Храмове

В ПОДВОРИЕТО НА СВЕТОГОРСКИЯ БЪЛГАРСКИ ЗОГРАФСКИ МАНАСТИР

Храмов празник:

Благоверни Борис-Михаил, цар български - 2 май

С покръстването на народа си българският цар Бо­рис-Михаил (управлявал 852-889 г.) извършил равно- апостолен подвиг и обединил духовно двете най-големи общности в държавата си - славяни и прабълга­ри. Още хан Пресиян (царувал 836-852 г.), баща на Борис-Михаил, прекратил гоненията срещу христия­ните.

Покръстването е извършено през 865 г. и Борис прие­ма името Михаил, а на Цариградския събор (VIII все­ленски събор) през 870 г. е извоювана църковна неза­висимост.

Като подкрепил апостолското дело на светите бра­тя Кирил и Методий, цар Борис-Михаил утвърдил Българската църква и въвеждането на славянския език в богословието и богослужението. През 889 г. се отказал от царския престол и приел монашество - вероятно в манастир близко до столицата Плиска. Свети цар Борис починап на 2 май 907 г.

По време на османското вла­дичество (ХIV-ХIХ в.) Плов­див има предимно православно население и това е една от причините за наличието на голям брой метоси - предста­вителства на различни ма­настири и духовни средища. До Освобождението на Бъл­гария са известни Божигроб­ският (на град Йерусалим) и Синайският (на манастира „Св. Екатерина“). Свои пред­ставителства имали Бачковският, Рилският, Кричимският манастири. По същото време на територията на Трихълмието съществували и няколко светогорски метоха на манастира Великата лав­ра, на манастира Ватопед, на манастира „Св. Павел“.

От запазените ръкописи (Зо­графски поменици от XVII и XVIII в.) в библиотеката на Зографския манастир „Св. Георги Победоносец“ се вижда, че от Пловдивската епархия са постъпвали зна­чителни помощи, които спре­ли след Освобождението, за­щото манастирите останали впределите на Османската им­перия и връзките с тях били прекъснати за известно вре­ме. След края на Първата световна война българският манастир загубил доходонос­ни имоти в Македония и Бе­сарабия. Благодарение на цар Борис III Обединител, на Стефан митрополит Софий­ски (предстоятел на Св. Си­нод) и на много християни на Зографския манастир са да­рени за вечни времена имоти в София, Видин и Пловдив. Голямата пететажна сграда, построена на мястото на ста­рата баня Хюнкяр хамам, би­ла подарена от пловдивчани за доходно здание на мана­стира и Зографско подворие в града.

Сградата има четири, ориен­тирани по посоките на света крила, които ограждат вътре­шен двор с правоъгълна фор­ма. Строена е от 1931 до 1935 г. На втория етаж в южното крило е устроен храм, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител Бъл­гарски. Освещаването на хра­ма и Зографското подворие се извършило на 20 декември 1936 г. На същия етаж, над западния „Светогорски“ вход на сградата, до 60-те години на миналия век са били метохът и представителството на Зографския манастир.

Храмът е малък, еднокорабен, с широко отворен към наоса притвор. Въпреки не­голямото пространство източната олтарна част завърш­ва с три силно издадени на­вън апсиди. Аркадата между източното и южното крило е предвидена за звънарница. Таванът на наоса е плосък, свързан чрез изписан с деко­ративен орнамент холкел. Иконостасът и владишкият трон (1936-1937 г.) са пред­ставителни, изпълнени в ду­ха на най-добрите традиции на Дебърската школа. Техен майстор е Коста Филипов, последен от старата дебърска фамилия Филиповци.

Иконите от иконостаса са из­писани в началото на XX в. от зографи монаси от свето­горския манастир „Св. Пантелеймон“. Тяхна е и изработката на иконата „Св. цар Борис-Михаил“, на която светецът е в монашески одежди. Вдясно от иконоста­са, на южната стена, е копие­то на прочутата чудотворна Фануилска икона, изобразя­ваща св. Георги Победоно­сец, наричан още Зограф заради това, че сам нарисувал лика си. Автор на копието е художникът Цанко Лавренов, който посетил Света гора през 1936 г.

На облегалката на владишкия трон се намират иконите „Иисус Христос - Велик ар­хиерей“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Встрани, върху кивот, е светогорската икона „Св. Богородица Одигитрия“, заобиколена от светци, зогра­фисана през 1832 г. В притво­ра има йерусалимия, рисува­на в началото на XIX в. Сте­ните са украсени с щампи от края на XIX и началото на XX в., изобразяващи Светия град Йерусалим, Светата зе­мя Палестина, Света гора Атонска и Зографския мана­стир.

Храмът не е енорийски и се посещавал предимно от по­клонници по Светите места.

Председател: икон. Кристиян Стефанов Садаков - тел.: 0879 534 287