На 26 март, Четвърта Неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник, с благословението на Пловдивския митрополит Николай Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, възглави Божествена св. Литургия в храм „Св. Петка” в гр. Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма,иконом Роман Арнаучков, иконом Емил Паралингов, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. 
Песнопенията изпълни с благоговение смесеният хор при храм „Св. Петка” с диригент Гергана Люцканова.
Много миряни дойдоха на светата Литургия в този празничен ден, пристъпили прага на Дома Господен с много вяра, надежда и любов, за да възнесат молитвите си към Бога, да смирят душите си и се възрадват в сърцата си. По време на богослужението за четци и певци на Българската православна църква бяха постригани 4 прекрасни деца на възраст от 9 до 12 години, водени още от невръстни от благочестивите си родителите си в този прекрасен храм – Мартин Йосифов, Ангел Влахов, Васил Филипов и Емелиян Петров. По време на Причастния канон епископ Арсений се обърна със слово към верния Божи народ, в което обърна внимание на
изкушенията, които ни спохождат, за непрестанната борба с тях през Светата Четиридесетница - благодатно време за обновяване и пречистване:
„Със златни букви трябва да се изпишат тези думи и всеки един от нас, всеки наш съвременник трябва да ги повтаря и помни: „Там, където е вярата, там е и силата”. Ако се вгледаме внимателно в историята на човешкия род и историята на нашата страна, ще стане очевидно, че там, където е имало вяра, там е била и победата. Човекът, който се поставя под Божията десница, придобива частица от Божията сила, способна да преобрази неговия живот, да го укрепи дотолкова, че той да смогне да промени към по-добро и околния свят. А в отговор на силата на вярата Бог дава Своята благодат.
Четвъртата неделя на Великия пост още и още веднъж насочва нашето внимание към необходимостта от духовно възхождане. Изминаха четири седмици от поста и всеки може да каже какво е станало с него през това време, станали ли са някакви промени, удало ли се е да се избави от пороците, от лошите мисли, от слабостите, да придобие вътрешна решимист за възхождане по стълбицата на духовното съвършенство, или тези дни са преминали в суета, в обичайните всекидневни грижи без особено внимание към духовния живот. На тези въпроси можем да дадем отговор ние. Господ да ни помага, намирайки се в сърцевината на Великия пост, да намерим сили да се придвижим напред, възхождайки от сила в сила по пътя към Царството Божие. Амин.”
След края на богослужението еписоп Арсений преподаде архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Викарният епископ изрази също своята радост от пострижението за четци и певци на малките Христолюбиви деца, благодари на техните родители за начина, по който са ги възпитали - да вървят по пътя на спасителната, благодатна и безценна Христова вяра. Епископ Арсений пожела на тези, които с усърдие, вяра и молитва са решили да извървят целия път на Великия пост, да имат Божията подкрепа при възкачване по стъпалата на духовната лествица.
„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.”
Изпълнили храма до краен предел, стотиците миряни потърсиха в молитва благодатната закрила на Божията Майка пред Нейната чудотворна икона. Те изповядаха с едно сърце и душа Символа на вярата, благоговейно казаха Господнята молитва „Отче наш...”, а в очите на всички се четеше радостта от Светото Благовещение. Някои пристъпиха към светото Тайнство Причастие.
Ако не се променяме реално чрез благодатта на светото Тайнство Покаяние, а си оставаме полуезичници по нрав и християни по традиция, не можем да се наречем Нейни чада. Ако не полагаме и малко усилие по време на Великия пост в борбата със своите страсти и пороци, а се опитваме да притъпим своята съвест, не можем да се наречем Нейни чада. Смирението е в центъра на Нейния живот. Начинът, по който Божията Майка се отнасяла с ближните, е велик пример за нас. Ние сме се събрали, за да изпросим в молитва Нейната помощ по време на богослужението. Но ако ние като излезем от храма не се променим, казаните думи не вложим в сърцето си, напразно сме били тук. Най-малкото усилие, положено по време на Великия пост, е така да контролираме думите си, че те никого да не обиждат, никого да не нараняват и огорчават, защото думите могат и да убиват. Нека построим живота си в съзвучие с вечните и неизменни истини, които Бог предлага на човека за неговото щастие и благополучие. Именно това е посланието на Светата Църква днес, когато празнуваме Благовещението”.
Николай по случай храмовия празник и пожела застъпничеството и благодатния покров на Божията майка да бъде всякога над тях. „И да не роптаем в трудности и изпитания, а да кажем като Нея: „Ето, Господи, раба или рабинята Ти. Нека ми бъде по думата Ти.” Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.
В навечерието на Светото Благовещение на 24 март, четвъртия петък на Великия пост, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска вечерня с четвъртата статия на Богородичния акатист в храм „Св. Богородица – Благовещение” в Асеновград. Молитвеното последование се състоя пред една от най-известните и почитани светини в епархията - чудотворната икона с образа на Божията майка „Света Богородица – Умиление”. 
Пристигането на Високопросвещения митрополит Николай се превърна в празник за жителите на богоспасяемия град Асеновград. Владиката бе посрещнат с радостта от скъп гост от много миряни, дошли отблизо и далеч, както и десетки свещеници, служащи в асеновградските храмове. Архиереят прочете четвъртата статия на Богородичния акатист пред образа на Божията Майка. 
молитвен възторг застанахме пред благодатния чудотворен образ на Божията Майка – Пресвета Богородица. Изживяваме радостна утеха, защото на човечеството се възвести благата вест, че ще се роди, ще слезе от небето второто лице на Светата Троица - Божието Слово ще се въплъти, за да ни спаси. Ще се роди Царят на мира, Който да примири човека с Бога. Ще се роди Лекарят на лекарите, Който изцелява всяка болест и немощ. Ще се роди Спасителят, Който ще вземе върху Себе Си греховете на човечеството, за да ни изкупи и отвори райските двери. Всичко това – по заслугите и добродетелта на Пречистата, Пресвята, Преблагословена Владичица на света и Царица небесна – Божията Майка Пресвета Богородица, към която прибягнахме с усърдно акатистно моление в благодатта на тази предпразнична вечер.”