Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

8.НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

          

   Евангелско четиво. Притча за милостивия самарянин (Лука 10:25-37)

 ЕВАНГЕЛСКОТО МИЛОСЪРДИЕ
Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него видя го и се смили. (Лука 10:33)

   
 

     Обични в Господа, братя и сестри,     Евангелието е пътеводител в живота на християнина. Съвременният човек обича да започва деня си с прочит на хороскопа си, но това само ще го обърка допълнително, докато християнинът чете всеки ден по една глава от Четириевангелието и установява, че написаното там се отнася сякаш точно за него, точно за днешния ден и днешните му проблеми. Всекидневното четене на Евангелието е молитва и действа като предпазен щит срещу всяка беда и опасност, с каквито е наситен кратковременният ни живот.    Светите отци съветват да четем Евангелието с делата си така, както са го чели самите те, и тогава то действа с мощна сила за спасение на душите ни. Но четенето на Евангелието трябва задължително да се придружава с неговото изследване под формата на устно или писмено ръководство, одобрено и препоръчано от Църквата. Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелстват за Мене (Йоан 5:39), наставлява Христос.    Едно такова свидетелство за Христа Господа е и притчата за милостивия самарянин. Но колко силно тази притча засяга и всеки един от нас!    Един законник попитал Иисуса Христа какво трябва да стори, за да наследи вечния живот. Но това е въпрос, който вълнува дълбоко и всяко християнско сърце. Господ му отговорил, че пътят на спасението минава задължително през изпълнението на главната заповед за любов към Бога и ближния – отговор, който важи не само за законника, но и за всеки човек, който иска да се спаси. В отговор на следващия въпрос на законника: кой е негов ближен, Господ изрекъл притчата за милостивия самарянин.    Един човек слизал от Йерусалим в Йерихон, а това ще рече – започнал да води греховен живот, защото Йерусалим бил считан за град на благословението, а Йерихон – за град на греха и проклятието. Но вижте какво става с човек, когато тръгва по пътя на греха! Налита на разбойници, тоест става плячка на лукавите демони, които могат да го ликвидират както физически, така и духовно.    Да налети на разбойници, може всеки човек. И светци са падали. Когато пък човек е разсъблечен от дрехите си – а това са добродетелите, той става духовно полумъртъв. Тогава на него може да му помогне единствено Христос – Милостивият Самарянин, и то в лоното на Църквата, която в притчата е изобразена като странноприемница. Съдържателят на тази странноприемница – това е църковният клир, а свещеникът и левитът, които не помогнали на пребития пътник, изобразяват недостойните свещенослужители. Виното и елеят, излети върху раните на полумъртвия нещастник, са светите Тайнства, а двата динария възнаграждение, дадени на съдържателя на странноприемницата, са Ветхият и Новият Завет, Свещеното Писание и Свещеното Предание.    Милостив самарянин може да бъде всеки човек – малко ли са между нас болните, бедните, нещастните, нуждаещите се от спешна помощ? Но всеки от нас може също да се окаже и в числото на коравосърдечните свещеник и левит. Това зависи от нашето духовно-нравствено състояние, но трябва да знаем, че съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2:13).    След като завършил притчата Си, Спасителят запитал законника кой от тримата: свещеникът, левитът или самарянинът, му се вижда ближен на попадналия в ръцете на разбойниците. Законникът отговорил, че това е самарянинът, и това бил правилният отговор, след което Господ му казал: Иди и ти прави също така (Лука 10:37), тоест: „Милосърдствай!"    Господ казва тези думи и на всеки един от нас: Бъди милостив към ближния и врага си! Нахрани гладния и напой жадния! Прибери странника и облечи голия! Посети болния и споходи затворника! (Мат. 25:35-36). Обърни грешника от лъжливия му път! (Иак. 5:19-20). Не дължи никому нищо, освен взаимна любов! (Римл. 13:8).    Но може би самият ти си нуждаещ се – гладен, жаден, странник, гол, болен?... И как тогава да оказваш милост на ближния си, когато нямаш нищо и си с празни ръце? Да, ръцете ти могат да бъдат празни, но сърцето – не! Ако нямаш храна и питие, намери блага дума за страдащия твой събрат. Ако си странник, не роптай и ще се уподобиш на най-висшия Странник – Иисус Христос, Който нямаше где глава да подслони (Мат. 8:20). Ако си гол, гледай да се облечеш с добродетели. Ако си болен, бъди здрав духом. Ако си затворник, следвай Истината, която е Христос (Йоан 14:6), и тази Въплътена Истина ще те направи свободен (Йоан 8:32).   

     Братя и сестри,    Ако човек върши милостиня, а не изправя живота си или пък благотвори с откраднати пари, Бог не я приема, та дори с тях да се строят болници или църкви. Блажени Августин казва: Милостинята спасява само тоя, който е изправил живота си. Ако някой благотвори, та с това да получи право да греши безнаказано, той не храни Христа в лицето на бедния, а се старае да подкупи своя Съдия. „Каква полза – пита свети Йоан Златоуст,  – ако ти подаваш на някого онова, което си отнел от друг? Такава милостиня е грабеж и човекоубийство.” Господи, бъди Милосърден Самарянин за падналата ми и изпонаранена душа! Насочи стъпките ми от долния Йерихон към горния Йерусалим и ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди (Пс. 118:45). Амин.