На 8 април, в първия ден на Пасха Христова, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” Пасхалната вечерня, известна и като богослужение за Второ Възкресение. В съслужение с владиката бяха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещененоиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Еленко Йосифов, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Емил Паралингов, свещеноиконом Васил Кашоров, свещеник Георги Димитров, ефимерий на Кукленската света обител, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
На Великден митрополитският храм бе празнично украсен с много цветя и изпълнен с тържествуващ верен Божи народ. Стотици християни дойдоха щастливи и с безкрайна радост да се поздравят с Христовото Възкресение, което изтри мъката в душите им и сълзите от лицата им от съприжевините дни на Господните страдания. На богослужението присъстваха и областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон, и главен комисар Атанас Илков, началник на Областна дирекция на МВР – Пловдив.
След изпяването на великия прокимен: ”Кой Бог е Велик...” започна четенето на възкресното свето Eвангелие (Йоан 20:19-29). на различни езици.То прозвуча на български, гръцки, английски, църковнославянски, латински и немски език като израз на това, че много са народи са повярвали в проповедта за Възкресението Христово. След това Негово Високопреосвещенство митрополит Николай прочете патриаршеското и синодално Пасхално послание, в което е казва:
„В нас е “царството Божие” (Лука. 17:21), по думите на нашия Господ и Спасител, и в наша власт е да живеем и да оделотворяваме тази наша спасителна православна вяра, и достойно да се възползваме от щедро предоставената ни от Христа, чрез Неговата преславна победа, възможност да бъдем истински “съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф. 2:19). В нея, в тази богодарувана ни вяра, отново ни утвърждава утрото при празния гроб, денят на светата Пасха, Празникът на празниците и Тържество на тържествата, както Църквата е наричала винаги Деня на преславното Христово Възкресение.
Нека Светлината, изгряваща в този ден от празния гроб, огрява винаги всички нас. Нека тя винаги съгрява сърцата ни и просветлява умовете ни, та водени от нея да вървим неизменно по стъпките Христови, следвайки завещания ни от Него образец, а с това да се удостоим и с вечния живот с Него в Царството, приготвено нам “от създание мира” (Мат. 25:34) Царство на светлината, на божествената любов и всяка правда Царството, което е “правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17).” 
След края на богослужението верният Божи народ засвидетелства преданата си синовна обич към своя обичан архипастир, поднасяйки му благопожелания и изказвайки благодарността си. Негово Високопреосвещенство митрополит Николай поздрави с „Христос Воскресе!” и благослови всеки един от стотиците миряни, щастливи с Възкресението на Спасителя, Владиката подари на всеки по едно великденско яйце.
Пред храма христолюбиви деца от 2-ри клас в СУ „Св. Константин Кирил- Философ”, изучаващи светата Православна вяра в училище под ръководството на г-жа Красимира Брайкова, изнесоха прекрасна празнична програма. Негово Преосвещенство епископ Арсений им благодари и поздрави с всепобедния възглас: „Христос Воскресе!+ , а малките ”християнчета отговориха радостно : „Воистину Воскресе!”
В деня на Христовото Възкресение по обяд в катедралния храм "Успение Богородично" в Пазарджик беше отслужено полагащото се богослужение, по време на което се чете Евангелието на различни езици.

„Днес е Възкресение Христово. Днес е най-великият ден. Днес е най-голямата победа. Днес е най-знаменателното събитие. Затова камбанният звън е така тържествен. Затова църковните песнопения са така величествени. Затова са неповторими духовните изживявания.
Иисус Христос бил разпнат на кръст, бил оплюван, подиграван, претърпял удари. И всичко това претърпя заради вас, заради теб, за да унищожи твърдината на дявола, да разкъса веригите на смъртта, да отвори вратата към небето, да те освободи от тежестта на проклятието, да отмени първото осъждане, да те научи на търпение и да те възпита в него, та нищо да не те огорчи в настоящия живот – нито скърби, нито обиди, ни позор, ни укорите на враговете, ни несполуките, ни нападките, ни клеветите, ни зли съмнения и нищо друго.


Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият! Защото Христос възкръсна! Вечно веселие!“
След завръщането си в храма епископ Яков блъсна затворените двери на Божия дом при думите "Господ на силите, Той е Цар на славата" и всички заедно влязоха вътре. Владиката застана на архиерейския трон и християните, преизпълнени с духовна радост, минаха да се поклонят на светия Кръст, светото Евангелие и образа на Христовото Възкресение, при което се поздравяваха един другиго с всепобеждаващия Пасхален поздрав „Христос воскресе!“. Преди началото на утринното богослужение епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание и благопожела светлината на Христовото Възкресение да засвети в сърцата на всички ни. 
В края на службата владиката отново поздрави народа с пасхалния поздрав „Христос воскресе“ и завърши: „Братя и сестри! Дълги дни заедно се подготвяхме за този Велик ден, когато нашият Господ Бог ще бъде разпнат и ще умре, за да може чрез смъртта Си да победи смъртта. Ето, че по безграничната Божия милост достигнахме до този ден, когато да се поздравим с Христовото възкресение. Още повече Бог се смили над всички нас, които се сподобихме да седнем на Неговата трапеза и да вечеряме заедно с Него. И всички вие, които имахте достатъчно елей в кандилата си да дочакате Жениха, да останете до края на светата Литургия, сте верният Божи народ, на чиито молитви се крепи целият свят и богоспасаемият ни град Пазарджик. Затова дерзайте, не се отчайвайте! И Господните ученици бяха изпаднали в отчаяние при смъртта Му, но тогава Той влезе при тях и каза: „Мир вам!“. Когато сме в неволи и призоваваме Божието име и търсим Неговата помощ, то тогава Той ще дойде и при нас и ще влезе и в нашия дом, и в нашето сърце. 

„И тая година в светия град Йерусалим, на най-святото място – на гроба Господен, възсия светлината на Благодатния невеществен огън. И тая година над човечеството се изпълни Божията милост. Имаме щастието да получим, да приемем в душите и сърцата си благодатната светлина на невеществения огън, която да просвети разума ни, да стопли чувствата ни, да бъде светлина на света. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Тази светлина „свети в мрака и мракът я не обзе” (Йн. 1:5). Молитствам на всички изобилието на Божествената светлина от преславното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да пребъде в душите и сърцата ви, да се отрази в живота ви, в делата ви на любов, човеколюбие, солидарност, великодушие, търпение, кротост, въздържание. Благодатта на възкръсналия наш Господ и Спасител Иисус Христос да пребъде с всички вас вовеки. Амин.” 