На 11 април - Велика Събота, след 15:00 часа в митрополитския храм “Света великомъченица Марина” в град Пловдив, всеки, който желае, може да си запали от съхранявания Благодатен огън.
Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ.На 10 април - Велики Петък, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи последованието на Опело Христово в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.
С Владиката съслужиха: Белоградчишкият епископ Поликарп - първи викарий на митрополита, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Калоян Миндев и дякон Петър Минеков.
Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина“ с диригент г-жа Росица Димова.
След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта.
Сред присъстващите бяха: военният представител на началника на отбраната във Военните комитети на НАТО и ЕС ген.-лейт. Явор Матеев със съпругата си г-жа Невяна Митева, архонтът г-н Георги Гергов със съпругата си г-жа Вили Гергова, бившият кмет на Пловдив г-н Здравко Димитров, държавни и общински служители, общественици.
Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към народа с вдъхновено слово за страданията на нашия Спасител и Господ.
С траурно шествие около храма, придружено от печалния звън на църковните камбани, процесията пренесе светата Плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи целунаха Плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.
