Евангелско четиво (Марк 8:34 - 9:1)
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Марк 8:36)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В Евангелието, което се прочете на току-що отслужената Литургия, се разказва как Иисус Христос повикал народа и учениците Си, за да им каже нещо много важно - най-важното в човешкия живот. Какво именно? - Как човек да спаси душата си и да придобие вечния и блажен живот в Царството Небесно. Да им каже какъв е смисълът на човешкия живот.
Който иска да спаси душата си - наставлява Христос, - ще я погуби (Марк 8:35). Това означава да не мислим и да не се грижим за тукашния си живот и за тялото повече, отколкото за отвъдния, вечния живот и за душата си.
След това Спасителят продължава: който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси, тоест, който не го привлича земното и материалното благополучие, а живее единствено за Христа според Неговия Евангелски закон, ще наследи вечен живот.
За съжаление днешният човек се е вкопчил здраво в скоропреходните блага на тукашния свят - пари, имоти, суетна слава,всевъзможни забавления, и мисли единствено за задоволяване нуждите на тялото си. Прав е преподобни Амвросий Оптински, когато с прискърбие наставлява: Ето колко скъпоценна е човешката душа! Тя е по-скъпа от целия свят с всичките му съкровища и блага. Ала страшно е, когато размислим колко малко разбираме достойнството на нашата безсмъртна душа. Всички наши мисли от сутрин до вечер са обърнати кът тялото - това жилище на червеи, тази варосана гробница, а за душата - най-драгоценното и любимо творение на Бога, помисляме едва един път седмично - в неделя, когато отиваме на църква. Като богаташът от притчата тялото всеки ден пирува бляскаво, а душата едва смогва да събере трохите на Божественото слово. Нищожното тяло го умиваме, обличаме, почистваме, украсяваме с всякакви съкровища на природата и изкуството, а скъпата душа - невястата Христова, наследницата на небето, броди немила-недрага, облечена в дрипи, и няма кой да й подаде една лепта милостиня. Всебла- ги, Господи! Помогни ни да презрем всичко скоропреходно и да се грижим само за онова, което е потребно за спасението на душите ни!
За мнозина смисълът на живота е в парите. Но когато към тях се протягат треперещи от алчност ръце, този метал и тази хартия лесно се изпускат и човек най-често остава беден и сиромах не само в духовно, но и в материално отношение. Затова премъдрият Соломон предупреждава: Не залягай да трупаш богатство, бягай от такива мисли. Ще устремиш очи към него и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето (Притч. 23:4-5). Среб- ролюбието е корен на всички злини (Тим. 6:10), а най вече на неправдата. Но пари и богатства, придобити по нечестен начин, бързо се губят. Това подчертава и пророк Иеремия: Яребица лежи върху яйца, които не е снесла; такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си (Иер. 17:11).
Други виждат смисъла на живота във властта, славата, жените, забавленията... Но когато човек вирне високо нос, за да оре небесата, Бог го смирява с беди, изпитания и болести. Погледнете! Църквите са празни, болниците пълни. Банки и увеселителни заведения има едва ли не на всеки ъгъл, а си оставаме все така бедни, скръбни, духовно опустошени. И това е защото сме прокудили от себе си и от нашия живот Бога
Изворът на всяко богатство, радост и благополучие; изгонили сме Христа - едничката Полза на човешкото ни битие.
Слава Богу, има и благодатни изключения, особено в славна- та ни отечествена история. Така например, когато турските палачи предлагали на баташките новомъченици „чалма или брадва“, тоест потурчване или смърт, нашите достойни деди избрали Христа пред Мохамед, вечния живот пред тукашното богатство и кратки земни дни.
Братя и сестри,
Смисълът на човешкия живот е Христос. Истински богат и славен може да бъде само оня, който носи в душата си Правос- лавната вяра в Христа. Иисус Христос е пътят, истината и животът (Йоан 14:4-6). Живата вода, която тече в живот вечен (Йоан 4:14). Хлябът, слязъл от небето (Йоан 6:35), Който ние приемаме в светото Причастие. Светлината на света (Йоан 8:12), Която прогонва мрака от душата ни. Добрият Пастир, Който полага душата Си за нас (Йоан 10:11)
Неговите словесни овци. А който няма Христа, той е безпътен, лъжовен и мъртъв, жаден и гладен, такъв нищо не може го напои и насити, неговият живот е мрак и пустош.
Христе, бъди Път в нашето безпътие!
Бъди Истина в нашата заблуда!
Бъди Живот в нашата смърт!
Бъди Светлина в нашия мрак!
Само тогава ние ще разберем, че животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си (Лука 10:15), а да богатее в Бога. А сега, по врете на земния ни живот, нека често слизаме с ума си в ада, за да не отидем там завинаги с душата и тялото си, по думите на светител Игнатий Брянча- нинов. Амин.