Неделна проповед

6. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА , КАПЕРНАУМСКИЯТ РАЗСЛАБЕН

      Евангелско четиво (Мат. 9:1-8) 

   ПАГУБНО И СПАСИТЕЛНО ОСЪЖДАНЕ 

   А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? (Мат. 9:4)



   Възлюбени в Господа братя и сестри, Преди да излекува разслабения, Христос опростил греховете му, но юдейските книжници, нямайки вяра в Господа, побързали да Го осъдят в сърцето си, че богохулства.  И днес мнозина дръзват да съдят Господа. Не разбирайки нищо от духовен живот и със сърца, прилепнали към земното, те казват: „Защо Бог постъпва така или иначе; защо тоя е грешен човек, а благоденства, а оня, бидейки праведен, мизерства? Защо оня цял живот беззаконства, а е вече в дълбоки старини, пък тоя, такъв порядъчен и честен човек, си отиде млад и зелен? Защо боледуват малки деца и гинат толкова невинни хора?” Едни съдят Бога за това, че е суша, други, че е киша... Едни, че наказва и има земетресения и войни; други – че не наказва и е оставил беззаконието да властва навсякъде в света...  Човек съди Бога! Творението е въстанало срещу Твореца си! Робът се е вдигнал срещу Господаря си!  И всичко това - от човешка глупост и гордост, от злоба и сърдечна лошотия... защото човек вижда външната обвивка, а сърцевината е скрита за духовния му взор. Защото той знае и налучква миналото и настоящето, но за бъдното няма и представа... Защото е като невръстно дете, което желае да вземе ножа на Божия съд, без да разбира, че ще се нарани смъртоносно с него...  Това са хора, помрачени в разума, поради своето невежество и ожесточението на сърцето си (Еф. 4:18), които апостолът запитва: ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна? (Римл. 9:20-21).  По повод скръбта на една майка, която изпаднала в ропот и осъждане на Бога заради това, че дъщеря й се разболяла, св. Теофан затворник пише: „Колко сте странна! Толкова ли е страшно, че дъщеря ви се е разболяла? Ще преболедува и ще оздравее. Та нали не всички, които се разболяват, умират... Но да предположим най-страшното – че тя умре. Толкова ли е страшно това, че ще умре? Нима само тя се подлага на това? Нали и ние всички ще умрем. Тя – сега, ние – утре. Каква е разликата? Нали ще умре не тя... тялото ще умре, а душата ще живее. И на нея без тялото ще й бъде по-добре, отколкото с тялото.”  Не по-малко мерзък и губителен грях е осъждането на ближния. Да осъждаш ближния си, значи да имаш лоши мисли и чувства в сърцето си към някого, да злословиш срещу него, а при удобен случай и да му напакостиш. Осъждането е и изкарване на показ на нечии действителни или недействителни грехове, придружено с нечисто вътрешно услаждане и самопревъзнасяне. Ние нямаме право да осъждаме никого, защото сами сме подхвърлени на тежки грехове, често пъти по-големи и от тези на ближния, когото осъждаме. Нямаме право да осъждаме и поради безспорния факт, че това дело принадлежи единствено на Бога, и следователно който осъжда, си присвоява Божиите права, а това вече е равно на идолопоклонство, себепоклонство.  Който осъжда, сам ще бъде осъден на Страшния съд, а който не осъжда, и Божия съд ще бъде снизходителен към него (Мат. 7:1-2). Обикновено осъждащият има много по-тежки грехове от греховете на осъждания, ала първият е духовно сляп и не забелязва това (Мат. 7:3-5). „Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” - пита апостол Иаков (Иак. 4:12). „Пред своя Господар стои той или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи” - добавя апостол Павел (Римл. 14:4).  Авва Доротей разсъждава: „Да смутиш, да осъдиш и да навредиш, чие дело е, ако не на бесовете? И ето, ние се оказваме помощници на бесовете в труда им да погубят нас и нашия ближен. Откъде идва това? Оттам, че нямаме любов! Защото любовта покрива много грехове”. (1Петр. 4:8). Светиите не осъждат съгрешаващия и не се отвръщат от него, а му състрадават, скърбят за него, вразумяват го, утешават го, лекуват го като болен член и вършат всичко, за да го спасят. В древните книги намираме една много поучителна история, чийто главен герой е авва Амон. Някой си монах съгрешил с жена. Узнали за това другите монаси и отишли да кажат на прочутия авва Амон. „Ела да видиш, в килията на еди-кой си брат има жена!”. Старецът отишъл. Като влязъл с братята в килията, той се досетил, че съгрешилият брат е скрил жената под една каца, и затова седнал на кацата и поръчал на братята да претърсят килията. След като нищо не намерили, той ги отпратил с поука да не осъждат. А като останал насаме със съгрешилия брат, му казал с топло съчувствие и любвеобилна загриженост: „Братко, какво правиш? Помисли за душата си!”

   Братя и сестри, Има едно-единствено позволено осъждане, което не само че не погубва, а отваря широко вратата на Рая за духовния труженик. Това е осъждането на самия себе си. Ако ние внимаваме изключително върху себе си, тогава никога няма да осъдим когото и да било, защото у нас самите ще открием много от онова, за което осъждаме другите. В древните повествования четем: „Един отшелник видял някой си брат да съгрешава и заплакал: „Горко ми! Както този брат съгрешава сега, може би аз ще съгреша утре!”  Да съчувстваме на ближния, а не да го осъждаме! Иисус стои и пред нас, когато осъждаме падналия наш брат, и ни пита: „Защо мислите лошо в сърцата си?”. Чуваме ли Неговия кротък изобличителен глас? И готови ли сме от днес повече да не осъждаме? Да, Господи Царю, дай ни да виждаме нашите прегрешения и да не осъждаме брата си, защото си благословен вовеки веков. Амин.