Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

2. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА (НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ И НА ВСИЧКИ ПРЕПОДОБНИ И БОГОНОСНИ ОТЦИ ОТ СВЕТА ГОРА)

   Евангелско четиво (Мат. 4:18-23.На българските светии: Мат. 4:25-5:12)

   ОПАСНОСТ ОТ ДУХОВНО ИЗЧЕЗВАНЕ

И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него (Мат. 4:20)



   Поздравявам ви, възлюбени в Христа братя и сестри, с днешния голям народен празник – Неделя на всички български светии и на всички преподобни и богоносни отци от Света Гора! Вие чухте от Евангелието какво сторили Симон Петър, брат му Андрей и другите двама братя: Иаков Заведеев и Йоан, когато Господ ги призовал да станат Негови ученици и апостоли. Те оставили много наловена риба, оставили ниви, къщи, имот, оставили дори домашните си и тръгнали след Христа. Това е голям подвиг, който не се вмества в границите на грехопадналия човешки разум. Да оставиш всичко, и то в момент, когато можеш да придобиеш много пари и богатство (същия оня ден бъдещите апостоли наловили огромно количество риба – Лука 5:4-11), и да тръгнеш след един неизвестен човек проповедник – да, това е извън всякаква логика на практичния човешки ум. Но това, което умът не може да схване и побере, го схваща и разбира сърцето. Сърцето, в което живее Духът Божий, подсказало на простите галилейски рибари, че Този, Който ги призовава, не е обикновен човек, а е Син Божий, Цар на вселената, Спасител на света... И те тръгнали след Него... Тази евангелска история се е повтаряла и се повтаря в света хиляди пъти. Повтаряла се е и повтаря хиляди пъти и в нашата отечествена история – в подвига на нашите родни български светии... Когато небесният закрилник на нашия народ преподобният Йоан Рилски Чудотворец осиротял, раздал на бедните цялото си наследство и отишъл в манастир, посвещавайки целия си живот на Христа. И онова, което Спасителят обещал на Симон Петър и Андрей, на Иаков Заведеев и Йоан – че ако Го последват, ще ги направи ловци на човеци (в смисъл на човешки души, спечелени за Христа), същото нашият Господ обещал и изпълнил и по отношение на преподобния Йоан Рилски. Стотици христолюбци последвали блажения наш отец в пустинята още през време на земния му живот, а след блажената му кончина неговият Рилски манастир с нетленните му мощи привличал и привлича хилядно множество поклонници. По същия начин последвала Христа и нашата света преподобна майка Петка Българска. Един ден тя чула в църквата евангелските думи:  Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Марк. 8:34). Тези Христови думи силно развълнували девойката и тя решила да ги изпълни. Оставяйки всичко, преподобната Петка се заселила в далечната Йорданска пустиня, където се подвизавала почти до деня на своята блажена кончина. Мощите на светицата днес почиват в храма „Свети Три Светители” в град Яш, Румъния, и са непресъхващ извор на изцеления за хилядите поклонници. От живота на апостолите се вижда, че те не само презрели всичко земно заради Христа, но и пожертвали живота си за Него. Христос умрял на Кръста за спасението на апостолите и на всички повярвали в Неговото име – и апостолите умрели за Своя Учител и Господ. Ето, това е съвършената самопожертвователна любов! И хиляди български мъченици също дали живота си за Христа. Когато родителите и сестрите на Иисусовата агница Злата Мъгленска я уговаряли да приеме мохамеданството, тя отвърнала : ако дори и вие, мои родители и сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисус Христа, знайте – вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка – Пречистата Негова Майка, а мой братя и сестри – мъчениците и мъченичките. Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове. Подобен подвиг извършила и света Аглика Търновска. Прехласнат от нейната красота, турчинът Хасан паша дълго я уговарял да се омъжи за него, обещавайки й слава и несметни богатства. Но Аглика решително отказала да смени вярата си. Били я жестоко, накрая пашата я отвлякъл и я подкарали за Одрин. Малко преди да стигнат града, смелата девойка успяла да се отскубне от охраняващите я гавази и да скочи от колата, след което предала чистата си душа Богу.    Братя и сестри, Ние, българите, не умеем да пазим светлата памет на родните светци и новомъченици, а те са нашето най-голямо национално богатство. Напразно шумни и кресливи медийни кампании устройват публични допитвания кои са най-великите българи сега и през вековете. Това не са пошли певци или шоумени, нито спортисти или политици със съмнителен морал... Това са нашите родни светци, които не се нуждаят от нашата похвала, но ние се нуждаем от тяхното молитвено застъпничество, защото – обезверяващи и обезродяващи се с всеки изминал ден – погиваме. България сега е един прикован към болничен одър смъртник. И ако не изровим от бунището на предателската ни забрава драгоценния бисер на родната святост, осиромашали, голи и боси духом, ще станем роби на чужди неправославни и нехристиянски цивилизации и култури. Ако не престанем да продаваме православната си вяра и българска свяст – кога за тридесет сребърника, кога за паница леща – ще погинем и физически, и духовно. Някога, в навечерието на турското иго, България е изправена пред най-сериозното изпитание от своето съществуване. Тогава тя оцелява, защото има свети патриарх  Евтимий, който я предава на Светата Троица. Днес ние сме пред още по-голяма опасност, защото чезне не държавата ни, а вярата и народността ни. Затова нека въззовем: БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! Боже, заради молитвите на всички български светии, опази страната ни християнска и православна! Амин.