Неделна проповед

9. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

 Евангелско четиво. Притча за безумния богаташ (Лука 12:16-21)   ЧОВЕШКИ И БОЖИИ ПЛАНОВЕ
               „И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лука 12:18-20)


 

      Братя и сестри, възлюбени чеда в Христа,     Това е част от притчата, която светата Църква справедливо е нарекла „притча за безумния богаташ". В нея се разказва как на един богат човек нивата му родила изобилни и преизобилни плодове, ала той вместо да поблагодари на Господа и да отдели една част от тях за храма и за бедните, започнал да крои планове единствено за това, как най-добре да се ползва от натрупаните блага. Но Бог отнел живота му още същата нощ и този богат, но неразумен човек не могъл да отнесе със себе си нищо. Сбъднали се справедливите думи на премъдрия Иисус, син Сирахов: За скъперник човек не е добро богатството. И за какво е имотът на човек недоброжелателен? Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат (Сир. 14:3-4).    Едно са човешките, друго са Божиите планове. И ако човек не се смири да се остави послушен на Божията воля и не изпросва за всички свои дела Божието благословение, той търпи тежки разочарования. В миналото нашият народ прекрасно е разбирал това и нашите деди, когато са замисляли едно или друго дело, смирено са казвали: „Ако е рекъл Бог, ще сторя това и това..." И Бог им помагал.    Днес човек в повечето случаи разчита единствено на себе си, на силите на деня, ако щете – на късмета и слепия случай. Той строи по-малки или по-големи свои си вавилонски кули, но Бог бързо ги разрушава. Отглежда в себе си един по-малък или по-голям Голиат, но какво става? Става същото, каквото и с библейския Голиат – безславно погива! Отново се сбъдва Божието слово: Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам (Пс. 36:35-36).    Кроенето на суетни човешки планове, от които Бог се изключва, е следване единствено на своята собствена воля, а това според учението на светите старци е най-голямото зло за човека. Който не умее да отсича собствената си воля, а изпълнява всички нейни прищевки, е като кораб без кормило, като бегач с вързани очи – те не могат да стигнат крайната цел и катастрофират. Човек пред Бога е като малко неразумно дете. Ако то се остави до го води крепката Божия десница, ще преуспява във всички свои дела. Ако пък се изтръгне от нея, скоро ще се препъне и падне.    Но как човек да различава своята воля, за да я отсича, от Божията – за да я следва? Отговор на този въпрос ни дава преподобният Йоан Лествичник: „Всички, които искат да знаят Божията воля, трябва най-напред да умъртвят своята собствена воля; и като се помолят Богу, с вяра и нелукава простота да попитат отците и братята – със смирено сърце и без всякакво съмнение в мислите, и да приемат съветите им като из Божията уста, макар те и да са противни на техния собствен разум, и макар запитваните да не са твърде духовни. Защото Бог е праведен и не ще допусне да се измамят ония души, които с вяра и незлобие смирено са покорили себе си на съвета и съда на ближния; затова макар запитваните да нямат просветен разум и голям дар на словото, но чрез тях говори Невещественият и Невидимият.    Който умее да отсича собствената си воля, той следва Божия промисъл и не гради суетни планове за бъдещето. Бог му показва пътя чрез обстоятелствата на живота му. А който се противи на Божия промисъл, погубва себе си, често и най-обичните си.    Майката на известния руски революционер Рилеев разказва: „Останах вдовица с единствен син. Бидейки пет-шестгодишен, синът ми заболя. Лекарите го лекуваха безрезултатно, накрая вдигнаха безпомощно рамене, отидоха си и ме оставиха без никаква надежда. Застанах на колене пред иконите и започнах горещо да се моля Богу да стори чудо и да излекува детето ми. Омаломощена, пред очите си виждам следната картина: площад, гърми военна музика, тълпи народ... Изведнъж издигат ешафод, след това на него бесилка, докарват вързан моя син и го обесват! От ужас идвам на себе си: у дома съм, коленичила пред иконите, пред мен е болното ми дете... „Господи! - възкликнах в отчаяние. - Зная какво означава видението, което ми даде и че то не е празна измама, а предупреждение да не упорствам в желанието си да излекуваш детето ми, но въпреки това аз искам синът ми да бъде здрав!"    И Бог отстъпил. Болното дете оздравяло. Минали години. Рилеев се сприятелил с хора, отхвърлящи Бога и всяка светиня, които се заканвали, че като дойдат на власт, ще закрият всички храмове, ще преустановят богослуженията... Ала техният заговор бил разкрит и всички, в това число и Рилеев, били осъдени на смърт чрез обесване. И ето, майката на революционера видяла същата картина от някогашното си видение, но този път не в образи, а в самата действителност: площад, ешафод, бесилка... Довели сина й под бесилката. Старата жена стиснала зъби, затворила очи и успяла твърдо, без отчаяние, да каже: „ТИ, ГОСПОДИ, ИЗЛЕЗЕ ПРАВ И ВЕЛИК Е ТВОЯТ ПРОМИСЪЛ!" Рилеев бил обесен.    

     Братя и сестри,    Господ Бог знае най-добре кое е полезно и кое вредно за нас, затова нека се оставим Той да ръководи живота ни. Да не предприемаме нищо без Неговото благословение, без молитва и по собствената си воля. Господи, да бъде Твоята воля. (Мат. 6:10). Амин.