Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

9. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

 Евангелско четиво. Притча за безумния богаташ (Лука 12:16-21)   ЧОВЕШКИ И БОЖИИ ПЛАНОВЕ
               „И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лука 12:18-20)


 

      Братя и сестри, възлюбени чеда в Христа,     Това е част от притчата, която светата Църква справедливо е нарекла „притча за безумния богаташ". В нея се разказва как на един богат човек нивата му родила изобилни и преизобилни плодове, ала той вместо да поблагодари на Господа и да отдели една част от тях за храма и за бедните, започнал да крои планове единствено за това, как най-добре да се ползва от натрупаните блага. Но Бог отнел живота му още същата нощ и този богат, но неразумен човек не могъл да отнесе със себе си нищо. Сбъднали се справедливите думи на премъдрия Иисус, син Сирахов: За скъперник човек не е добро богатството. И за какво е имотът на човек недоброжелателен? Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат (Сир. 14:3-4).    Едно са човешките, друго са Божиите планове. И ако човек не се смири да се остави послушен на Божията воля и не изпросва за всички свои дела Божието благословение, той търпи тежки разочарования. В миналото нашият народ прекрасно е разбирал това и нашите деди, когато са замисляли едно или друго дело, смирено са казвали: „Ако е рекъл Бог, ще сторя това и това..." И Бог им помагал.    Днес човек в повечето случаи разчита единствено на себе си, на силите на деня, ако щете – на късмета и слепия случай. Той строи по-малки или по-големи свои си вавилонски кули, но Бог бързо ги разрушава. Отглежда в себе си един по-малък или по-голям Голиат, но какво става? Става същото, каквото и с библейския Голиат – безславно погива! Отново се сбъдва Божието слово: Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам (Пс. 36:35-36).    Кроенето на суетни човешки планове, от които Бог се изключва, е следване единствено на своята собствена воля, а това според учението на светите старци е най-голямото зло за човека. Който не умее да отсича собствената си воля, а изпълнява всички нейни прищевки, е като кораб без кормило, като бегач с вързани очи – те не могат да стигнат крайната цел и катастрофират. Човек пред Бога е като малко неразумно дете. Ако то се остави до го води крепката Божия десница, ще преуспява във всички свои дела. Ако пък се изтръгне от нея, скоро ще се препъне и падне.    Но как човек да различава своята воля, за да я отсича, от Божията – за да я следва? Отговор на този въпрос ни дава преподобният Йоан Лествичник: „Всички, които искат да знаят Божията воля, трябва най-напред да умъртвят своята собствена воля; и като се помолят Богу, с вяра и нелукава простота да попитат отците и братята – със смирено сърце и без всякакво съмнение в мислите, и да приемат съветите им като из Божията уста, макар те и да са противни на техния собствен разум, и макар запитваните да не са твърде духовни. Защото Бог е праведен и не ще допусне да се измамят ония души, които с вяра и незлобие смирено са покорили себе си на съвета и съда на ближния; затова макар запитваните да нямат просветен разум и голям дар на словото, но чрез тях говори Невещественият и Невидимият.    Който умее да отсича собствената си воля, той следва Божия промисъл и не гради суетни планове за бъдещето. Бог му показва пътя чрез обстоятелствата на живота му. А който се противи на Божия промисъл, погубва себе си, често и най-обичните си.    Майката на известния руски революционер Рилеев разказва: „Останах вдовица с единствен син. Бидейки пет-шестгодишен, синът ми заболя. Лекарите го лекуваха безрезултатно, накрая вдигнаха безпомощно рамене, отидоха си и ме оставиха без никаква надежда. Застанах на колене пред иконите и започнах горещо да се моля Богу да стори чудо и да излекува детето ми. Омаломощена, пред очите си виждам следната картина: площад, гърми военна музика, тълпи народ... Изведнъж издигат ешафод, след това на него бесилка, докарват вързан моя син и го обесват! От ужас идвам на себе си: у дома съм, коленичила пред иконите, пред мен е болното ми дете... „Господи! - възкликнах в отчаяние. - Зная какво означава видението, което ми даде и че то не е празна измама, а предупреждение да не упорствам в желанието си да излекуваш детето ми, но въпреки това аз искам синът ми да бъде здрав!"    И Бог отстъпил. Болното дете оздравяло. Минали години. Рилеев се сприятелил с хора, отхвърлящи Бога и всяка светиня, които се заканвали, че като дойдат на власт, ще закрият всички храмове, ще преустановят богослуженията... Ала техният заговор бил разкрит и всички, в това число и Рилеев, били осъдени на смърт чрез обесване. И ето, майката на революционера видяла същата картина от някогашното си видение, но този път не в образи, а в самата действителност: площад, ешафод, бесилка... Довели сина й под бесилката. Старата жена стиснала зъби, затворила очи и успяла твърдо, без отчаяние, да каже: „ТИ, ГОСПОДИ, ИЗЛЕЗЕ ПРАВ И ВЕЛИК Е ТВОЯТ ПРОМИСЪЛ!" Рилеев бил обесен.    

     Братя и сестри,    Господ Бог знае най-добре кое е полезно и кое вредно за нас, затова нека се оставим Той да ръководи живота ни. Да не предприемаме нищо без Неговото благословение, без молитва и по собствената си воля. Господи, да бъде Твоята воля. (Мат. 6:10). Амин.