Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

6. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА , КАПЕРНАУМСКИЯТ РАЗСЛАБЕН

      Евангелско четиво (Мат. 9:1-8) 

   ПАГУБНО И СПАСИТЕЛНО ОСЪЖДАНЕ 

   А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? (Мат. 9:4)



   Възлюбени в Господа братя и сестри, Преди да излекува разслабения, Христос опростил греховете му, но юдейските книжници, нямайки вяра в Господа, побързали да Го осъдят в сърцето си, че богохулства.  И днес мнозина дръзват да съдят Господа. Не разбирайки нищо от духовен живот и със сърца, прилепнали към земното, те казват: „Защо Бог постъпва така или иначе; защо тоя е грешен човек, а благоденства, а оня, бидейки праведен, мизерства? Защо оня цял живот беззаконства, а е вече в дълбоки старини, пък тоя, такъв порядъчен и честен човек, си отиде млад и зелен? Защо боледуват малки деца и гинат толкова невинни хора?” Едни съдят Бога за това, че е суша, други, че е киша... Едни, че наказва и има земетресения и войни; други – че не наказва и е оставил беззаконието да властва навсякъде в света...  Човек съди Бога! Творението е въстанало срещу Твореца си! Робът се е вдигнал срещу Господаря си!  И всичко това - от човешка глупост и гордост, от злоба и сърдечна лошотия... защото човек вижда външната обвивка, а сърцевината е скрита за духовния му взор. Защото той знае и налучква миналото и настоящето, но за бъдното няма и представа... Защото е като невръстно дете, което желае да вземе ножа на Божия съд, без да разбира, че ще се нарани смъртоносно с него...  Това са хора, помрачени в разума, поради своето невежество и ожесточението на сърцето си (Еф. 4:18), които апостолът запитва: ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна? (Римл. 9:20-21).  По повод скръбта на една майка, която изпаднала в ропот и осъждане на Бога заради това, че дъщеря й се разболяла, св. Теофан затворник пише: „Колко сте странна! Толкова ли е страшно, че дъщеря ви се е разболяла? Ще преболедува и ще оздравее. Та нали не всички, които се разболяват, умират... Но да предположим най-страшното – че тя умре. Толкова ли е страшно това, че ще умре? Нима само тя се подлага на това? Нали и ние всички ще умрем. Тя – сега, ние – утре. Каква е разликата? Нали ще умре не тя... тялото ще умре, а душата ще живее. И на нея без тялото ще й бъде по-добре, отколкото с тялото.”  Не по-малко мерзък и губителен грях е осъждането на ближния. Да осъждаш ближния си, значи да имаш лоши мисли и чувства в сърцето си към някого, да злословиш срещу него, а при удобен случай и да му напакостиш. Осъждането е и изкарване на показ на нечии действителни или недействителни грехове, придружено с нечисто вътрешно услаждане и самопревъзнасяне. Ние нямаме право да осъждаме никого, защото сами сме подхвърлени на тежки грехове, често пъти по-големи и от тези на ближния, когото осъждаме. Нямаме право да осъждаме и поради безспорния факт, че това дело принадлежи единствено на Бога, и следователно който осъжда, си присвоява Божиите права, а това вече е равно на идолопоклонство, себепоклонство.  Който осъжда, сам ще бъде осъден на Страшния съд, а който не осъжда, и Божия съд ще бъде снизходителен към него (Мат. 7:1-2). Обикновено осъждащият има много по-тежки грехове от греховете на осъждания, ала първият е духовно сляп и не забелязва това (Мат. 7:3-5). „Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” - пита апостол Иаков (Иак. 4:12). „Пред своя Господар стои той или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи” - добавя апостол Павел (Римл. 14:4).  Авва Доротей разсъждава: „Да смутиш, да осъдиш и да навредиш, чие дело е, ако не на бесовете? И ето, ние се оказваме помощници на бесовете в труда им да погубят нас и нашия ближен. Откъде идва това? Оттам, че нямаме любов! Защото любовта покрива много грехове”. (1Петр. 4:8). Светиите не осъждат съгрешаващия и не се отвръщат от него, а му състрадават, скърбят за него, вразумяват го, утешават го, лекуват го като болен член и вършат всичко, за да го спасят. В древните книги намираме една много поучителна история, чийто главен герой е авва Амон. Някой си монах съгрешил с жена. Узнали за това другите монаси и отишли да кажат на прочутия авва Амон. „Ела да видиш, в килията на еди-кой си брат има жена!”. Старецът отишъл. Като влязъл с братята в килията, той се досетил, че съгрешилият брат е скрил жената под една каца, и затова седнал на кацата и поръчал на братята да претърсят килията. След като нищо не намерили, той ги отпратил с поука да не осъждат. А като останал насаме със съгрешилия брат, му казал с топло съчувствие и любвеобилна загриженост: „Братко, какво правиш? Помисли за душата си!”

   Братя и сестри, Има едно-единствено позволено осъждане, което не само че не погубва, а отваря широко вратата на Рая за духовния труженик. Това е осъждането на самия себе си. Ако ние внимаваме изключително върху себе си, тогава никога няма да осъдим когото и да било, защото у нас самите ще открием много от онова, за което осъждаме другите. В древните повествования четем: „Един отшелник видял някой си брат да съгрешава и заплакал: „Горко ми! Както този брат съгрешава сега, може би аз ще съгреша утре!”  Да съчувстваме на ближния, а не да го осъждаме! Иисус стои и пред нас, когато осъждаме падналия наш брат, и ни пита: „Защо мислите лошо в сърцата си?”. Чуваме ли Неговия кротък изобличителен глас? И готови ли сме от днес повече да не осъждаме? Да, Господи Царю, дай ни да виждаме нашите прегрешения и да не осъждаме брата си, защото си благословен вовеки веков. Амин.