Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Храмове

Храм "Св. св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски" гр. Пловдив

ПЪРВИЯТ ХРАМ-ПАМЕТНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

 

Храмови празници:

Св. равноапостоли Кирил и Методий - 11 май

 

DSC 8905

     В началото Църквата чествала паметта на всеки от светците в деня на неговата смърт - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже делото им ги обединява в едно, впоследствие бил избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор - па­метник на старобългарската писменост от XII в., отбелязва в този ден „паметта и житията“ на двамата братя. Така била почитана паметта на Кирил и Методий в православните славянски страни до на­шествието на османските турци. През 1851 г. под влияние на църковно-националните борби честването в България било възобновено за първи път в Пловдив.

  

Св. благоверен княз Александър Невски - 23 ноември

 

     През XIII в. татарите опожарявали и ограбвали ця­лата руска земя. Руските князе станали васали на техния предводител хан Бату. Шведи, германи и литовци също нападали земите на Русия. Войските, предвождани от Александър, син на Ярослав II, княз на Новгород, с Божията помощ удържали славна по­беда над многократно превъзхождащите ги шведи. Битката била при река Нева и затова той бил наре­чен Невски. По-късно станал велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски и бил единственият защит­ник на православната вяра, застрашена от татари­те. Починал през 1263 г., на 44-годишна възраст, след като приел монашество.

 

По-малки празници:

Успение на св. Кирил Славянобългарски - 14 февруари; Успение на св. Методий Славя­нобългарски - 6 април; Пренасяне мощите на св. Александър Невски от Владимир в Петербург - 30 август

 

DSC 8907    След Руско-турската освобо­дителна война голяма част от турското население се изсел­ва в османска Турция. От преселението е засегнат и Пловдив, най-големият град във вътрешността на българ­ските земи по това време. Та­ка на мястото на старите турски махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ възниква но­ва, българска, наречена „Копривщката“, която обхващала днешната крайбрежна град­ска територия между пеше­ходния и панаирния мостове. Благодарение на заселилите се в нея копривщенци, клисурци, панагюрци и калофер­ци - все будни българи - в квартала са построени две от най-забележителните сгради през първите години след Ос­вобождението или през така нареченото „румелийско вре­ме“. Това са Мъжката гимна­зия „Александър I“ и черква­та „Св. св. Кирил и Мето­дий“.

    Християните от Копривщката махала първоначално по­сещавали катедралния храм „Св. Богородица“, намиращ се на юг от квартала на недалечното Таксимтепе. Този храм имал твърде обширна енория, така че трудно поби­рал многобройните си ено- риаши по време на богослу­жение. Сред жителите на новата българска махала се за­родила идеята за построяване на техен храм. На 11 май 1881 г., в деня на светите бра­тя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жи­тели на квартала - Иван и Ве­личка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Коп­ривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, ро­дом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен ко­митет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за не­бесен покровител на покой­ния по това време император Александър II - Цар Освобо­дител на България. Инициа­тивата била посрещната с го­лямо въодушевление от цялото българско население на румелийската столица, както и от редица други селища в Тракия. Оформило се реше­ние да се издигне не малък енорийски храм, а храм-па­метник на освобождението на българския народ.

    Година по-късно на същия свят ден, 11 май, е положен основният камък с подобаващо тържество при служението на пловдивския митропо­лит Панарет и в присъствие­то на румелийския генерал- губернатор княз Алеко Богориди, на тогавашните директори-министри на областта и на руския генерален консул Кребел. Събраните през 1882 година средства дават въз­можност да започне строи­телство по проект и под ръ­ководството на арх. Йосиф Шнитер. През лятото на 1884 година храмът е готов. Изгра­ден в стила на модерния за времето си руски класи­цизъм, той напомня с извисе­ните си куполи за големия Исакиевски събор в тогавашната руска столица Санкт Пе­тербург. Външността на сте­ните е оживена от много­бройни арки и пиластри с капители вйонийско-коринтски стил, а трите входа от за­пад, север и юг са подчерта­ни с високи колонни порти­ци, завършващи с триъгълни фронтони. Олтарната част е оформена с голяма полукръг­ла апсида, извисена до по­крива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната кръстокуполна базилика, характерни за източноправославното църковно строителство. Иконоста­сът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Инте­рес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния худож­ник, иконописец и револю­ционер Георги Данчов - Зографина, който след Осво­бождението се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, св. Богородица, светите братя Кирил и Мето­дий, св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов - Никола Данчов.

    През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август) напълно завършеният храм-паметник на Освобож­дението бил осветен с търже­ствена архиерейска света ли­тургия.