Евангелското четиво в последната неделя преди началото на Великия пост ни припомня Господните думи от проповедта на планината „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви...“(Мат. 6:14-15). В този ден, наречен Неделя на прошката, светата Православна църква призовава своите верни чеда към прощаване прегрешенията на ближния, с които той волно или неволно ни е оскърбил, та с очистени сърца да влезем в попрището на подготовката за посрещане светлото Христово Възкресение. Тогава благочестивите християни за последен път преди Пасха ядат мляко и млечни храни.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, в съслужение с прот. Боян Кочев, енорийския свещеник в храма свещ. Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.
Божият народ дойде да съмолитства с духовниците и да изпроси за себе си и близките си духовни и телесни сили за предстоящото време на Великия пост - време на поглеждане в себе си и опознаване собствената си греховност, време на покаяние и откъсване от земното, време на борба против страстите и против „началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“(Еф. 6:12). Верните Христови последователи издигаха умовете и сърцата си към Спасителя и Неговата Пресвята Майка, търсейки сили и подкрепа в нелекия, но спасителен път на примирение с Бога, със собствената си съвест и с ближния.
По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на Неделята.
В края на литургията епископ Яков се обърна към вярващите и каза: „Днес, когато се намираме на прага на Великия пост, ние се събрахме в дома Божи, щото да молим Всеподателя Бога да излее преизобилно Своята благодат към нас и нашите близки, да ни укрепява през време на поста, да ни дава сили, за да можем не с тегоба, а с лекота да носим този малък подвиг, който да принесем на Христос; с радост да се изпълват сърцата ни и да бъдат обърнати не към земните съкровища, а да събираме небесни богатства. Защото, както чухме, че ни увери Христос, където е богатството ни, там ще бъде и сърцето ни. Нека през този пост събираме наистина само небесни съкровища, които никоя сила не може да погуби.
Братя и сестри! Нека не бъдем лицемери, постът ни да не е за пред човеците, не те да ни хвалят или ние да се хвалим, защото Небесният ни Отец вижда всичко скришно и когато устата ни изрича „Прощавам ти!“ на някой наш събрат, а сърцето ни стои далеч от тези думи, то тогава Господ вижда нашето лицемерие. Брата си можем да заблудим, но Бога – никога. И когато не сме се примирили с брата си, когато не сме се опростили, когато сме го осъдили с висока мяра, то как да застанем пред лицето на Бога и да искаме прошка за нашите съгрешения, които са много повече от прегрешенията на ближния против нас. Нека в предстоящото време се изпълваме с Христовия дух, с Христовата любов – нелицемерна, неподправена, любов, която цари между Трите Лица на Светата Троица. И ако изпълним това, то тогава Бог, като любящ Баща ще ни помилва и ще ни каже: „Ела, седни на Моята трапеза!“. А когато седнем на Господнята трапеза да вечеряме с Небесния си Отец, то ще приемем в себе си светите Дарове на Неговото пресвято Тяло и драгоценна Кръв, които той проля на Кръста за нас. Тези свети Дарове унищожават всеки наш грях, всеки помисъл, всичко онова, което е вредно не 
само за душата, но и за тялото ни. Когато това стане и православният християнин бъде допуснат на Господнята трапеза, то сърцето му винаги ще пее: „С нас е Бог, вразумете се народи и се покорете, защото с нас е Бог!“. А когато с нас е Бог, никой и нищо не може да ни надвие. Нищо земно не може да ни погуби. Нека през време на поста често се сещаме за това песнопение, което всяка вечер в храмовете ще се пее и ще видите как поднебесните сили ще отстъпят и ще бъдат победени. Нека не допускаме съмнение в нас. Да си спомним, че светият апостол с вяра тръгна по водата, но когато съмнението влезе в сърцето му, той започна да потъва. Това е нашият пост, нашият живот – имаме ли вяра, нищо не може да ни уплаши. Подложим ли на съмнение вярата си, то тогава потъваме. Кормчия на новия Ноев ковчег – светата Църква, е Сам Господ и Той ни води към спасението. Нека стоим с твърда вяра в нея, придружена с покаяние и любов към Бога и ближния, и тогава никой и нищо не може да ни навреди. Моля Христа 
да даде всичко това на всекиго от нас, да можем с твърдост във вярата, без колебание, да понесем всички изпитания, които Господ ни е подготвил, защото знаем, че и косъм няма да падне от главата ни без знанието на Бога. Нека Господ ни дава силна вяра, щото светото Причастие да служи за наше спасение; да ни дава покаяние, щото да виждаме собствените си грехове, а не тези на брата си и така заедно да вървим по пътя на спасението“.
Епископ Яков поиска прошка от всички присъстващи, ако някого с нещо е оскърбил, като увери, че в сърцето му няма нищо против никого и няма нищо какво да прощава, но ако все пак в него има нещо останало, което той да не усеща, то да бъде простено на всички.
Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.
Празникът завърши с многолетствие.