Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

3. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

  Евангелско четиво (Мат. 6:22-33)

   ЛЮБОМЪДРИЕТО Е БОГОЛЮБИЕ

   Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. (Мат. 6:22-23)



   Скъпи в Господа братя и сестри, Според едно светоотеческо тълкувание „светилото” на тялото, за което говори Спасителят в това светоевангелско слово, са човешкият разум, помислите, а под „тяло” тук трябва да се разбира нашият живот на земята. Ясно е, че разумът направлява човешките чувства, желания и действия, а неговите помисли са в основата на нашето нравтсвено поведение. Затова Христос Господ отдава толкова голямо значение на разума и помислите за нашето спасение, а едно от златните светоотечески правила гласи: РАЗСЪДИТЕЛНОСТТА Е ПО-ВИСОКО ОТ ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ! За да се убедите, че това е така, ще ви дам няколко примера. Ако ние знаем със сигурност, че някой беден човек дава всичките си пари, с които се сдобива, за да си купи цигари, алкохол или наркотици, нима ще му дадем пари под предлог, че вършим милостиня? Ако забележим в себе си, че строгият пост, който сме си наложили, или дълго молитвено правило, придружено от много поклони, което изпълняваме, поражда у нас тънка гордост или тщеславие, няма ли да е по-добре за спасението ни изобщо да спрем такъв пост и молитва? Ако някой се труди много, но единствено той се ползва от благата на труда си, каква полза? И изобщо, ако вършим каквото и да било не в Христово име за Божия слава, каква нам награда? Колко прав е премъдрият Иисус, син Сирахов, когато казва: Видиш ли разумен, подранявай при него и нека ногата ти изтрива праговете на вратата му... Разсъждавай с разумни и всяка твоя беседа да бъде в закона на Вишния (Сир. 6:36 ; 9:20). А св. Григорий Синаит разсъждава: Истински любомъдрен е този, който от съществуващите неща е познал техния Творец и от Твореца е уразумял всичко съществуващо и Божественото; и това той е познал не само чрез научаване, но и от собствен опит. Или: съвършено любомъдрен е този, който е преуспял в нравственото, естественото и богословско любомъдрие, а най-вече в боголюбието. Разумът ражда помислите, помислите предварят словото, а словото направлява делата. Значи помислите са основата на духовния живот и както сграда без здрави основи рухва, така и добродетелен живот без здрав контрол на помислите е невъзможен. Ето защо светите отци и старци отдават такова огромно значение в делото на човешкото спасение на разума, на борбата с греха и страстите, която задължително трябва да започне с изкореняване на греховните помисли. Всъщност това е евангелското учение на Христа, Който предупреждава: И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената (Мат. 5:29-30). Явно е, че с тези слова Спасителят не ни заповядва да изваждаме очите си и да отсичаме ръцете си, защото тук под „око” и „ръка” трябва да разбираме греховно помисли. Разумът е, който управлява сетивата ни и нашата главна борба се състои в това, да придобием чисти помисли, да се сдобием с ум Христов. Греховните помисли са като плевелите, като хищниците, като раните... Докато плевелите са още малки, могат да се отстранят; докато хищниците са съвсем млади, са безопасни; докато една рана е прясна, може да се излекува... после става много късно. Плевелите порастват и унищожават доброто семе, порасналите зверове стават опасни, застарялата нелекувана рана може да стане смъртоносна. Така е и с греховните помисли. Ако човек ги остави за по-дълго в ума си, дори започне да им се наслаждава, те го превръщат в роб на страстите и погубват душата му. Трябва да бдим над душата и всякак да я пазим – казва св. Макарий Велики, -  да не се приобщава към скверните и зли помисли. Както тялото, съединявайки се с друго тяло, се заразява с нечистота, така и душата се осквернява от съчетаването със скверни и зли помисли и съгласяването с тях.    Братя и сестри,       Главното в борбата с греховните помисли е моменталното им отстраняване от ума и замяната им с Иисусовата молитва, която гласи: ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ МЕ ГРЕШНИЯ (ГРЕШНАТА)! Греховните помисли са от дявола и щом ни сполетят, ние трябва да кажем: МАХНИ СЕ ОТ МЕНЕ, САТАНА! Сторим ли това, ангели ще дойдат и ще ни служат (Мат. 4:11). Греховните помисли биват побеждавани и от непрестанното спомняне и размишление за смъртта. Помни за твоя край и вовеки не ще съгрешиш, съветва Сираховият син (Сир. 7:39).. Трудът, честният физически и умствен труд, също е силно оръжие срещу нечистите помисли и въобще срещу всички пороци. Трудовете за тялото са чест, а за душата – спасение, казвали древните отци. Нека да побеждаваме греховните помисли всеки ден и час, та Господ и на нас да каже на Срашния съд: Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели (Откр. 3:5). Амин.