Неделна проповед

3. НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – КРЪСТОПОКЛОННА

Евангелско четиво (Марк 8:34-9:1)   КРЪСТОНОСЦИ
     И като повика народа с учениците Си, рече им: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Марк 8:34)



        Благочестиви православни християни,    Когато някой цар превземе главната крепост на врага си, първото нещо, което прави, е да свали неговото знаме и да издигне своето. Това е знак и символ на неговата победа.    Така постъпи и Царят на царете – нашият Спасител и Господ Иисус Христос, когато срази крепостта и силата на най-големия Си враг, който е и наш враг – дявола. Господ победи дявола на Голготския хълм, свали неговото знаме – знаме на смъртта, греха и проклятието, и на мястото му издигна Своя величествен и пречестен Кръст.    Откъде идва непобедимата сила на светия и животворящ Кръст Господен, на който ние се покланяме днес? Идва оттам, че на него се е разпнал Самият Син Божий от любов към нас; идва оттам, че чрез него Синът Човешки е пожертвал Себе Си за благото на целия човешки род, смирявайки се дори до смърт, и то смърт кръстна (Филип. 2:8). А това, което дяволът не може да понесе, са именно любовта и смирението: тези две добродетели като двуостър меч го пронизват направо в злобното му и горделиво сърце.    Господ е дал това Свое оръжие за борба срещу дявола и на повярвалите в Неговото име. Свети Йоан Златоуст пише: “Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта, е Кръстът. Той е в началото на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-отпред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшества всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на човек. Това ще е още повече така, ако външното изобразяване на Кръста бъде предшествано от сърдечно разположение и пълна вяра. Тогава нито едно зло не ще може да се приближи до теб – като види този меч, от който е било уязвено и е получило смъртоносна рана. Ако ние с трепет гледаме местата, където наказват престъпниците, то представи си как се ужасява дяволът, като вижда оръжието, с което Христос му е нанесъл смъртоносна рана и е разрушил цялата му сила. Кръстът лекува смъртно болни, обезврежда отровата и побеждава всяко зло.    Но Христос Господ не натрапва на никого оръжието на Кръста Си, а само милостиво го предлага. При това Той поставя две условия за неговото достойно носене.  Първо, да Го последваме; и второ, да се отречем от себе си. Какво значи да последваме Христа? Значи да Го обикнем повече от всичко и всички и да сме готови за всякакви изпитания заради Него. “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми (тоест има се за християнин, а не изпълнява Христовите заповеди), не е достоен за Мене” (Мат. 10:37-38).    А какво значи да се отречеш от себе си? Това значи във всичко да следваш не своята, а Божията воля. Например ти или някой твой близък се е разболял и ти не се молиш и не настояваш единствено за оздравяването му, а си готов да приемеш от Бога с благодарност и смъртния изход.    Ние, християните, сме призвани да бъдем кръстоносци – и физически (когато носим нагръдно кръстче на тялото си), и духовни (когато достойно понасяме житейските скърби и изпитания). Физическото и духовното кръстоносене взаимно се обуславят и съчетават – много искам да ви докажа тази истина с един пример.    Руският войник Евгений Родионов бил една лъчезарна и целомъдрена душа, в която светел с целия си блясък носеният от него духовен кръст. Когато чеченците  мохамедани го пленили, поставили като условие да пощадят живота му да махне доброволно нагръдното си кръстче. Евгений категорично отказал да стори това и чеченците го обезглавили. Така воинът Евгений станал Христов воин и новомъченик за Христовия Кръст.    Ако ние не носим Христовия Кръст върху духовните си плещи, не можем да оцелеем нито физически, нито духовно. Господ казва в Евангелието Си: “Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност” (Лука 11:21). Силният – това са християните; оръжието е Светият и Животворящ Кръст Господен; домът е душата; имотът – вярата и добродетелите. “Но ако не носим това оръжие с нужното достойнство и го държим непочистено и ръждясало, вижте какво става: когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи (и това е дяволът! - б.м.), взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му (Лука” 11:22).      Братя и сестри,   Да благодарим Богу, че ни е дал тази благодатна възможност да бъдем достойни кръстоносци, защото има и много люде, именуващи себе си „християни", а отричащи Христовия Кръст. За такива свети апостол Павел говори с много сълзи, че постъпват като врагове на Кръста Христов и че техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното (Филип. 4:18-19). Няма безкръстно християнство, няма възкресение без Голгота, няма спасение без страдания. Затова да благодарим Богу, че ни е дарувано не само да вярваме в Христа, но и да страдаме за Него (Филип. 1:29). Единствено чрез Кръста ние можем да проумеем донейде ширината, дължината, дълбочината и височината на Христовата любов (срв. Еф. 3:18-19) и тогава да станем достойни кръстоносци, достойни кръстопоклонници.     „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето възкресение възпяваме и славим!" Амин.

Източник : Сборник неделни проповеди по евангелските четива - Православно издателство "Витезда"