Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

НЕДЕЛЯ СЛЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

      Евангелско четиво (Мат. 2:13-23)
               БОГ СЕ ВИЖДА САМО ПРЕЗ СЪЛЗИ
         А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа: защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. (Мат. 2:13)

                       
Възлюбени в Господа, братя и сестри,

     Това, че свети Йосиф бил предупреден насъне от Ангел за надвисналата опасност над Богомладенеца, съвсем не означава, че трябва да вярваме в сънища. Това съновидение е необикновено, чудно и е било дадено на свят и праведен човек, а ние сме хора грешни, които сънуват скверни сънища, или поне сънища без никакво значение. Освен това съновиденията на Йосиф и мъдреците имат значение за целия човешки род и касаят важни събития от домостроителството на спасението ни. Нашите сънища са нищожни: червив плод и отражение на греховните ни деяния, чувства и мисли от предишния ден. Премъдрият Иисус, син Сирахов, има такова изказване за сънищата: „Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек и сънни бълнувания окриляват глупци. Какъвто е оня, който прегръща сянка или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища! Гадание, белези и сънища са суета и сърцето се пълни с мечти като у родилка... Сънищата са вкарали мнозина в заблуда и които са се надявали на тях, паднали са” (Сир. 34:1-2, 5, 7).    Не трябва да вярваме и на видения, освен на тези, за които четем в Свещеното Писание и житията на светиите. Ние не можем да се мерим със светците, затова, когато чуем за разни съвременни ясновидци или че на еди-коя си се явило това или предсказало онова, не трябва да вярваме. Напоследък на религиозния книжен пазар се нароиха – като червеи на бунище – много книги за разни нови старци и старици с описани десетки и стотици „видения", сякаш това е най-същественото в духовния живот. И знаете ли какво се получава? Много от техните читатели след това сами започват да се упражняват във „видения". Но какво виждат? Виждат демони, грубо имитиращи образите на Христа, Богородица, ангели и светии. Още свети апостол Павел е предупреждавал за тази гибелна опасност, пишейки на коринтяни: „И не е за чудене, защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14), но ако дори ние или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1:8).    Свети Варсануфий казва: „Божествените явявания се случват само на светци. Грешниците не трябва да вярват на такива явявания, знаейки своето недостойнство. „Осквернената душа – говори свети Исаак Сирин – не влиза в чистото царство и не се съчетава със светите духове.”    Колко пагубно е да се вярва на сънища и видения свидетелства следният случай, предаден от свети Исаак Сирин: „Някой си Асинас, родом от град Едеса, съчинител на много духовни песни, които се пеят и досега, водел висок (на пръв поглед) живот. Той безразсъдно си наложил много трудни подвизи с тайната мисъл да придобие известност. И бил прелъстен от дявола: дяволът го извел от килията, поставил го на върха на планината, наречена Сторий, и предварително получавайки неговото съгласие, му показал образа на колесница и коне, при което казал: „Бог ме прати да те взема в Рая, както Илия." Асинас се поддал на прелъстяването и се качил на колесницата. Тогава паднал от голяма височина на земята и загина от смърт, достойна за плач и в същото време за смях."    От този пример се вижда, че причина за духовното прелъстяване са гордостта и тщеславието. Свети Йоан Лествичник пише: „Когато бесът на гордостта се утвърди в своите служители, тогава, явявайки се като светъл ангел или наяве, им предава откровения на тайни или благодатни уж дарби, та като се прелъстят тия окаяници, съвършено да загубят ума си.”    От язвата на духовната прелест страдат сектантите, които издигат себе си над светите отци и Църквата. Духовно прелъстени са и всички магьосници и врачки, които мислят, че Бог действа в тях, а всъщност това е дяволът. Но от духовна прелест могат да се разболеят и православните, когато започнат да вярват на сънища, гадания и хороскопи; когато дръзнат да оспорват светите отци и формулираните от тях Божествени догмати, църковни правила и канони. Духовно прелъстени са също ония, които хвалят и нашето Православно учение, и разни чужди инославни вери и обичаи, например на римокатолиците и протестантите.    Кои още са в прелест?  Които се заемат с несвойствени за техния пол, звание или служение работи и неща. Например жени да проповядват в църква, старици да наставляват свещеника „какво трябва и какво не трябва"; „ревнители", определящи кой ще се спаси и кой ще погине, и много др.
      Братя и сестри,
   Да виждаме греховете си – ето това е единственото благодатно видение, което Църквата ни позволява и дори препоръчва. Тогава и дяволът ще отстъпи от нас и няма да ни изкушава с никакви сънища и видения. Който усвои това духовно изкуство –  да вижда греховете си, той е близо до смирението, а срещу смирението дяволът не може да противостои! Нека Богомладенецът Христос ни благослови да Го виждаме със сълзите на сърцето си, с покайните сълзи на вътрешния ни човек, и това ще бъде най-големият дар от Небето за нас, осиромашалите откъм вяра и добри дела!    Нека се помолим на Господа да ни удостои да Го видим там – в Неговото Небесно Царство, а не тук с тези тленни сетива, защото с тях човек не може да види Бога и да остане жив (Изх. 33:20). Амин.