Храмове

Храм "Св. св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски" гр. Пловдив

ПЪРВИЯТ ХРАМ-ПАМЕТНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

 

Храмови празници:

Св. равноапостоли Кирил и Методий - 11 май

 

DSC 8905

В началото Църквата чествала паметта на всеки от светците в деня на неговата смърт - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже делото им ги обединява в едно, впоследствие бил избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор - па­метник на старобългарската писменост от XII в., отбелязва в този ден „паметта и житията“ на двамата братя. Така била почитана паметта на Кирил и Методий в православните славянски страни до на­шествието на османските турци. През 1851 г. под влияние на църковно-националните борби честването в България било възобновено за първи път в Пловдив.

 

 

  

Св. благоверен княз Александър Невски - 23 ноември

 

През XIII в. татарите опожарявали и ограбвали ця­лата руска земя. Руските князе станали васали на техния предводител хан Бату. Шведи, германи и литовци също нападали земите на Русия. Войските, предвождани от Александър, син на Ярослав II, княз на Новгород, с Божията помощ удържали славна по­беда над многократно превъзхождащите ги шведи. Битката била при река Нева и затова той бил наре­чен Невски. По-късно станал велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски и бил единственият защит­ник на православната вяра, застрашена от татари­те. Починал през 1263 г., на 44-годишна възраст, след като приел монашество.

 

По-малки празници:

Успение на св. Кирил Славянобългарски - 14 февруари; Успение на св. Методий Славя­нобългарски - 6 април; Пренасяне мощите на св. Александър Невски от Владимир в Петербург - 30 август

 

DSC 8907След Руско-турската освобо­дителна война голяма част от турското население се изсел­ва в османска Турция. От преселението е засегнат и Пловдив, най-големият град във вътрешността на българ­ските земи по това време. Та­ка на мястото на старите турски махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ възниква но­ва, българска, наречена „Копривщката“, която обхващала днешната крайбрежна град­ска територия между пеше­ходния и панаирния мостове. Благодарение на заселилите се в нея копривщенци, клисурци, панагюрци и калофер­ци - все будни българи - в квартала са построени две от най-забележителните сгради през първите години след Ос­вобождението или през така нареченото „румелийско вре­ме“. Това са Мъжката гимна­зия „Александър I“ и черква­та „Св. св. Кирил и Мето­дий“.

Християните от Копривщката махала първоначално по­сещавали катедралния храм „Св. Богородица“, намиращ се на юг от квартала на недалечното Таксимтепе. Този храм имал твърде обширна енория, така че трудно поби­рал многобройните си ено- риаши по време на богослу­жение. Сред жителите на новата българска махала се за­родила идеята за построяване на техен храм. На 11 май 1881 г., в деня на светите бра­тя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жи­тели на квартала - Иван и Ве­личка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Коп­ривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, ро­дом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен ко­митет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за не­бесен покровител на покой­ния по това време император Александър II - Цар Освобо­дител на България. Инициа­тивата била посрещната с го­лямо въодушевление от цялото българско население на румелийската столица, както и от редица други селища в Тракия. Оформило се реше­ние да се издигне не малък енорийски храм, а храм-па­метник на освобождението на българския народ.

Година по-късно на същия свят ден, 11 май, е положен основният камък с подобаващо тържество при служението на пловдивския митропо­лит Панарет и в присъствие­то на румелийския генерал- губернатор княз Алеко Богориди, на тогавашните директори-министри на областта и на руския генерален консул Кребел. Събраните през 1882 година средства дават въз­можност да започне строи­телство по проект и под ръ­ководството на арх. Йосиф Шнитер. През лятото на 1884 година храмът е готов. Изгра­ден в стила на модерния за времето си руски класи­цизъм, той напомня с извисе­ните си куполи за големия Исакиевски събор в тогавашната руска столица Санкт Пе­тербург. Външността на сте­ните е оживена от много­бройни арки и пиластри с капители вйонийско-коринтски стил, а трите входа от за­пад, север и юг са подчерта­ни с високи колонни порти­ци, завършващи с триъгълни фронтони. Олтарната част е оформена с голяма полукръг­ла апсида, извисена до по­крива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната кръстокуполна базилика, характерни за източноправославното църковно строителство. Иконоста­сът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Инте­рес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния худож­ник, иконописец и револю­ционер Георги Данчов - Зографина, който след Осво­бождението се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, св. Богородица, светите братя Кирил и Мето­дий, св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов - Никола Данчов.

    През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август) напълно завършеният храм-паметник на Освобож­дението бил осветен с търже­ствена архиерейска света ли­тургия.