Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

НЕДЕЛЯ ПРЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Евангелско четиво (Марк 1:1-8)

  ПОКАЯНИЕ ЦЯЛ ЖИВОТ

 Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. (Марк 1:3)



        Благочестиви православни християни,
   Човек може да вика в пустинята, колкото си иска и с все сила, но никой няма да го чуе и викането остава напразно.    Такава духовна пустиня –l необятна и страшна – е представлявал светът, и в частност богоизбраният еврейски народ, преди идването на Спасителя Христос. Множество пророци през различни времена призовавали както езичници, така и юдеи към покаяние, за да могат да посрещнат достойно идващия Месия, но светът не ги послушал. Вместо благодарност за благата вест тези пророци какво получили? Отговор ни дава свети апостол Павел: „...изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани...” (Евр. 11:36-37).    И в самото навечерие на Спасителевото идване Бог изпратил на земята велик пророк – свети Йоан Кръстител. За него Сам Спасителят свидетелствал по-късно, че е най-голям между  родените от жени и е повече от пророк (Мат. 11:9, 11). Свети Йоан Кръстител за последен път призовал: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки (Лука 3:4-5). Това правели слугите в древността преди идването на техния цар по местата, където живеели. Те оправяли пътищата, по които щял да мине царят им със своята свита. Но тук става дума за други пътища и друго приготвяне, за друг Цар и друго посрещане. Става дума за пътищата и пътеките на човешкото сърце, за Царя на царете Христос и за достойното Му приемане чрез сърдечно съкрушение и разтърсващо покаяние – това означават евангелските слова: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му! Как? Чрез какво покаяние? Като се изпълни всеки дол, а под „дол" тук трябва да се разбират дълбините греховни, които свети Йоан Богослов в своето „Откровение" нарича дълбини сатанински (Откр. 2:24). Как още? Като се снишат всяка планина и рътлина, тоест като бъде потъпкана всяка гордост и високомерие. Потъпкването на гордостта става с двете нозе на смиреномъдрието и страха Божий. Авва Йоан Колов казва: „Смиреномъдрието и Божият страх са по-високо от всички добродетели”.   Покаянието изисква още изправяне на кривините, а това ще рече постигане на постоянство в духовния живот и изглаждане на неравните пътища, тоест придобиване на християнска кротост. В древния Патерик четем: „Някой си брат, обиден на друг брат, дошъл при авва Сисой Тивейски и му казал: „Еди-кой си брат ме обиди и искам да отмъстя за себе си." А старецът го увещавал: „Не, чедо, предостави по-добре на Бога делото на отмъщението.” Братът казал: „Няма да се успокоя дотогава, докато не отмъстя за себе Си." Тогава старецът отвърнал: „Да се помолим, брате!" И като станал, заговорил: „Боже, Боже! Нямаме нужда от твоята грижа за нас, защото сами извършваме отмъщението си." Братът, като чул това, паднал в нозете на стареца, казвайки: „Няма да се съдя с брата. Прости ми!" Така неговият гняв се обърнал в кротост.   Човек трябва да приготвя пътя на Господа, да се кае цял живот. Светител Амфилохий Иконийски разказва за един грешник, който все грешал и падал в един и същи грях, но и все се каел за него, и Христос винаги му прощавал. Накрая дяволът, пламвайки от негодувание, дръзнал да поиска сметка от Господа за Неговото милосърдие и получил следния отговор: „О, лукава и душегубителна змийо! Нима ти считаш неговите грехове за равни с пречистата Кръв, която Аз пролях на Кръста. Ето, Моите страдания, смърт и Кръв изходатайстваха снизхождение към неговите съгрешения. И самият ти не го прогонваш, когато той отново се връща към греха, а с радост го приемаш, надявайки се да го поробиш и да го завладееш за себе си. Та Аз ли, Който съм толкова благ, милостив и непостижим по милосърдие и Който съм заповядал на Моя ученик Петър да прощава седемдесет пъти на ден на оскърбилия го, няма да проявя пощада? Няма ли да го пожаля? От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние.”      

          Братя и сестри,    Има три нравствени състояния, в които може да се намира човек. При първото той благоугождава на Бога и постига голямо съвършенство в придобиването на всички християнски добродетели. Тук ние отнасяме светиите, за които апостол Йоан Богослов пише: „Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си и лукавият го не докосва” (1 Йоан 5:18).    Второто нравствено състояние е това на неразкаяните грешници. Те или знаят, че са грешни, но не желаят с нищо да се променят, или бидейки грешни, се мислят за праведни и нямащи нужда от покаяние. Тяхното състояние е безнадеждно и те погиват.    Третото нравствено състояние принадлежи на каещите се грешници. Те, макар и да падат много пъти, след всяко падане стават отново и Христос всеки път им подава крепката Си десница, за да ги вдигне. Това нравствено състояние е благодатно. Няма нито един каещ се грешник, който да е погинал. Няма нито един паднал, комуто Господ да не е протегнал ръка за помощ. Но ние също трябва да протегнем ръка. И тогава премилосърдният Спасител ще ни сложи на раменете Си, ще ни заведе в Небесното Си Царство и ще каже на Своите светии: „Порадвайте се с Мене, защото Си намерих загубената овца „(Лука 15:6). Амин.