Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

5. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

   Евангелско четиво  Гергесинските бесновати (Мат. 8:28-9:1)

   МЪЧЕНИЕ ПРЕДИ ВРЕМЕ 

   И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? (Мат. 8:29). 



   Благочестиви православни християни, за дявола да не върши зло, е мъчение, за грешника да не беззаконства, е страдание. Ето защо бесовете, обесили двамата грешници, като разбрали, че Иисус ще ги прогони от техните жертви и че повече няма да могат да ги измъчват, безсрамно казали на Господа: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?”. Това са хулни думи, защото нима Христос е мъчител? Но както болното око не може да приеме живителната слънчева светлина, която му причинява страдание, тъй и бесовете, тези поднебесни духове на злобата (Еф. 6:12), не могат да търпят Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог.  Тук бесовете говорят за някакво мъчение, на което Господ може да ги подхвърли преди време. Изразът „преди време” означава деня и часа на Страшния съд и вечните мъки, на които ще бъдат подложени в ада демоните и неразкаяните грешници. Според учението на Православната църква мъките на бесовете и грешниците в ада до Страшния съд са непълни и дотогава съществува възможност, по молитвите на живите, задгробната участ на покойниците да бъде значително облекчена. Пълно и окончателно възмездие човеците и демоните ще получат едва след свършека на света на Страшния съд. Мъчение преди време изпитват също повечето човешки души на митарствата. Какво представляват митарствата?  За измъчване на душите, минаващи след смъртта на тялото през въздушното пространство, тъмните власти са определили отделни съдилища и мъчения в забележителен ред. В различните слоеве на поднебесното пространство, от земята до самото небе, се намират на стража пълчища от паднали духове. Всяко отделение отговаря за раличен вид грях и измъчва душата за него, когато тя стигне дотам. Въздушните бесовски мъчения и съдилища се наричат в отеческите писания „митарства”, а демоните които служат в тях – „митари”.  В зависимост от нравственото състояние на душата, от нейното разкаяние или неразкаяние преди смъртта, от това, дали е извършвала милостиня, или не, дали някой се моли за нея и как се моли, зависи дали тя ще премине митарствата, или ще бъде задържана от демоните; зависи също как ще премине тези митарства – дали след много мъчения и продължително време, или след по-малко изпитания и по-бързо. Само праведниците, светиите преминават свободно през митарствата, които са двадесет на брой и са част от така наречения частен съд на душата. За митарствата преп. Симеон Стълпник казва следното: „Когато душата излезе от тялото и започне да възлиза на небето, я посрещат пълчища бесове и я подхвърлят на много трудности и изтезания. Те я изпитват за лъжа, клевета, ярост, завист, гняв, паметозлобие, гордост, срамословие, непокорство, лихварство, сребролюбие, пиянство, преяждане, злопаметност, вълшебство, ненавист към ближния, убийство, кражба, немилосърдие, блуд, прелюбодеяние.” По време на шествието на душата от земята към небето не могат да й помогнат и най-светите ангели: помагат й единствено нейното покаяние, добрите дела и най-вече милостинята. Ако не се покаем за някой грях тук поради забравяне, с милостиня ще можем да се избавим от насилието на бесовските митарства.  Мъчение преди време, т.е. преди вечните мъки след Страшния съд, изпитват грешниците и в смъртния си час. Смъртта на грешниците е люта (Пс. 33:22), казва Писанието. И това е така, защото умиращият грешник няма утехата на сладостта от последните Изповед и Причастие, от Елеосвещението, а е заобиколен отвсякъде от бесове, които нетърпеливо чакат отделянето на душата от тялото, за да я грабнат в нечистите си и срамни обятия. „Какъв страх и трепет те очаква, душо, в деня на смъртта – предупреждава св. Кирил Александрийски. – Ти ще видиш страшни, диви, жестоки, немилостиви и безсрамни демони, подобни на черни етиопци, предстоящи пред теб. Самото им виждане е по-стршно от всяка мъка. Душата, когато ги види, идва в смущение, вълнува се, смущава се, търси да се крие, прибягва към Божиите ангели...” Напротив, праведникът, когато умира, е спокоен и блажен и заедно със светия псалмопевец така говори на Господа: Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоя жезъл и Твоята палица ме успокояват (Пс. 22:4).      Братя и сестри,  По милостиво Божие допущение някои покойници – и праведни, и грешни – отново се връщали в този живот и когато ги запитвали какво са видели след смъртта си, те в отговор се обливали в сълзи и само повтаряли: „Спасявайте се в Господа!”  Да, страшен е смъртният час, страшни са митарствата, още по-страшен ще бъде Последният съд и нека по-добре тук да се ужасим от тях и да принсем плод на покаяние, отколкото там, в задгробния свят, където и да се каем, и да се ужасяваме, няма да има никаква полза. Вижте, дори бесовете вярват, и треперят (Иак. 2:19), че съществува Бог, че има митарства и вечни мъки, и питат Христа: „Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” А се намират човеци, които по неверие и упорство превъзхождат самите демони, викайки: „Няма Бог, няма митарства, няма вечни мъки!” Но нали ако осъденият на доживоен затвор почне да твърди, че затвори няма, не ще избегне наказанието си? Нали ако воденият за посичане започне да вика, че плачите и ножовете са измислица, няма да избегне горчивата си участ?  Затова да се каем, докато има още време! Тук да се ужасяваме от ада, а не там – в самия него! Тук да изминем митарствата – чрез скърбите, които Бог ни дарява, та там да ги преминем свободно! Амин