Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Храмове

Храм “Света Неделя” гр. Пловдив



ХРАМ-ПАМЕТНИК НА БОРБИТЕ

ЗА НАЦИОНАЛНА ЦЪРКВА В ПЛОВДИВ


Храмов празник:

Св. великомъченица Неделя - 7 юли

 

По-малък празник:

Св. Стилиян Пафлагонийски — 26 ноември

 

 DSC 8925  Света мъченица Неделя е родена в Мала Азия, навяр­но в Никомидия, столица на римския император Диоклециан, в семейството на благочестивите христия­ни Доротей и Евсевия. Още в детството си се посве­тила на Бога. Отказвала всички предложения за брак с думите, че се е сгодила за Христос и иска да умре девица. След като тя и семейството й били предаде­ни заради вярата и целомъдрието си, императорът ги подложил на жестоки мъчения. Христос се явил на мъченицата в затвора и изцелил раните й.

   По-късно, преди да бъде посечена от палача, мъчени­цата предала душата си на Господа с думите: „ За ме­не живот е да умра за Христа “.

   Българските царе Асеневци (XII-XIII в.) пренесли мо­щите на светицата в столицата на Второто бъл­гарско царство Търново. Свети Евтимий, патриарх Търновски, написал похвално слово за нея.

   Храм, посветен на света Неде­ля, бил построен в началото на XVII в., във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните. Той бил със скромни размери и непретенциозна архитекту­ра, но с богато украсен ико­ностас (1766 г.).

   През 1829 г. е съборена ста­рата сграда на „Св. Неделя“ и е изграден временен парак­лис, посветен отначало на св. Атанасий, а по-късно на свето Въведение Богородично. В него е монтиран иконо­стасът на старата черква. Съ­щата година е сключен Од­ринският мир, сложил край на Руско-турската война от 1828-1829 г. Съгласно усло­вията му християните в Ос­манската империя получават някои права и чорбаджи Въл­ко Куртович издейства сул­тански ферман за обновлени­ето на двата храма - „Св. Не­деля“ и „Св. св. Константин и Елена“.

   Новата черква „Св. Неделя“ е замислена като един от най- големите и най-просторни възрожденски храмове в на­шите земи. Издигната е от брациговски строители с гла­вен майстор Петко Петков - Боз. По същото време той построил и храма „Св. св. Константин и Елена“.

   Храмът „Св. Неделя“ е вну­шителна трикорабна псевдо- базилика с триапсидна олтарна   част . Трите кораба са раз­делени от шест двойки дърве­ни колони. Капителите им са релефно украсени и носят ар­ки с характерна кобилична линия. Средният кораб е оформен с полуцилиндричен свод, а страничните са покри­ти с плоски дървени тавани, украсени с резба. Преддве­рието след главния вход носи втори етаж - емпория, полз­ван като женско отделение през XIX в., а сега като бал­кон за църковния хор.

   Изработката на иконостаса възложили (ок. 1832-1833 г.) вероятно на Яне Спиров, кой­то резбовал иконостасите на две хасковски църкви - „Света Богородица“ и „Св. Арханге­ли“. Стилът и характеристиката на дърворезбата свидетелстват за връзки с резбарските центрове в Македония.

   Иконостасът в „Св. Неделя“ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба с преобладаващ растителен орнамент. Допъл­ват го красотата и майстор­ското изпълнение на проскинитария от старата черква, който вероятно е дело на рез­баря на стария иконостас, както и съвършената изработ­ка на двата инкрустирани аналоя, творение на Христо Баро (XVIII в.).

   Известните дебърски майсто­ри Макрий Негриев Фръчковски и братята му Гюрчин и Траян са изпълнители на ре­лефната украса за капителите на колоните - фина художест­вена работа, близка до скулптирането, наричана по онова време „кюлюмджийство“.

   Повечето икони са изписани от Димитър Христов Зограф и сина му Зафир, по-късно известен с псевдонима Ста­нислав Доспевски. На някои от тях се чете годината „1832“. Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведе­ние Богородично“, която мо­же да се види в параклиса. Върху стар красив проскинитарий е положена икона на св. Неделя от XVIII в. с про­изход от старата черква. Вър­ху кивоти са иконите от XIX в. - „Св. Димитър Со­лунски“, „Св. Стилиян Пафлагонийски“, „Св. апостол и евангелист Йоан“ и „Св. Тео­дор Тирон и св. Теодор Стратилат“. Някои от тях са рабо­тени през 1872 г. от пазарджишкия зограф Стефан Ан­донов.

   В храма са запазени стенопи­си от 1871 г., които се виждат на източната стена в олтара и в медальони, разположени високо между арките на ко­лоните. На западната стена под балкона, от двете страни на входа, са открити две сте- нописни пана, изобразяващи св. Георги и св. Димитър в типичната иконография на воини конници.

   От надпис върху мраморна плоча над колонадата на нартиката се чете, че черквата „Св. Неделя“ е осветена на 19 септември 1832 г. от плов­дивския митрополит Никифор. През 1860 г. в нея е на­правен първи неуспешен опит да се въведе богослужение на български, вместо на гръцки език. През 1874 г. молбата на българите в енориите на черк­вите „Св. Петка“ и „Св. Неде­ля“ до султанското правител­ство за предоставяне на упо­менатите храмове на мнозин­ството, т. е. на тях, не била уважена. Борбата продължила и след Освобождението, дока­то се увенчала с успех. Върху началната страница на еванге­лие от 1737 г. четем приписка с паметните думи: „В 1892 го­дина, на 27 декември, ся от­служи първата славянобъл­гарска Литургия в черквата „Св. Неделя“, а на 18 март 1893 година черквата се пре­даде от Българското мини­стерство на Вероизповеда­нията от министъра г-на Грекова на българските енористи от речената черква да служат вечно по славянобългарски.“ В същия ден пловдивският митрополит Натанаил от­служва първата архиерейска света литургия на български език. Паметната дата е грави­рана върху сребърен потир, подарен от владиката за нуж­дите на храма.

   През 1894 г. са направени ня­кои архитектурни поправки и допълнения. Тогава е из­дигнат големият, но лек ку­пол, чиято височина достига 16 м над нивото на пода. Преддверието е затворено и остъклено, а западната стенана храма отвътре и над бал­кона е изписана изцяло. В купола е изобразен Иисус Христос Благославящ. Кра­сива камбанария, проектира­на от архитект Михаил Ней­ков, замества старата ниска звънарница. Строежът е за­вършен през 1905 г., а седем години по-късно монтирани­ят голям френски часовник започва да отброява часове­те.

Към черквата „Св. Неделя“ има обширен двор с градина. Сградите в него образуват ар­хитектурен комплекс в хармонична стилова взаимо­връзка. При голямата дворна порта се издига старата чер­ковна къща, построена ед­новременно с храма. Тя е в стила на старопланинските къщи от началото на XIX в. - с отворен, настлан с плочи пруст в приземието и широк, с хубава дървена колонада чардак в етажа. В нея са жи­вели свещениците и клисари­те, а някои от помещенията често били пригаждани за училище, в което през 1846 г. е учил известният български възрожденец Йоаким Груев.

Адрес на  храм "Св. Неделя" - гр. Пловдив, Стария град, ул. "П. Р. Славейков" №40
тел. 032/62-32-70

Председател на храма: свещеник Апостол Марудов

Енорийски свещеници: протоиерей Станчо Костов, свещеник Любен Попов