Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

5. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – НА САМАРЯНКАТА

Евангелско четиво (Йоан 4:5-42)
  ДА ЗАДЪРЖИШ ХРИСТА ПРИ СЕБЕ СИ
Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. (Йоан 4:40)
 Христос воскресе!


      И гадаринци, и самаряни били много грешни люде. Но първите прогонили Христа, а вторите Го молели да остане при тях...    И гадаринци, и самаряни били люде с болни души. Но първите изпъдили Лекаря, Който можел и искал да ги издери, а вторите Го молели да остане при тях и да ги излекува.    С най-болна и най-прокажена от греха душа била самарянката, за която чухте от днешния евангелски разказ. Но Господ успял да извади от пепелта на душата й тлеещия въглен на Божия образ, да го раздуха с Божествения Си Дух и да разпали в тази застиваща душа огъня на покаянието, на вярата и дори на Божественото познание. Това Спасителят съумял да стори благодарение на всеопрощаващата Си любов към падналия грешник, съчетана със зачитане човешкото достойнство на считаната от людете за най-недостойна.    Поставете се на мястото на тази жена грешница! Нея я презирали заради лошия й живот дори слугите и робите, а сега един юдеин, един равин и учител беседвал с нея като равен с равен. Тя дошла да си налее вода от Иакововия кладенец по обяд в най-голямата жега, когато няма никого, за да избегне явните хули и оскърбления на своите съграждани, а тоя Пророк Божий не я осъдил, а само милостиво я призовал към изправление на живота й... Не, това не е обикновен равин и учител, това е Ангел в човешка плът, изпратен от небето! Резултатът е поразителен! За един час време жената блудница осъзнала мерзостта на целия си досегашен живот, дълбоко се разкаяла в сърцето си, повярвала в Христа като в Пророк и Месия, станала благовестник на своите съграждани: “Дойдете – цзове тя към тях - и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?” Тогава те излязоха из града и идеха към Него ... И много самаряни от оня град повярваха в Него ... дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена” (Йоан 4:29-30, 39-40).    Ето това е разковничето на успеха, тайната на всяко благоденствие, ключът на спасението – след като Христос милостиво те е посетил, да Го помолиш да остане при тебе!    Ние гадаринци ли сме, или добри самаряни? Гоним ли Христа, или Го молим да остане при нас – в душите и сърцата ни?    За да ви помогна да си отговорите на тези въпроси, ще представя на вашето внимание деветте църковни заповеди. Може би някои от вас за пръв път чуват, че има такива заповеди и че те са девет на брой, но от тяхното изпълнение или неизпълнение зависи какво е нашето лично отношение към Господа.    Първата църковна заповед предписва всеки да се моли на Бога със съкрушено сърце и с умиление. Св. Василий Велики съветва: “Поддържай в сърцето си винаги молитвено разположение и така ще се молиш непрекъснато.” Не забравяйте, че неделните и празничните богослужения са наш дълг съгласно 80-тото правило на Шестия Вселенски събор, което отлъчва от Причастие тези миряни, които без уважителна причина отсъстват от тях в продължение на три седмици.    Втората църковна заповед задължава всеки християнин да спазва четирите ежегодни поста, както и поста в сряда и петък. Преподобният Исаак Сирин казва: “Каквото е огненият пламък за сухите дърва, същото за тялото е пълният стомах.”    Третата църковна заповед предписва да се оказва на свещениците необходимата почит като на Божии служители; също и миряните да не осъждат духовниците за техни лични грехове, некасаещи пряко нарушаването на догматите и каноните.    Четвъртата църковна заповед задължава християнина редовно да се изповядва и причастява – най-малко четири пъти годишно.    Петата църковна заповед изисква от нас да пазим твърдо своята православна вяра непроменена, като основа и задължително условие за нашето спасение. Преподобният Серафим Саровски наставлява: “Да възлюбим светата православна Църква! Всичко, каквото е приела и прегърнала светата Църква, трябва да бъде скъпо за християнина.”    Шестата църковна заповед ни задължава да се молим за всички православни християни – живи и покойници, и за обръщане на еретиците към православната вяра. За покойните се молете така, сякаш вашата собствена душа се намира сред пламъците на ада и всеки миг зове и се надява някой да й помогне.    Седмата църковна заповед задължава да се изпълняват извънредните пости и молитви, назначени от архиерея (или от енорийския свещеник) във връзка с общи нужди и бедствия, например война, наводнения, пожари, епидемии...    Осмата църковна заповед предписва никой да не присвоява и да не употребява за свои нужди църковно имущество.    Деветата църковна заповед забранява сключването на брак в забранените от Църквата дни и периоди. Забранява на християните да посещават несъвместими с християнския морал игри и зрелища. Задължава ги да странят от всички езически обичаи, например кукерски и нестинарски игри, гадаене, баене и прочие.

   Братя и сестри,    Ако сме в нарушение на някоя от тези църковни заповеди, нека се покаем и изправим! Тогава от гадаринци ние отново ще станем самаряни, ще помолим Господа да остане при нас и Той, според великите Си и богати милости, ще остане при нас не два, не двадесет или двеста дни, а цял живот. Ако цял живот се каем, цял живот Христос ще бъде с нас.    Да подражаваме на живота на самарянката – света Фотина, която заедно със синовете си приела мъченически венец за Господа след обръщането си към Него, и по нейните молитви Бог да ни помилва. Амин.
   Източник : Сборник неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство "Витезда"