Евангелско четиво (Йоан 12:1-18)
ХРИСТОС ИДЕ!
Осанна! Благословен Идещият в име Господне. (Йоан 12:13)
Честит празник:, честито Връбно Възкресение, братя и сестри! Нещо странно, нещо ужасно забелязва внимателният взор на християнина, когато чете евангелската история за Входа Господен в Йерусалим. Многохилядната тълпа, посрещаща Царя на славата Христос Господ, ликува, радва се, смее се, а Христос горко плаче (Лука 19:41). И обратно, много пъти, когато Спасителят се е радвал заради изцерението на излекуваните от Него телесни или духовни страдалци, юдеите скърбели. Откъде идват тези аномалии и контрапункти? От неразбирането на смисъла и значението на Христовото идване на земята. Ето, сега Христос идва в Йерусалим, за да се качи на Кръстния трон и да извърши делото на нашето спасение, а юдеите са му приготвили земен царски трон. Ала Небесният Цар им казва: От човеци слава не приемам (Йоан 5:41). Христос идва да поведе Своя народ на решително сражение срещу неговите грехове и страсти, а Старият Израил Го кани на въстание срещу Рим и неговия император. Господ напротив, настоятелно наставлява: Отдайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мат. 22:21). Христос встъпва в Йерусалим, за да срази царя на злото - Велиара (2 Кор. 6:15), а юдеите искат от Него да се изправи срещу царя на Рим. И Господ пак възразява: не вие ли същите само след пет дни ще кажете: Ние нямаме друг цар, освен кесаря (Йоан 19:15)? Христос идва, за да заведе юдеите в Своето вечно Царство на Небесата, а те крещят и настояват Той да свали Небесното Си Царство на земята. Господ отговаря: Моето царство не е от тоя свят (Йоан 18:36). Днес светът повтаря грешката на Стария Израил. Онова, което единствено го вълнува са хлябът, зрелищата, плътските наслади... И от Израил Божият народ се е превърнал във Вавилон - жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух (Откр. 18:2). Йеромонах Серафим (Роуз) (+ l982), този велик подвижник и пророк на съвремието ни, не без основание казва: Животът днес е станал ненормален... На всеки православен християнин, който си дава сметка какво става наоколо, е ясно, че светът се приближава към своя край. Знаменията на времето са така очевидни, че би могло да се каже: светът стремително се руши. Кои са тези знамения? - Ненормалността на света. Никога такива налудничави и неестествени постъпки и прояви не са били приемани като нещо естествено така, както в наши дни. Само погледнете заобикалящия ни свят: какво пишат по вестниците, какви филми показват, какво излъчват по телевизията, какво хората считат за интересно и развлекателно, на какво се смеят - всичко това е съвсем извратено... Като други знамения на това предантихристово време отец Серафим (Роуз) посочва боевете и вестите за войни (Мат. 24:6), повсеместните природни бедствия (Мат. 24:7), нарастващата централизация на информацията и на контрола над всеки отделен човек (глобализацията)... И с безпокойство заключава: Вече е по-късно, отколкото ви се струва, затова бързайте да вършите Божието дело. Да, Христос идва пак на земята и това е Неговото Второ пришествие, ала кога дойде Син Човечески втори път, ще намери ли вяра? (Лука 18:8). Ще дойде Той в света със сила и слава голяма (Марк 13:26), но преди това ще направи Своя Вход Господен в духовния Йерусалим на всяко човешко сърце. И от нас самите зависи как ще Го посрещнем - дали като иерусалимските деца, които с любов и душевна простота викаха: Осанна Сину Давидову! (Мат. 21:15) или като техните бащи, с фалшив възторг и крясък, преминаващ само за няколко дни, дори часове, в Разпни, разпни Го! (Лука 23:21). Какво сме Му приготвили ние, жителите на Новия Израил, в сърцата и душите си - кървава Голгота ли или светъл Тавор? Какво държим ние в ръцете си - цветя ли или трънен венец? Какво ще стъкмим от върбовите клонки, които след службата ще занесем по домовете си - бич за плещите на Господа ли или мил венец за пречестната Му глава? Това зависи от нас, от нашата вяра или маловерие, от нашите дела, а най-вече от нашата любов и покаяние. Кое покаяние? Онова, за което говори преп. Исаак Сирин: Молитвите, милостинята, постите, умъртвяването на плътта съставляват само дрехата на християнското покаяние, а ненавистта към греха е неговата същност. Покаянието е война с греха. Който, след като се е покаял, свободно повторно или даже многократно извърши същия грях, постъпва лукаво към Бога.
Братя и сестри, Господ казва: Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му (Откр. 22:12). Особено ясно и отчетливо ние ще чуем Неговите Божествени стъпки през настъпващата от утре Страстна седмица, през която ще възпоменем Неговите страдания, кръстна смърт и погребение. В понеделник, вторник и сряда от тази седмица Църквата пее тропара: „Се Женихъ грядетъ в полунощи, чийто превод от църковнославянски гласи: „Ето, Младоженецът (Христос) иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен". На Велики четвъртък Господ ще дойде духом при нас, за да ни напомни как Той от смирение уми нозете на учениците Си, а от любов към тях ги причасти с пречистото Си Тяло и драгоценната Си Кръв - Божествена и Животворяща Трапеза, която милостиво предлага и на нас! На Велики петък Христос ще дойде със Своя пречестен Кръст и ние ще го целунем, и ще кажем: „Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение!" Да, дойди Господи Иисусе! (Откр. 22:20). Амин.