Евангелско четиво (Йоан 3:13-17) КАКВО НИЕ ДА ДАДЕМ БОГУ
Защо Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син.. (Йоан 3:16)
Боголюбиви братя и сестри, Божията любов към човека е неизмерима. Тя се доказва от Божиите дела: Бог създаде човека, за да стане той съучастник в Неговата вечна слава и блаженство. Но човекът отвърна на Божията любов към самия него с непослушание, зла воля и омраза, поради което отпадна от Божествената благодат и от Божий син стана роб на дявола. Стана роб на греха, проклятието и смъртта. Но Бог, Който е любов (Йоан 4:8), и тогава не се отказа от Своето творение. Той толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16). Бог пожертва Сина Си за нас, Царят не пожали царския Си Син, за да спаси Своите слуги, Господарят на вселената предаде Едничкия Си Син на смърт, за да избави робите Си от смъртта... И то за какви слуги и роби – за слуги негодни (Лука 17:10), за роби непокорни, твърдоглавци и необрязани по сърце и уши (Деян. 7:51). Да, наистина колко прав е свети Исаак Сирин, когато пише, че любовта, която има за виновник Бога, е като бликащ от земята извор. Нейните потоци никога не пресекват (понеже Бог е изворът на любовта), и онова, което подхранва тази любов, не се изчерпва. С какво ние да отвърнем на тази всесъвършена любов на Бога към нас? Какво да въздадем Господу за всичките Му благодеяния към нас? (Пс. 115:3). Може би десятък от всичко, що придобиваме (Лука 18:12), или обилен курбан всяка година? Но Господ казва: Мои са всички зверове в гората и добитъкът по хилядните планини... Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв? (Пс. 49:10, 13). Може би псалми, славословия и духовни песни (Кол. 3:16)? Но какво е всичко това от нашите нечисти уста, когато Той (Бог– б.м.) и у Ангелите Си съглежда недостатъци (Йов 4:18), и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи (Йов 15:15). Какаво иска Господ от нас в замяна на Своята Отеческа любов и милосърдие към нас, Неговите вечни длъжници? – Трудове и мъка, бдения, глад и жажда, пост, студ, голота (2 Кор. 11:27)? Ала това са подвизи за светии и праведници, а ние сме грешни и немощни човеци и Сърцеведецът Бог, знаейки това, не очаква от нас такива големи дела. Ето какво единствено иска от нас Бог, за да ни помилва и спаси – иска нашите грехове! Иска нашите люти греховни язви и струпеи, гнойни душевни рани и тежък товар от всякакви неправди и беззакония. Това Той го няма, а ние го имаме в пълно изобилие. И да не униваме, че греховете ни са много, защото, ако се покаеш, Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи (Пс. 102:3). Да не се отчайваме, че нашите пороци са осквернили бялата кръщелна дреха на душата ни, защото Господ ни е обещал: Да бъдат греховете ви и като багрено, като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,като вълна ще избеля (Ис. 1:18). Бог иска само това от нас – да Му дадем Своите грехове! Това е нашият дар за Него и Той милостиво го приема като някое драгоценно съкровище, с което ние си купуваме Неговите жилища на Небесата... Но ти ще попиташ: как да дам греховете си на Бога, Който е на Небесата и живее е непристъпна светлина, а аз съм човек тленен и съм толкова далеч от Него? Това щеше да бъде така, ако Бог не беше дал власт за прощаване на греховете на човеци. На кого? Той е дал тази Своя власт на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците. Преди да се възнесе на Небето при Своя Отец, Христос казал на учениците Си: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:22-23). Това опрощаване на греховете става посредством Тайнството Покаяние (или Изповед). Православният християнин трябва да се изповядва поне веднъж месечно, помнейки предупредителните думи на свети Василий Велики: Спотайваният грях е една неизлечима болест на душата. Бог иска от нас сърцето ни. Синко, дай си мен сърцето и очите ти да гледат моите пътища (Притч. 23:26), говори Божията премъдрост в разума на всеки човек и продължава: Сърцето на царя (разбирай под „цар” владеещия страстите си! – б.а.) е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска (Притч. 21:1).
Братя и сестри, Разказва се за блажени Йероним, че когато живял в Палестина и се подвизавал във Витлеемската пещера, дето се родил нашият Спасител, имал на Рождество Христово чудно видение. Явил му се Иисус Христос като Младенец и го запитал: „Йерониме, сега, когато всички Ми подаряват по нещо, ти какво ще Ми дадеш?” „Добродетелите и молитвите си!” – отговорил блаженият Йероним. „Това добре, но какво друго още?” „Сърцето си, душата си и цял себе си!” „И това приемам, но Аз искам още нещо от тебе!” „Но какво друго мога да Ти поднеса, Господи?” – недоумявал подвижникът. „Дай ми греховете си!” Блажени Йероним съкрушено започнал да плаче. Той попитал през сълзи: „И за какво са Ти, Господи, греховете ми?” – „Аз искам да ги взема върху Себе Си!” Чувате ли? – „Дай ми греховете си!” Иисус Христос иска от нас нашите грехове. Да Му ги дадем в светото Тайнство Изповед и Той ще ни ги опрости! Господи, даваме Ти всички наши грехове: преяждане, пиянство, тайноядство, празнословие, униние, леност, прекословие, оклеветяване, осъждане, небрежност, самолюбие, алчност, жестокосърдечие, неправда, сквернота, користолюбие, завист, гняв, паметозлобие, ненавист, лошота... Царю Небесни, очисти ни от всяка сквернота! Боже, Отче, Ти отдаде Своя Единороден Син, за да не погинем, а да имаме живот вечен. Ние пък в замяна Ти даваме своите грехове, обещавайки, че повече никога няма да ги допускаме в душата и тялото си. Ти ни благослови, Ти ни помилуй и ни дарувай живот вечен! Амин.