Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

7. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Евангелско четиво. Възкресяване дъщерята на Иаир (Лука 8:41-56)

         Вяра и пак вяра

   Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси... (Лука 8:48) Не бой се, само вярвай... (Лука 8:50)



   Благочестиви християни,
   В днешното Евангелско четиво се разказва за двама герои на вярата – началника Иаир и една жена, която страдала от кръвотечение. Тях ги постигнало голямо нещастие, но в скръбта си те не изпаднали в униние, а въоръжавайки се с благоразумие, вяра, надежда и любов, постигнали своята цел: Иаир – излекуването на дъщеря си, а кръвоточивата –своето собствено изцеление.    Забележете, възлюбени, когато едничката дъщеря на Иаир се разболяла от смъртоносна болест, той не хукнал да търси помощ от врачки и магьосници, а поканил у дома си Христос. Правим ли ние същото? Когато и нас ни сполети някаква скръб, беда или нещастие, каним ли у дома Христа, отиваме ли в Неговия дом – храма, за да Го помолим за помощ?    И вижте как моли Иаир – с вяра и смирение, които са духовният ключ за отваряне вратите на Божието милосърдие: И ето, дохожда един от началниците на синагогата на име Иаир и като Го вижда, пада пред нозете Му и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, и тя ще бъде жива (Марк 5:22-23)    И Го моли много! А не както някои, след като се помолят един-два пъти и не получат просимото, спират и дори възроптават, че молитвата им е останала нечута. Свети Василий Велики наставлява: Проси онова, що е достойно за Бога, и не преставай да искаш, докато не получиш. Макар и да мине месец, и година, и три години, и повече време – докато не получиш, не  отстъпвай, но се моли с вяра, непрестанно вършейки доброто.    Господ тръгнал за дома на болното момиче, за да го излекува. По пътя Той извършил още едно изцеление – на жена, която в продължение  на 12 години страдала от кръвотечение (вероятно онкологично заболяване). Понеже според закона тя, бидейки нечиста, нямала право да се движи на обществени места, решила да си послужи с хитрост: да се допре изотзад до дрехата на Спасителя и така да се излекува. Каква вяра! Вяра, че с едно допиране до Господа чудото ще стане. А ние чрез Евхаристията приемаме Христа цял и без остатък, и въпреки това много пъти не чувстваме и най-малката промяна в състоянието си.    Спасителят, Който вижда скришно (Мат. 6:4), разкрил тайната на кръвоточивата, но не с цел да  я разобличи, нито да прослави Себе Си, а за наша полза и заради Иаир: на нас ни се дава пример на дръзновена вяра, а на Иаир – непоклатима надежда, че Тоя, Който излекува болната жена, ще вдигне от одъра и дъщеря му. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?... Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си с миром, и бъди здрава от болестта си (Марк 5:30, 33-34).    Случката с болната жена забавила Христа и това, изглежда, се оказало съдбоносно за Иаировата дъщеря, която починала. Съдбоносно ли казвам? Но не държи ли всички човешки съдби във всемогъщата Си десница Оня, Който сега отивал към Иаировия дом? И не е ли за Него възкресението на мъртвите толкова лесно дело, както излекуването на болните? Христос побързал да успокои потресения от страшната вест баща: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде (Лука 8:50).    И продължил пътя Си, сякаш нищо особено не се е случило. Вече в дома на Иаир Христос отстранил навалицата хора от стаята, в която лежала покойницата, хванал я за ръка и извикал: Момиче, стани! И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде (Лука 8:54-55).    Господ хваща момичето за ръката – разсъждава блажени Теофилакт, - за да влее в него сила за живот, а заповядва да му даде да яде, за да се увери народът, че покойницата наистина е възкръснала и случилото се с нея не е призрачно.    Прави впечатление, че Спасителят строго забранил да се разгласява за това чудо. Защо? Отговор ни дава светител Теофан Затворник: Възкресявайки дъщерята на Иаир, Господ строго заповядал никой да не знае за това. С това ни се казва: не търси слава и не изостряй слуха си за чуване на хорска похвала, та дори делата ти да са такива, каквито н еможеш да укриеш. Прави онова, което ти повелява страхът Божий и съвестта, а към онова, което говорят хората, се отнеси така, като че ли не съществува. И над душата си бди, и когато забележиш, че тя започне да се поддава на тази суета, върни предишния ѝ мир. Желанието хората да узнаят за нашите дела се извиква от желанието да получим тяхната  похвала. Поблазни ли те нещо подобно, и всичко ще развалиш. Тогава душата става дребнава и започва да се стреми към единия фалш, тогава не очаквай нищо добро от нея.

  Братя и сестри,    Няма неизцерими тела, има неизцерими души. Това вие видяхте от Евангелието. Господ излекува една тежко болна жена, възкреси една покойница, но душите на ония, които Му се смееха, че е казал, че момичето не е умряло, а спи, Той не можа нито да излекува, нито да възкреси. И това не е по Негова вина, а поради тяхното неверие и зла воля. Тогава Христос ги изгони като недостойни.    Христе, не ни изгонвай и нас! Ние няма при кого да отидем. Ти имаш дума за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий (Йоан 6:68-69). Амин.