Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

12 Неделя след Петдесетница

Евангелско четиво. Богатия момък (Мат. 19:16-26)

  Какво не ни достига?

   Учителю благий, какво да сторя, за да имам живот вечен? (Мат. 19:16)

 

   Братя и сестри в Господа,    Евангелският разказ, който  чухте на светлата Литургия, ни е познат като съдържание. Един момък попитал Христа какво добро да стори, за да се сдобие с вечния живот на Небесата. Спасителят му отговорил, че трябва да се откаже от богатството си в полза на бедните и да Го последва. Но момъкът, понеже бил твърде богат, не се решил да изпълни Христовия съвет, а си отишъл натъжен у дома.   Ние сме склонни да съжаляваме този млад човек заради неговата привързаност към богатството, но дали нашият съвременник не заслужава още по-дълбоко съжаление? Все пак момъкът от евангелския разказ си направил труда да отиде при Христа и Го попитал за най-важното: как да се спаси? Днес кой отива при Христа? А малцината, които отиват при Него, не отиват ли, за да питат единствено за материално благосъстояние, за телесно здраве и уреждане на тукашния живот?   Богатият момък изпълнил кажи-речи целия старозаветен закон и не му достигнало само едно нещо за придобиване на съвършенство. Днес всичко е много объркано: на съвременния човек, може би и на самите нас, не ни стига не едно, а много неща, и то не за придобиване на съвършенство, а за водене на един нормален християнски живот...   Но защо Христос изисква от този млад човек такова трудно дело, и то без никакво отлагане във времето? Точният отговор ни дава преподобният Нил Синайски. Спасителят знаел, че забавянето и отлагането често стават причина за промяна на намерението. Затова и Господ, предлагайки на богатия съвършен живот, нима ще  му заповяда да продаде имуществото си и да го раздаде на сиромаси, а за себе си да  не остави нищо, ако не знае, че онова, което би останало, както и цялото имущество, ще  бъде използвано за развлечения (а значи за погибел- б.а.). А точно такъв отговор очаквал момъкът: да раздаде част от богатството си на сиромаси или на храма, но част, дори голяма част, обаче не всичко. Когато не получил желания отговор, той се натъжил. Защо се натъжил? Не само поради това, че бил користолюбив, а и за това, че бил прекомерно тщеславен, изнежен и привързан към света. Отговор от Христа от рода на този, че богаташът трябвало да раздаде част от имуществото си на бедните, щеше приятно да погъделичка тщеславната му страст и той веднага би отвърнал, че вече е сторил това и следователно е постигнал пълно съвършенство... Но какво съвършенство е това -  да се оплаче от Христовото предложение, вместо да се зарадва? И Матей бил богат човек, но когато Христа му казал да остави всичко и да Го последва, той не се натъжил, а се възрадвал. Този пък се опечалил, оставил Скъпоцения Бисер (Мат. 13:46) Христа и отишъл при праха на скоропреходното си богатство.   Други оставят Христа заради съпруги, трети заради деца или друго нещо земно, ала Господ предупреждава: Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мене; и който обича син и дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мене (Мат. 10:37).   Да , страшно е да оставиш Христа, да си идеш от Христа, и то в момент, когато Той те е поканил да Го последваш! И къде може да отиде един такъв човек, загърбил Господа? Разбира се, при мамона, при Велиара, при дявола... Това знаел и апостол Петър, когато Спасителят го запитал със съучениците му дали и те, като мнозина други, няма да Го напуснат. Апостолът пламенно отговорил: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий (Иоан 6:68-69). Затова и свети Игнатий Богоносец, когато разбрал, че негови ученици от Рим правят постъпки за отменяне на смъртната му присъда да бъде хвърлен на зверовете в амфитеатъра, с ужас им пише, настоява, заповядва: Простете, братя! Не ми пречете да живея, не ми пожелавайте съртта. Искам да бъда Божий, не ме предавайте на света. Пуснете ме при чистата Светлина! Явявайки се там, ще стана човек Божий. Позволете ми да бъда подражител на страданията на моя Бог... Аз съм пшеница Божия: нека да ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб... Молете се за мене на Христа, та чрез тези оръдия да стана жертва Богу!

  Братя и сестри, На когото каквото не му достига в делото на спасението, нека го допълни с покаяние и сълзи. В Древния Патерик четем: „Един брат запитал авва Пимен: Какво да правя с греховете си? Старецът отговорил: Който иска да се очисти от греховете си, очиства ги със сълзи.    Авва Пимен казва още:Плачът е пътят, посочен от Писанието и от нашите отци, които казваха: плачете, друг път, освен този, няма.   Ала може би не ни достигат покаяние и сълзи? Тогава да молим Бога да ни ги дарува и Той ще смекчи сърцето ни, защото всяко добро деяние и всеки съвършен дар идат отгоре, слизайки от Отца на светлините (тези Светлини са Бог Син и Бог Дух Свети!-б.а.), у Когото няма изменение, нито сянка от промяна (Иак. 1:17).   Но най-важно е да не прогонваме от себе си Христа, защото, бидейки нечисти поради греховна сквернота, Единствен Той може да ни очисти. Бидейки болни и разслабени, Единствен Той може да ни изцели и въздигне. Бидейки мъртви  поради нашите престъпления и грехове(Еф. 2:1), Едничък Той може да ни възкреси... и постави на небесата(Еф. 2:6).   Господи! Не скривай лицето Си от мен, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб (Пс. 142:7). Заблудих се като загубена овца: подир Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди (Пс.118:176). Амин.