В ПОДВОРИЕТО НА СВЕТОГОРСКИЯ БЪЛГАРСКИ ЗОГРАФСКИ МАНАСТИР
Храмов празник:
Благоверни Борис-Михаил, цар български - 2 май
С покръстването на народа си българският цар Борис-Михаил (управлявал 852-889 г.) извършил равно- апостолен подвиг и обединил духовно двете най-големи общности в държавата си - славяни и прабългари. Още хан Пресиян (царувал 836-852 г.), баща на Борис-Михаил, прекратил гоненията срещу християните.
Покръстването е извършено през 865 г. и Борис приема името Михаил, а на Цариградския събор (VIII вселенски събор) през 870 г. е извоювана църковна независимост.
Като подкрепил апостолското дело на светите братя Кирил и Методий, цар Борис-Михаил утвърдил Българската църква и въвеждането на славянския език в богословието и богослужението. През 889 г. се отказал от царския престол и приел монашество - вероятно в манастир близко до столицата Плиска. Свети цар Борис починап на 2 май 907 г.
По време на османското владичество (ХIV-ХIХ в.) Пловдив има предимно православно население и това е една от причините за наличието на голям брой метоси - представителства на различни манастири и духовни средища. До Освобождението на България са известни Божигробският (на град Йерусалим) и Синайският (на манастира „Св. Екатерина“). Свои представителства имали Бачковският, Рилският, Кричимският манастири. По същото време на територията на Трихълмието съществували и няколко светогорски метоха на манастира Великата лавра, на манастира Ватопед, на манастира „Св. Павел“.
От запазените ръкописи (Зографски поменици от XVII и XVIII в.) в библиотеката на Зографския манастир „Св. Георги Победоносец“ се вижда, че от Пловдивската епархия са постъпвали значителни помощи, които спрели след Освобождението, защото манастирите останали впределите на Османската империя и връзките с тях били прекъснати за известно време. След края на Първата световна война българският манастир загубил доходоносни имоти в Македония и Бесарабия. Благодарение на цар Борис III Обединител, на Стефан митрополит Софийски (предстоятел на Св. Синод) и на много християни на Зографския манастир са дарени за вечни времена имоти в София, Видин и Пловдив. Голямата пететажна сграда, построена на мястото на старата баня Хюнкяр хамам, била подарена от пловдивчани за доходно здание на манастира и Зографско подворие в града.
Сградата има четири, ориентирани по посоките на света крила, които ограждат вътрешен двор с правоъгълна форма. Строена е от 1931 до 1935 г. На втория етаж в южното крило е устроен храм, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител Български. Освещаването на храма и Зографското подворие се извършило на 20 декември 1936 г. На същия етаж, над западния „Светогорски“ вход на сградата, до 60-те години на миналия век са били метохът и представителството на Зографския манастир.
Храмът е малък, еднокорабен, с широко отворен към наоса притвор. Въпреки неголямото пространство източната олтарна част завършва с три силно издадени навън апсиди. Аркадата между източното и южното крило е предвидена за звънарница. Таванът на наоса е плосък, свързан чрез изписан с декоративен орнамент холкел. Иконостасът и владишкият трон (1936-1937 г.) са представителни, изпълнени в духа на най-добрите традиции на Дебърската школа. Техен майстор е Коста Филипов, последен от старата дебърска фамилия Филиповци.
Иконите от иконостаса са изписани в началото на XX в. от зографи монаси от светогорския манастир „Св. Пантелеймон“. Тяхна е и изработката на иконата „Св. цар Борис-Михаил“, на която светецът е в монашески одежди. Вдясно от иконостаса, на южната стена, е копието на прочутата чудотворна Фануилска икона, изобразяваща св. Георги Победоносец, наричан още Зограф заради това, че сам нарисувал лика си. Автор на копието е художникът Цанко Лавренов, който посетил Света гора през 1936 г.
На облегалката на владишкия трон се намират иконите „Иисус Христос - Велик архиерей“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Встрани, върху кивот, е светогорската икона „Св. Богородица Одигитрия“, заобиколена от светци, зографисана през 1832 г. В притвора има йерусалимия, рисувана в началото на XIX в. Стените са украсени с щампи от края на XIX и началото на XX в., изобразяващи Светия град Йерусалим, Светата земя Палестина, Света гора Атонска и Зографския манастир.
Храмът не е енорийски и се посещавал предимно от поклонници по Светите места.
Председател: икон. Кристиян Стефанов Садаков - тел.: 0879 534 287