Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

4.НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

   Евангелско четиво.Притча за сеяча (Лука 8:5)

    Добро и лошо семе    Излезе сеячът да сее семе... (Лука 8:5)


 

Възлюбени в Господа, братя и сестри,     В днешното Евангелско четиво се разказва за един сеяч, посял семе на нивата си. За зла участ само една четвърт част от посятото семе дала плод. Останалото семе или паднало на камениста почва, или сред тръни и не дало плод.    Семето е словото Божие. Различните категории почви изобразяват различните слушатели на Божието слово и тяхното отношение към него. Едни от тях го слушат, но не го изпълняват, други го приемат, и то с радост, ала и при най-малкото житейско изпитание отстъпват от вярата си в Бог; трети слушатели дори се опитват да го изпълняват, но в края на краищата житейските грижи, богатството и светските удоволствия надделяват при тях и те също не принасят духовен плод, според евангелист Матей: сто и шейсет и тридесет (Мат. 13:23). Плод сто и шейсет – това са светиите и праведниците, а плод тридесет – каещите се грешници.    Само една четвърт от посятото дала плод... Но днес картината е още по-безотрадна и сякаш предвещава настъпващото време на антихриста. Днес почти никой не иска да слуша словото Божие. Сеячи малко. Няма къде да сеят – навсякъде камъни и тръни. Където пък се намира малко земя, тя се оказва отровена. Отровена от суетна философия, празни измами според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8) и според учението на Православната Църква. Отровена от семето на духовната блудница жената Иезавела, която нарича себе си пророчица (Откр. 2:20). Това отровно семе е астрологията, учението за прераждане и карма, дъновизмът, десетките и стотици ереси, секти и суеверия. И тук сеячите са много – цял легион антихристови слуги и предтечи.  И тук плодът от хвърленото семе е стократен, хилядократен – милиони прелъстени и погубени човешки души. Семе, което дава обилен плод и край пътя, и на камък, и между тръни. Семе, което с пълни шепи се хвърля и у дома – чрез телевизията, и в училище, и на работа – чрез интернет, и на улицата – чрез реклами, билбордове, окултна литература...    При това опасно положение дълг на всеки православен християнин е да сее доброто семе на своята вяра първо в собственото си сърце, а след това и в сърцата на своите домашни, приятели, познати... Да сее с дело и слово, защото нашето учение не произхожда нито от  заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство (Сол. 2:3), а от Православната славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно (Еф. 5:27),  а е Църква света и непорочна (Еф. 5:27). В този смисъл са  и наставленията на свети Ефрем Сирин, свети Епифаний Кипърски, свети Йоан Кронщадски и свити Пахомий Велики.    Свети Ефрем Сирин казва: Бъдете разсъдителни, братя мои! Непрестанно  и с увлечение четете религиозни (православни) книги. Те ни дават духовна храна, по-сладка и питателна от млякото, с което са ни кърмили майките ни.                                                                 Книгите за духовни предмети ще ви научат как да водите богоугоден и въздържан живот, ще ви покажат начин на придобиване на християнски добродетели, а така също и как да подражавате на достойния живот на нашите свети предци.    Свети Епифаний Кипърски изобличава ония, които пренебрегват четенето на духовни книги така: Християни! Ако искате да принесете полза за душите си, снабдявайте се с духовни книги и постоянно ги четете. Дори самото им притежаване и често виждане ще ви подбужда към богоугоден и въздържан живот. При това вашите сърца ще пламнат от любов към Бога и ще увеличи ревността ви за придобиване на християнски добродетели. А пренебрежението към четенето на християнски книги не е нищо друго, освен духовна разслабеност и леност, водещи човека в плен на порочните му навици, и в краен резултат – до вечно осъждане.    Издаването и разпространението на православна литература – пише свети Йоан Кронщадски – е апостолско служение. И накрая да цитираме и свети Пахомий Велики: Ще дойде време, когато вече няма да има старци и хората ще се спасяват според писанието в книгите.

  Братя и сестри,    Внимавайте какви книги четете, какво семе – добро или лошо – приемате на сърдечната си нива. Внимавайте какво семе – пшеница или плевел – хвърляте и в душите на ближните си, защото има и фалшиво семе, което наглед е пшеница, а по същество – бодили и тръни. Това са лъжеправославните книги и писания, например така нареченото „Писмо на Господа Иисуса Христа”, също „Сънищата на Света Богородица”, каквито заляха православния книжен пазар. Пребъдвайте в това, на което сте научени и което ви е поверено от светите отци и учители на Православната Църква, които са единствените приемници на апостолите, а значи и на Евангелската вяра, която ни донесе Христос. От скверни и бабешки басни отбягвайте, а се упражнявайте в благочестие (1 Тим. 4:7), за да станете добри сеячи на словото Божие и да се удостоите с награда на светите апостоли и мироносци.    А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господа да бъде с всички вас! (2 Сол. 3:16). Амин.