Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

5.НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

    Евангелско четиво. Притча за богаташа и за бедния Лазар (Лука 16:19–31)

   Пътят към рая и пътят към ада

    Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът,  и го погребаха...(Лука 16:22)



     Боголюбиви братя и сестри,

   Когато на човек му предстои да замине в чужбина, той започва трескави приготовления. Снабдява се с необходимите документи, доставя всичко нужно за пътуването си, запознава се обстоятелствено с особеностите на климата, законите, нравите и обичаите на страната, където отива, изучава езика ѝ... Може за кратко да отива там, а толкова усърдно се приготовлява. Пък и за по-дълго да остане, той пак ще се върне. Приготовления, вълнения, често истинско стълпотворение!    А за страната на вечния живот, закъдето стремително пътуваме всички – никакви приготовления! Оттам ние вече няма да се върнем, но това сякаш не ни интересува. Там ние ще останем завинаги и ще живеем според онова, което си занесем – доброто или злото, което сме вършили на земята – но това сякаш също не засяга нас. Там ние или вечно ще блаженстваме, или вечно ще се мъчим, ала и това не представлява никакъв интерес за нас...    Ние приличаме на странници, приютени за кратко време в мизерен хотел – тукашния живот, от който не искаме да се отлепим. А само на няколко крачки от него извисява снага великолепен дворец, приготвен ни за вечно пребиваване – с всичките му удобства и прелести,  но ние не искаме да го погледнем... Добре ни е в тинята, в блатото, сред оглозганите кокали на суетните земни блага. Ала и тях скоро ще напуснем.    А след това? След това вечен Рай или вечен ад! Вижте евангелската история – именно история, а не притча! – за богаташа и бедния Лазар, която светата Църква е постановила да се припомня днес. Богаташа вечният задгробен живот не го интересува: той всеки ден пирува бляскаво, облича се със скъпи премени, прислужват му десетки слуги и слугини... Но скоро всичко това свършва  и той – с гладна и жадна душа, с гола откъм добри дела съвест – се озовава в ада, където дрехи му стават огненият пламък, храна и питие – незаспиващият червей, а слуги и слугини – тъмните и зли демони...    И обратно! Бедният Лазар цял живот се готви за отвъдното, вечното, непреходното... Там, под масата, целият в рани и струпеи, подритван, унижаван и в жалки дрипи, той приготвя своя паспорт за вечната и блажена страна на Рая. Пак там той изучава езика на тая страна – ангелския език на любовта. А благодарение на подпечатаната с печата на търпението виза е приет в големия град, светия Иерусалим (Откр.21:10), който няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила и светилото му е Агнецът (Откр. 21:23).    Към коя от тия две страни – Рая или ада – пътуваме ние? Ако мислим, че пътуваме към Рая, как сме се подготвили за оная вечна страна? Ако пък сме с ясното съзнание, че още не сме започнали нито едно приготовление за там, повече да не отлагаме!Да започнем още днес, защото утре може да е късно!    Най-важното нещо за пътуването в чужбина е изваждането на задграничен паспорт или виза. Без този документ ние няма да бъдем допуснати в страната, където искаме да отидем. Духовният паспорт, който ще се изисква от нас на Страшния съд, а преди това и на Митарствата, са Тайнствата Кръщение и Миропомазване. Кръщението ни освидетелства като християни, а Миропомазването – като православни християни. Формалното приемане на тези две Тайнства не спасява. Нужно е кръстеният да спази обетите си, дадени пред Бога при Кръщението, а тези обети са: отричане от сатаната и съчетаване с Христа, което се осъществява най-пълно и благодатно в Светото Причастие, предшествано от искрено покаяние и Изповед пред свещеник. Задължително е миропомазаният да се придържа здраво и неотклонно към светата Православна вяра, пазейки нейните догмати и канони. Без Кръщение и Миропомазване, Покаяние и Причастие, без  Православна вяра, никой не може да се спаси!

   Братя и сестри,    Нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава,  и нека с търпение изминем предстоящето нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса (Евр.11:1-2). Като бедния Лазар да богатеем в Бога (Лука 12:21), а не като богаташа да се окажем злочести и клети сиромаси, слепи и голи (Откр. 3:17) духом, и така да погинем.    Време е вече да се потрудим, за да придобием вечния живот – наставлява свети Ефрем Сирин, - защото след този живот следва смърт и след земната слава върви срам. Къде са там скъпоценните дрехи, елегантните обувки, копринените платове, тлъстите гозби, излишното злато, дрънкането на сребро? Къде са изобилните вина, красивите коне, обширните паркове, величествените къщи, непрестанните наслади, събраните съкровища?    Нашият живот е път към Рая или ада. Нашият най-голям Благожелател Христос ни подканва да изберем първия път: Влез през тесните врати, защото тесни са вратите и стеснен е пътят, който води  в живота и малцина го намират (Мат.7:13-14). Врагът на нашето спасение пък – дяволът, ни предлага друго – широк път, но път, който води към вечна погибел.    По кой от двата пътя ще тръгнем, това зависи единствено от нас!    Христе, заради величието на Твоята Кръстна смърт, не ни погубвай.  Амин.