На големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейската света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.

С Владиката съслужиха: Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

В този празничен ден храмът се изпълни с миряни, пристъпили прага на дома Господен с върбови клонки в ръце и с много радост, вяра, надежда и любов в душите си. С едно сърце и уста всички изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш”.

На богослужението присъстваха също: командирът на Съвместното командване на специалните операции бригаден генерал Божидар Бойков, архонтът Георги Гергов със съпругата си г-жа Вили Гергова, г-н Микеле Санторели – ктитор на храмове, г-н Радомир Чолаков – началник на кабинета на митрополита, държавни и общински служители, общественици.

След края на богослужбата архипастирят на Пловдивска епархия се обърна към присъстващите с вдъхновено слово за празника и призова в тази Велика Страстна седмица да бъдем със Спасителя Христос и да изживеем с мир в душите си и любов помежду си Христовото Възкресение.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки

  В съботата на Шестата седмица от Великия пост Светата Църква спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди празника Пасха.

На този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, възглави архиерейска света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в Пловдив.

С епископа съслужиха: архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, свещеноиконом Виктор Христев, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Калоян Миндев и дякон Йордан Дойчев.

Много благочестиви християни присъстваха на духовното тържество в митрополитския храм, дошли с вяра и любов да изповядат своята безценна Христова вяра, защото нашият Господ e казал миг преди да възкреси мъртвия Лазар: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Йоан 11:25-26).

Мнозина пристъпиха след старателна подготовка към светото Тайнство Причастие.

След края на богослужението Белоградчишкият епископ Поликарп се обърна към присъстващите миряни с вдъхновено слово, посветено на възкресението на праведния Лазар и всеобщото възкресение.

Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Снимки

  Пловдивската митрополия зарадва вярващите преди Възкресение Христово с нов издателски проект, насочен към разпространение на християнската вяра. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай от печат излезе списание „Духовен път“. Изданието е посветено на историята и на съвременния живот в най-голямата епархия на Българската православна църква, и ще поведе читателите по пътя на подвижниците, подвизавали се в земите на днешна Тракия.

Първият брой е посветен на църковния живот в престолния за епархията град – Пловдив – и се открива с интервю с Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, който разказва за пътя си към Бога и за служението на християнина през XXI век. В публикациите се разкрива двухилядолетната история на християнството по тези земи – от древния Филипопол до съвременния Пловдив – и е поставен специален акцент на най-важните храмове в града – Катедралния храм „Успение Богородично“, Митрополитския храм „Света Марина“, старинния храм „Свети Константин и Елена“ и храма „Света Троица“ в кв. „Кючук Париж“. Интервютата с председателите на храмовете в "Духовен път" разкриват актуалните аспекти на енорийския живот, а историческите материали ни връщат към най-вълнуващите моменти от миналото на града.

Съществено внимание е отделено и на информацията за църквите и параклисите, което ще обогати читателите със знания за светините, дълбоко почитани от пловдивчани.

Не по-малко любопитен е текстът за книжовността в Пловдив и за значението на Народната библиотека „Иван Вазов“ в опазването на духовното богатство на Града под тепетата, която се оказва и място на мъченически подвиг. За него се разказва в материала, представящ съдбата на първите мъченици на Филипопол.

Първият брой на изданието, подготвено от екип от Пловдивската митрополия, съдържа 176 страници и впечатлява с изящната си полиграфия и богат снимков материал.

„Духовен път“ се списва от изтъкнати духовници, историци, общественици, преподаватели и студенти от Пловдивската духовна академия. Главен редактор на списанието е архимандрит Петър (Еремеев), а в редакционната колегия участват: епархийският духовен надзорник архимандрит Максим (Глухчев), свещеник Мирослав Георгиев, д-р Енчо Тилев, д-р Делян Тодев и д-р Ивайло Василев.

Новото периодично издание на Пловдивска митрополия ще се разпространява из църковните книжарници и големите вериги книжарници в страната.

Следващите броеве на "Духовен път" ще разкрият пред любознателните читатели историята на манастирите в Пловдивската епархия, а също и палитрата от старинни храмове и богатия богослужебен живот на Асеновградската духовна околия.