Евангелско четиво (Мат. 8:5-13)
ПЛАЧ И СКЪРЦАНЕ СЪС ЗЪБИ
Там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мат. 8:12)
Братя и сестри, православни християни, В днешното литургийно Евангелско четиво Господ посочва вечната задгробна участ на неразкаяните грешници: външната тъмнина, ада, където е плач и скърцане със зъби. Думите „ад”, „тартар”, „геена”, „преизподня” означават едно и също нещо и това е мястото, където се мъчат грешниците – място тъмно, във вътрешността на земята, където – според св. Кирил Александрийски – живеят страшни, диви, жестоки, немилостиви и безсрамни демони, подобни на черни етиопци. На ония, които се съмняват, че има ад и демони, вечни мъки и митарства, ние препоръчваме да прочетат книгата на архимандрит Серафим (Алексиев) „Преподобни Серафим Саровски” и особено главата под надслов „Действително ли има бесове и адски мъки”. Но да се отрича вечността на адските мъки, е все едно да се отрича достоверността на Евангелието и да се приеме, че Христос е лъжец. Господ казва за осъдените грешници: И тия ще отидат във вечна мъка (Мат. 25:46). Св. Димитрий Ростовски изброява вечните мъки така: там ще има трепет и неугасващ огън, защото Христос, нашият Спасител, е казал: огънят им не угасва. Там ще бъде и люта зима и не понасяйки нейния студ, грешниците ще скърцат със зъби... Там ще има и непрестанно мъчение от червеите, които непрекъснато ще измъчват и ядат грешните човеци, и те никога няма да умрат, защото е казано: червеят им не умира... Имало двама приятели – се разказва в една свещена повест. Единият от тях, трогнат от словото Божие, постъпил в манастир и водел живот в сълзи на покаяние; другият останал в света и водил разпътен живот, а накрая стигнал до такова ожесточение, че започнал дръзко да се надсмива над Евангелието. Смъртта заварила мирянина в това състояние. Като узнал за кончината му, монахът от приятелско съчувствие започнал да моли Бога да му открие задгробната участ на мирянина. След известно време неговият приятел му се явил в сън. „Какво става с теб? Добре ли си?” – го попитал монахът. „Искаш ли да знаеш това? – със стон отговорил починалият. – Горко на мен, злощастния! Незаспиващият червей ме измъчва и няма да ми даде покой цяла вечност.” „Какво е това мъчение?” – продължил да пита монахът. „Това мъчение е непоносимо! – възкликнал починалият. – Но не мога да избегна Божия гняв. Сега заради твоите молитви ми е дадена свобода и ако искаш, ще ти покажа моето наказание. Ти няма да понесеш, ако ти го открия такова, каквото е в действителност, но макар и отчасти, узнай за него.” При тези думи починалият повдигнал дрехата си до коленете. И - о, ужас! Целият му крак бил покрит от страшен червей, който го ядял, а от раните излизала такава зловонна смрад, че потресеният монах се събудил в същия миг. Но адската смрад изпълнила цялата килия и била толкова силна, че инокът изплашен изкочил навън, забравяйки да затвори вратата след себе си. Смрадта проникнала по-нататък и се разнесла по целия манастир. Тъй като с времето не изчезнала, обитателите му били принудени да се преместят на друго място. А монахът, който видял адския затворник и неговата ужасна мъка, до края на живота си не могъл да се избави от полепналото към него зловоние: нито да го отмие от ръцете си, нито да го премахне със някакви благовония. Ние знаем, че има ад и вечни мъки, но не проявяваме ли смайваща небрежност към опасността самите да попаднем в тях, отлагайки изправлението и покаянието си за утрешния ден, който не ни принадлежи? Не ни ли притеснява предупреждението на апостола, което гласи: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко (Иак. 2:10-11)? Тогава според пророка всичките му праведни дела не ще се спомнят (Иез. 33:13). За нас подобава като пророка да заплачем и през много сълзи на покаяние да кажем: Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме свършили смъртни дела? Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни. Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо; приготвена бе славата на Всевишния, а за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища. Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен и в който има почивка и изцеление; но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни (Ездр. 7:49-54). Братя и сестри, Вечните мъки на ада са страшни, ние сме грешни люде – и въпреки това място за униние и отчаяние няма! Няма и не може да има, ако всекидневно се каем за греховете си и се борим с нашите страсти. Да, адът е пълен с нечестивци, но там няма нито един разкаял се грешник! Нека често слизаме в преизподнята с ума си и оттам, като пророк Иона в китовата утроба, да молим Господа на силите за избавление и спасение. Молим ли се с ум, потопен в ада, ние в бъдещия век няма да идем там с душата и тялото си. Нека да се утешаваме с думите на пророка, който казва: Ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него. Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облакчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците. Той е Съдия, и ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово... може би от безбройното множество биха останали само твърде малцина (3 Ездр. 7:67-70). Господи, спаси ни! Амин.