоха, за да отпразнуваме заедно тази велика годишнина. Сред нас са митрополитите Маронийски и на Комотини Пантелеимон от Вселенската патриаршия, Сафитски епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия, митрополита на Тамасу Исаия от Кипърската архиепископия, Брегалнишкия митрополит Иларион от Северномакедонската архиепископия, протопрезвитер Николай Байеку – представител на Александрийската патриаршия, свещеноиконом Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх в България, високочтимите митрополити на българските епархии, Старозагорски митрополит Киприан, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений и
Преосвещените епископи Велички Сионий, Маркианополски Богослов, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион. Благодаря ви, братя.

Благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II, когото Българската православна църква почита и споменава в молитвите си не само като Божи помазаник, но и като човек, чиито благодеяния за Светата ни православна църква ние никога няма да забравим. Свидетелствам, че никой не е олицетворявал единството между Църквата и Държавата така, както Негово Величество го олицетворява с целия си живот и дело за България. Свидетелствувам, че българският цар Симеон вярва в Бога, а Свети Йоан Златоуст ни уверява: Когато цар вярва в Бога, цял народ се спасява“.

Сигурен съм, че Свети апостол Ерм и Светите Богоносни отци от Първия Вселенски събор сега ни гледат от тържествуващата небесна църква, съучастват в Богослужението заедно с нас и ще приподнесат пред престола на Господа радостта си от тази неизказано красива симфония, която се случва тук, в нашия Богоспасаем апостолски град. Симфонията между духовната власт, представена от епископи от голяма част от православния свят, Негово Величество Симеон II, царят на българите, приел помазанието, което са приемали всички православни царе и василевси, както и висши представители на българската светска държавнаи местна власт.

Така е звучала симфонията преди 1700 години и това, че в този момент, тук, тя отново зазвучава по сходен начин аз приемам за Божие чудо и за велика Божия милост, значението на която тепърва ще осмисляме. Благодаря на Бога, благодаря на всички ви и ви моля да отнесете в древните си патриаршии и архиепископии уверенията ни в нашата всегдашна подкрепа, предана солидарност и искрена братска любов.

Честит и благословен празник!

Празник на св. ап. Ерм - небесен покровител на Пловдив, и честване на 1700 години от Първия Вселенски събор

  На 31 май Светата църква чества паметта на светия ап. Ерм - един от 70-те Христови ученици и небесен покровител на Пловдив, и отбелязва 1700 години от Първия Вселенски събор в Никея. В утрото на празника камбаненият звън на всички храмове в Пловдив призова верния Божий народ.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай поведе тържественото литийно шествие от митрополитския храм "Св. вмчца Марина" до площад "Централен".

На специално изградена сцена на площада архипастирят на Пловдивска епархия възглави Съборна архиерейска света Литургия.

В съслужение с Владиката бяха: митрополитът на Марония и Комотини Пантелеймон от Гръцката православна църква, Сафитският епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия, митрополитът на Тамасос Исайя от Кипърската архиепископия, Брегалнишкият митрополит Иларион от Северномакедонската православна църква, Старозагорският митрополит Киприан, Доростолският митрополит Яков и Сливенският митрополит Арсений; Преосвещените епископи: Велички Сионий - игумен на Бачковската и Троянската света обител, Маркианополски Богослов - викарий на Старозагорския митрополит, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион - викарии на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, архимандрит Епифаний- протосингел на митрополия Килкис, архимандрит Антим - протосингел на митрополия Комотини, архимандрит Хризостом от митрополия Комотини, протопрезвитер Николай Байеку - Уганда, представител на Александрийската патриаршия, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, архимандрит Дамян - ефимерий на Духовната семинария, йеромонасите Евтимий и Паисий от Бачковската света обител, ставрофорен свещеноиконом Нелуц Опря - официален представител на Румънската православна църква в България, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов - ректор на ПДСиА "Свв. Кирил и Методий", ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, архиерейските наместници на Пловдивска епархия, свещеници от епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров, йеродякон Теоклитос, дякон Ангел Воденичаров, дякон Калоян Миндев и дякон Владимир Рогачев.

Литургичните песнопения изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев и протопсалт проф. Йоанис Папахронис на дясната певница и византийския хор за източно-църковно пение „Нектарий протопсалт” от Букурещ, Румъния, - на лявата.

Стотици свещеници и монашествуващи и хиляди боголюбиви християни от цялата Пловдивска епархия се събраха на централния площад в Пловдив, за да съучастват в историческата Съборна архиерейска света Литургия.

Всички с едно сърце и една уста, заедно с Негово Величество Цар Симеон, изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш“, а някои пристъпиха и към Светите тайни Христови. 

Сред присъстващите бяха: Негово Величество цар Симеон II, кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, областният управител на Пловдивска област проф. Христина Янчева, архонтът Георги Гергов и съпругата му г-жа Вили Гергова, зам.-председателят на КЗК г-н Радомир Чолаков, българският представител във Военните комитети на НАТО и ЕС ген.-лейт. Явор Матеев и съпругата му полк. Невяна Митева, командирът на Съвместното командване на специалните операции бриг. ген. Божидар Бойков, областният управител на Пазарджишка област г-жа Валентина Кайтазова, кметът на Община Панагюрище г-н Желязко Гагов, кметът на район "Централен" г-н Георги Стаменов, бившият кмет на Пловдив г-н Здравко Димитров, г-н Вакрил Запрянов - ктитор на храмове, държавни и общински служители, христолюбиви воини и общественици.

В края на богослужбата Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна към всички с архипастирско слово, посветено на светия апостол Ерм, основал една от най-древните епископски катедри на християнския свят в Пловдив, и на великото събитие в живота на църквата - Първия Вселенски събор в Никея, създал Символа на нашата вяра.

Владиката изрази благодарност на досточтимите митрополити, епископи и духовници от поместните православни църкви, дошли да почетат паметта на св. ап. Ерм, и да съучастват в отбелязването на годишнината от Събора на 318-те отци.   

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки