Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

10. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

    Евангелско четиво. Изцеление на жената с немощен дух (Лука 13:10-17)  ПРЕГЪРБЕНИ ДУШИ

     И ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.(Лука 13:11)


   Братя и сестри, възлюбени чеда в Господа,    В Евангелието, което се прочете на светата Литургия, се разказва как Иисус Христос изцерил една жена, болна от осемнайсет години. „Тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи”, отбелязва съчувствено евангелист Лука, който сам бил лекар по професия. (Лука 13:11)    Има и духовна прегърбеност. Духовно прегърбените са с наведен към земята взор, към тукашните блага и материалното. Те нито могат, нито искат да се изправят, за да погледнат Небето, където обитава Отец (Мат. 6:9) и Неговият Син, приготвил вечни и блажени жилища за повярвалите в Него (Йоан 15:2-3).    Духовно прегърбени са също грешниците, които не искат да се покаят. Свещеното Писание определя греха като беззаконие (1 Йоан 3:4) и неправда (1 Йоан 5:17). Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава (1 Йоан 3:8). Който върши доброто, се богоуподобява, а който греши неразкаяно и безстрашно, се бесоуподобява.    Църквата, в лицето на светите отци, ни е посочила седем смъртни гряха: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, леност и гняв. Наричат се смъртни, защото ако човек греши в тях, не се кае и умре така, отива в ада – мястото на вечните мъки.    Гордостта е безмерна, преувеличена любов към самия себе си, лъжовна почит към своите достойнства и сляпа увереност в тях. Авва Доротей посочва два вида гордост: при първата човек укорява брата си, осъжда го и го безчести, а себе си смята за по-горен от него. При втората гордост човек се възгордява против Самия Бог. Ето някои най-страшни видове гордост: безбожие, неверие, ереси (секти), магьосничество, убийство, непочитане на родителите, омраза и злоба срещу ближния.    Вторият смъртен грях е сребролюбието. Апостол Павел пише, че корен на всички злини е сребролюбието (1 Тим. 6:10). То се заключава в пристрастие не само към парите, но и към всичко земно. Сребролюбец е не само онзи, който има много и не дава нищо на бедния, но и всеки беден, който мисли единствено за това, как да забогатее. За сребролюбеца парите са неговият бог.    Блудството е или безразборна плътска любов между неомъжени мъж и жена, или незаконно съжителство между мъжа и жената – съпрузи с други лица (изневяра). Нито блудници, нито прелюбодейци... няма да наследят царството Божие (1 Кор. 6:9-10).    „Завистта е печал заради благополучието на ближния” – казва свети Василий Велики. „Не е ли безумие да завиждаш на ближния за каквото и да е, например за неговата почтеност, за богатството му, за разкошната му маса, за великолепните му одежди, за прекрасното му жилище?... – пита свети Йоан Кронщадски. – Всичко това не е ли прашинка в сравнение с онова, което ни е подарено в образа и подобието Божие, по които сме създадени?!” Да бягаме от завистта, да бъдем доволни от това, което имаме, да благодарим на Бога – Подателя на благата, и да осъзнаваме, че сме недостойни да ползваме и това, което имаме по Неговата свята милост.    Чревоугодието е угаждане на своя корем, служенето му като на някакъв господар, изпълняване на всички негови желания. В посланието си до филипяните апостол Павел нарича чревоугодниците направо „идолопоклонници": техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им (Филип. 3:19).    Предпоследният смъртен грях е леността. Леността разслабва човека и го прави най-нещастно същество, защото ленивите са непоносими дори за себе си. Както червеят разяжда дървото, така леността разяжда и погубва душата. Светител Тихон Задонски пише: „Който живее в безделие, непрестанно греши”.    Седмият смъртен грях е гневът. Греховете на гнева са: злоречието, клеветата, презрението, обидата, оскърблението, проклятието... Гневът у човека е страшно противоестествено явление. Той се поражда в сърцето често и при най-маловажни причини. Нужно е да помним, че човешкият гняв не върши Божията правда (Иак. 1:20).    От тези грехове като от седем майки се раждат всички останали грехове. Ако те се изкоренят, ще се унищожи и цялото зло в душата на грешника и той ще бъде спасен.    

   

  Братя и сестри,    След като Христос излекувал прегърбената жена, тя веднага се изправила и започнала да слави Бога. Така Спасителят може да излекува и нас, които сме с прегърбени от товара на греховете си души, стига да сме със смиреното съзнание, че ние всички много грешим (Иак. 3:2). И което е още по-важно – да пожелаем да се променим, да се изправим и да издигнем духовен взор нагоре към вечното. Тогава и ние ще прославим Бога, защото, издигайки очи от земята към небето, ще видим, че имената ни са записани там наред с имената на митаря от притчата, който се молил с думите: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:13); на блудния син, който зовял: „татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син” (Лука 15:21); на разкаялия се разбойник, който казвал на Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството Си!” (Лука 23:42).    Издигнем ли очи към Небето, ние ще придобием усещане за Бога, а значи усещане за безсмъртие, защото „Какво е безсмъртието?” – пита свети Исаак Сирин и отговаря: „Безсмъртието е усещането на Бога”.    „Горе имеим сердца!" – слушате вие поканата на свещеника на всяка Литургия. И отговаряте: „Имами ко Господу!" – „Имаме ги при Господа!". Амин.