Новини

Архиерейска св. Литургия на Неделя на Всички български светии

 

     dsc 6585  В първата неделя след Неделя на Всички светии Българската православна църква отправя сърдечна молитва към всички български светци за благодатна помощ и закрила. Прославяме и възнасяме молитви към тези, които са просияли от нашия род през вековете и предстоят пред Божия престол.

  На 10 юни, Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии,  с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений отслужи архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Димитър Димитров, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов.  Песнопенията изпълни смесеният хор при храма с диригент Росица Димова. dsc 7035

  На този значим празник, установен с решение на Светия Синод на БПЦ през 1954 г., митрополитският храм се изпълни с благочестив народ, дошъл да прослави Бога и се обърне с молитва към нашите родни, български светии - светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици. Ние знаем имената на малцина, само Всеподателят Бог знае колко са те, защото неизброимо е числото на българите, увенчали се с мъченически венец през вековете на страшното чуждо владичество, както и на просиялите след  добродетелен, чист и праведен живот в хилядолетната ни история. 

  По време на свещеническото причащение епископ Арсений се обърна към всички с вдъхновено и поучително пастирско слово, в което се спря на твърдата и непоколебима вяра на предците ни.  В началото викарният  епископ разтълкува  прочетеното литургийно Евангелие - повествованието за галилейските рибари, които оставили всичко, за да станат  Христови ученици и апостоли.    

  dsc 6963Това е велик подвиг. Това е подвиг, който не се вмества в границите на грехопадналия човешки разум – продължи епископ Арсений. -  Да оставиш всичко в момент, когато можеш да придобиеш много пари и да станеш богат, за да тръгнеш след един почти неизвестен проповедник – това е против всякаква логика на практичния човешки ум. Но това, което не може да разбере умът, това, което той не може да схване и проумее, го разбира, схваща и проумява сърцето. Сърцето, в което живеел Божият Дух, подсказало на мъжете галилейци, на тези рибари, че Този, Който ги призовава да станат Негови ученици и апостоли, не бил обикновен човек. Те разбрали, че това е Синът Божий, Царят на вселената, Спасителят на света. И тръгнали след Него.  

  Тази евангелска история се е повтаряла и се повтаря в света хиляди пъти. Тя се повтаря и в нашата отечествена история – в подвига на нашите родни български светии, чиято памет празнуваме днес. Когато закрилникът на нашия народ св. Иван Рилски осиротял, той раздал цялото си наследство на бедните и отишъл в манастир, посвещавайки целия си живот на Христа.  Христос обещал на Симон-Петър и Андрей и на Зеведеевите синове Яков и Йоан, че ако тръгнат след Него, ще ги направи ловци на човеци, т.е. ловци на човешки души, спечелени за Христа. Същото сторил и по отношение на св. Иван Рилски, защото стотици христолюбци последвали блажения наш отец в пустинята още по време на земния му път. От живота на светите апостоли ние виждаме, че те не само презрели всичко земно заради Христа, но и отдали живота си за Него. Така и хилядите български мъченици също отдали живота си за Христа. Когато родителите и сестрите на св. Злата Мъгленска я уговаряли да приеме мохамеданската вяра, тя казала, че „оттук насетне вие не сте мои родители и сестри, а мои родители са Господ Иисус Христос, Света Богородица, мои сестри и братя са всички мъченици и светии”. Въпреки увещанията на своите сестри и родители, св. Злата не се отказала и не се отрекла от Христа и озверелите турци я обесили на една дива круша, а след това няразали тялото й на късове. dsc 7041

  Много са примерите от житията на българските светии как те последвали и отдали живота си за Христа. Ние виждаме и житието на Баташките мъченици, напоено със страшни страдания за Христа. Спомняме си за дивните свещеници, които служели в баташката църква „Св. Неделя” – свещеномъчениците отец Петър и отец Нейчо. Задали иноверците на отец Петър въпрос: „Ще ли се, папас, потурчиш?” Отговор не последвал и му отрязали главата. Но по-страшно било мъчението на отец Нейчо – пред очите му изклали една по една седемте му дъщери, но не се отрекъл от Христа.  След това отрязали ръцете му, краката му, изболи очите му и отрязали езика му, но оттам вече кръв не потекла, защото той бил вече починал, свидетелства житиеписецът.

  Тук си спомняме и думите на древния химнослов, който влага в техните уста словата: „Как да Те възхваля, Господи, когато отрязаха езика ми? Как да се осеня с Твоето кръстно знамение, когато отсякоха ръката ми, как да погледна към висината на Твоята слава, когато избодоха очите. В Твоя Дух предавам душата си.”  Това свидетелства за непоколебимата и твърда изповедническа вяра на нашите прадеди, на всички онези небожители, които са просияли в святост в нашето Отечество.

  Ние, българите, не умеем да пазим светлата памет на родните светци и новомъченици, а те са нашето най-голямо национално богатство. Напразно шумни и кресливи медийни кампании устройват публични допитвания кои са най-великите българи. Но това не са пошли певци или шоумени, нито спортисти или политици със съмнителен морал. Това са нашите родни светци, които не се нуждаят от нашата похвала, но със сигурност ние се нуждаем от тяхното молитвено застъпничество пред Бога, защото – обезверяващи и обезродяващи се с всеки изминал ден, ние погиваме.

dsc 7026  Ако погледнем реално ще видим, че България сега е един прикован към болничен одър смъртник. И ако не изровим от бунището на предателската ни забрава драгоценния бисер на родната святост, осиромашали, голи и боси духом, ще станем роби на чужди неправославни и нехристиянски цивилизации и култури. Ако не престанем да продаваме православната си вяра и българска свяст – кога за тридесет сребърника, кога за паница леща – то ние ще погинем и физически, и духовно.  Спомняме си, че в навечерието на турското иго, България е изправена пред най-сериозното изпитание от своето съществуване. Тогава тя оцелява, защото има св. патриарх Евтимий, който я предава на Светата Троица. Но днес ние сме пред по-голямо изпитание, защото чезне не държавата ни, а чезне вярата и народността ни. И когато празнуваме Неделята на всички български светии, просияли на нашата земя, ние трябва да въззовем към Бога: „Боже, пази България!” Заради молитвите на всички български светии, запази страната ни християнска и православна! Амин.

  В края на богослужението епископ Арсений преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.