Неделна проповед

8 Неделя след Петдесетница

 Ние имаме тук само пет хляба и две риби. (Мат. 14:17).

  
Братя и сестри! Благочестиви християни! Както всеки гладен тича към хляба и всеки жаден ¬ към водата, така и всеки християнин трябва да тича към Божията църква, за да слуша Божието слово, което е небесен хляб и жива вода за душата, защото храни и пои душата с небесна мъдрост и безкрайна сладост. Тази радост са вкусили и онези тълпи народ, които си оставят работата и домовете и тръгват в пустинята след Христа, където стоят гладни три дни само и само да слушат Христовото учение и да насладят душите си. А Христос за търпението и усърдното им слушане не само изцелява всичките им болни и бесновати, но и ги нахранва с пет хляба. Само мъжете са били пет хиляди души, като освен тях има и жени, и деца, както ще чуем сега от Евангелието. В онова време, като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците ¬ на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. Като чува, че Ирод е обезглавил Иоан  Кръстител, Христос напуска Иерусалим и отива с апостолите си в пустинята, близо до град Витсаида, за да си почине там и да ни покаже пример да бягаме настрана от гнева и да не тичаме сами безразсъдно към бедата. И освен това,¬ за да ни увери, че наистина е приел човешко тяло, а не мечтателно, както твърдят и днес някои еретици. Но ние вярваме, че Христос е имал истинско тяло, с което е избягал в Египет от детеубиеца Ирод, както и сега избягва в пустинята, а не в някой град, само и само да не тръгне някой след Него, но и там хората не се отделят от Него, а тичат след Него с голямо желание, за да слушат сладкото Му учение, с толкова вяра и любов, че дори не си вземат хляб. Защото Христос ги помилва, така че и болните им изцерява, и с хляб ги нахранва; защото, когато апостолите Му казват да пусне хората да отидат да си купят хляб, Той рекъл: Дайте им вие да ядат. А те казват, че хлябът няма да стигне за всички; тъй като имат само пет хляба. Тогава Христос извършва голямо чудо; защото, като благославя онези пет хляба, те толкова се увеличават, че петте хиляди души са се нахранили и пак  са останали дванайсет пълни коша къшеи. Християни, вижте как Бог прави малкото много и как апостолите не били лакоми, нито ядели много, защото били дванайсет души, а имали само пет хляба, и то ¬ от ечемичено брашно, но и тях не задържали за себе си, а проявили милост и са нахранили толкова много  гладни хора. Това е голяма поука и нагледен пример за нас - да не бъдем лакоми и да не търсим най-разнообразни ястия, а дори да имаме малко, пак трябва да отделим и да нахраним гладни, сиромаси и чужденци. Защото и от малкото ако дадем, то не се свършва, а се благославя от Бога и се увеличава, както са се увеличили тези пет апостолски хляба, когато Христос поглежда към небето и ги благославя. А защо поглежда към небето и тогава ги благославя? Не за друго, а първо, за да покаже, че е дошъл от небето и не е противен на Бог Отец, и второ, за да ни научи, когато сядаме на трапезата, да не ядем, докато първо не благодарим на Бога, Който ни дава храната. Вижте колко премъдро постъпва Бог ¬- първо нахранва душата им с поучение, а после тялото - с хляб и риба, като им казва да насядат на тревата, с което ни учи да не търсим винаги меки постелки и разни ястия. И като се нахранват, остават дванайсет коша къшеи, които са чудо за света и похвала на народа, който е с деца и жени и пак ходи след Христа. Затова всички получават благодат от Него. Тогава Христос казва на апостолите да вземат останалия хляб -  всеки ¬ по една кошница, за да не кажат, че е направил това мечтателно, а да се убедят, че е увеличил не само хляба, но и рибата, и за да покаже, че Той е създателят на земята и водата и Той храни целия свят. А Христос извършва това чудо в пустинята, която е далеч от села и градове, за да не рекат, че са донесли от някое село много хляб и ги е нахранил.

   Братя и сестри, благочестиви християни, тук може да наречем пустиня древния елински народ, който се покланял на дявола като на Бога, и дяволът живеел в елините както дивите зверове в пустинята. Пустиня е също всяка грешна душа, която е грешна и празна откъм добродетели. А Христос, като слезе от небето и се роди на земята, се яви първо на еврейския народ, но те не повярваха в Него и Той ги остави голи от Своите дарове и отиде като в някоя пустиня сред елинския народ; а елините бяха идолопоклонници, каквито бяхме тогава и всички ние, и като ни просвети с различни поучения и чудеса, повярвахме и се облякохме с много Божии добродетели, а евреите останаха голи от тези добродетели, понеже не повярваха. Но, християни, днес чухте колко много хора излезли от селата и градовете и тръгнали след Христа, когато Той отишъл в пустинята, и били нахранени от Него телесно и душевно. Така и ние трябва да излезем от излишните светски грижи и от всички грехове и винаги да тичаме в храма да слушаме Божието слово, което е ангелски хляб, укрепващ и душата, и тялото. Защото Бог, като види, че тичаме към храма и слушаме Божествената Му наука, ще ни помилва и ще изцери душевните ни и телесните ни болести, ще ни пази от всяка беда и на този свят изобилно ще ни даде всички блага, а на онзи свят ще ни даде Небесното царство. Нему слава във вечните векове, амин!