В четвъртата Неделя на Великия пост Светата Църква ни назидава с примера на св. Йоан Синаит, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел". Този дивен Божи угодник е наречен „Лествичник“ по името на боговдъхновените слова на написаната от него книга „Лествица“, която по думите на химнографа, написал кондака на светеца, „е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава...“. 

  На 18 март, Неделя на св. Йоан Лествичник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджищка духовна околия, възглави архиерейска св. Литургия в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на околията протойерей Боян Кочев и енорийският свещеник Димитър Попов. По време на Причастния беше прочетена проповед върху Евангелското четиво на деня. След призива „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!“, към Светите Тайни пристъпиха енорияши, подготвили се усърдно с пост, молитва и покаяние.

   В края на богослужението епископ Яков призова боголюбивите Христови воини да следваме стъпалата на оная стълбица, която св. Йоан Лествичник ни остави в наследство.

  „Първото стъпало в тази свързваща земята с Небето духовна стълба, е отричането от светското, символ на което е и постът. Всеки от нас е усетил от опит в живота си, как щом започнем да постим, тозчас биваме нападани и от поднебесните сили – защото те намразват човека, който се отвръща от тях и тръгва към Бога. А именно постът и молитвата са най-силните оръжия срещу тях - в днес четеното евангелско четиво чухме свидетелството на Самия Христа за това.

  Съвсем скоро предстои да застанем в подножието на Кръста Христов, на който бяха изкупени греховете на всеки един от нас. Да усилим поста и молитвата си, да се радваме духовно, че Бог ни удостоява отново да достигнем до тези благодатни дни, да отдадем поне в това време нужното внимние първо Нему и след това на човеците. Нека и в идващата седмица се съберем и се обърнем към душата си, ако се е отдала през време на поста на забрава, на безверие или маловерие, на униние и отчаяние, да викнем към нея отново с думите на Великия покаен канон на свети Андрей. А в петък пак да потърсим молитвеното застъпничество на Божията Майка и я възпеем пак според човешките си немощи. Когато сторим това, ще бъдем вече на прага на Възкресението, на прага на победата над смъртта чрез смъртта. Всеки един от нас, по-бързо или по-бавно, се изкачва по стълбицата към Бога. Да се подкрепяме един другиго и заедно да вървим по тези стъпала, които ще ни отведат от земното към небесното“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на енориашите и гостите на храма.

   Празникът завърши с многолетствие.

           В Четвъртата Неделя на спасителния Велик пост Църквата чества и прославя велик аскет, пустиножител и светител - преп. Йоан Синаит, оставил след десетки години безмълвие и подвиг безценно духовно съкровище - забележителната „Лествица” („Стълбица”), пътеводна светлина за всеки, вървящ към Бога.   

  На 18 март, Неделя на св. Йоан Лествичник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави св. Василиева Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 

  В неделния възкресен ден митрополитският храм се изпълни с боголюбиви християни.  Те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”. Някои  пристъпиха с любов и страх Божий към Светите Дарове, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед.  По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений произнесе пастирско слово, в което разтълкува прочетеното неделно Евангелие (Марк 9:17-31).  Архиереят обърна внимание на огромната сила на поста и молитвата за очистване на душата от страстите и думите, които Господ казал на бащата на бесноватото дете - "всичко е възможно за вярващия".  

  „Наистина е голямо нещастие да имаш бесновато дете. Но всеки човек в една или друга степен е бесноват. Човек е отпаднал от Бога, неговата природа е повредена и почвата в сърцето му, от която трябва да израстат добродетели като радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание, любов към Бога, молитва, е започнала да произвежда друго – страсти. Нашите сърца са склонни към грях, в тях се таи завист, блудство, сребролюбие, всякаква нечистота, немолитвеност, забрава за Бога, униние, гордост, тщеславие, възхваляване на себе си, търсене на своето, влечение към земни и чувствени наслади – безчислено множество грехове. Те растат в човека, още повече ако не са го възпитали от раждането му  - и не дават възможност на Божията благодат да действа в него. Много родители за съжаление разсъждават така – „ще порасне, сам всичко ще разбере”. Но това е все едно да не обработваш земята и да казваш: „Зърното само ще произрасте”. Ще израснат бурени, плевели, но не и зърно. Няма да има нищо добро, ако не се потрудиш над него. 

  За да възпитаме децата примерно в молитвеност и любов към храма, ще загубим десетилетие. А за да се научат да вършат нещо непристойно, е достатъчна само една вечер. И така е във всичко. Затова в миналото децата са ги кръщавали веднага след раждането – до 40-ия или дори до 8-ия ден, за да може детето още от самото  младенчество да се причастява със Светите Христови Тайни, за да може майка му да го носи постоянно в храма, да слуша постоянно словото Божие, да вижда светите икони, да слуша църковното пение. Пребиваването му в църквата създава противовес на това зло, което съществува в света и на злото, което съществува в него. От самото младенчество започва тази борба за душата. Родителите, нехаещи за своето дете, след това ще пожънат онова, което са посели или по-точно това, което е посято от греха.”

  В края на светата Литургия епископ Арсений ободри с напътствени слова благочестивите християни, като въздигна пред взора им великите добродетели и подвизи на св. Йоан Лествичник. Викарният епископ благослови присъстващите, благопожела им по молитвите на празнувания светец да извървят до край Светата Четиридесетница с вяра, пост, молитва и искрено покаяние, и преподаде на всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

          „О, възпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово ! 
Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст 
и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: "Алилуия!”

 На 16 март, в четвъртата петъчна вечер на Великия пост, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Малко повечерие с Молебния канон към Пресвета Богородица и четвъртата статия от Богородичния акатист.  Богослужението се състоя в благодатните обятия на Кукленската света обител „Св. св. Козма и Дамян” пред чудотворната икона с образа на Божията Майка „Златна ябълка”.  С архиерея на Пловдивска епархия съслужиха ефимерият на манастира свещеник Георги Димитров и митрополитският протодякон Илиян Александров. Молитвено участие взеха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп.  Песнопенията от Молебния канон изпълниха антифонно  митрополит Николай заедно със свещеници от Пловдив и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. Четвъртата статия от Богородичния акатист прочете с благоговение Негово Високопреосвещенство митрополит Николай пред чудотворната икона на Пресвета Богородица „Златна ябълка”. Светинята бе донесена за богослужението от храма "Успение Богородично" в асеновградския квартал „Горни Воден”.

  Преди началото на вечерното последование с искрена радост и много цветя деца от град Куклен посрещнаха архиерея на Пловдивска епархия на входа на Кукленската света обител. Да съучастват с души и сърца си в богослужението, да възнесат молитвите си към Бога и възпеят заедно с духовниците Неговата Майка и наша Небесна Владичица, в благодатните обятия на светата обител бяха дошли множество честни поклонници. Много пъти те повториха с  вяра, умиление и огромно вълнение: „Пресвета Богородице, спаси ни!” и „Радвай се, Невесто неневестна!".

  В края на повечерието митрополит Николай  отечески поздрави и благослови всички, които и тази вечер потърсиха покрова на Небесната Владичица. Владиката изрази и  радостта си от многото присъствали деца.  

  „Укрепени от благодатното застъпничество пред Бога на Пресвета Богородица, вдъхновени от добродетелите, с които Божията Майка се възкачи до небесата, да продължим с бодър дух, с духовна радост в благоприятното време на нашето душевно спасение – светият Велик пост.  Особено съм щастлив, че в обятията на светия храм, в благодатта на светата богослужба, участват малки деца. Чистото детско сърце, възнесло молитвата си към Бога, получава просимата благодат. Знаем дивното чудо на св. Богородица Бачковска, Която спаси от сигурна гибел изпуснатото от  своята майка в пропастта дете. Именно на Нея - Божията Майка, Нейните ласки и благодатна закрила, поверяваме спасението на нашите деца -  Тя да опази душите на нашите деца от злото в тоя живот. Детските души са най-уязвими от вирусите на греха, на изкушенията и съблазните. Но когато са в прегръдките на Пресвета Богородица, те са в най-сигурното място в този живот."

  Като благослови всички присъстващи деца и призова над тях благодатта на Пресвета Богородица, митрополит Николай благопожела Тя винаги да бди над тях, пазейки ги от всяко злощастие и беда,  да ги насърчава и вдъхновява в християнските дородетели и да бъде тяхна всегдашна Пътеводителка във вярата.